Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Институцията е основана през 1895 г. с височайши указ на Николай II. Първоначално той заповядва да бъде кръстена "Руски музей на император Александър III".
Основното здание на музея е Михайловският дворец в центъра на Петербург, но обширният музеен комплекс включва и още няколко двореца и здания в града, като Михайловската и Лятната градина.
Първоначално колекцията е съставена от картини, прехвърлени от Ермитажа и Императорската художествена академия, както и от царски резиденции от провинцията. След Революцията от 1917 г. тук постъпват много национализирани предмети на изкуството. Днес в този музей се пазят на 400 000 единици, от древноруски икони до авангард от соцреализма и съвременното изкуство. Ето някои от безценните шедьоври на музея.
Кипренски е известен портретист, както и с емблематичната картина на поета Александър Пушкин. Най-известното произведение в Руския музей обаче е портрет на хусар, герой от Отечестваната война срещу Наполеон през 1812 година.
Художникът работи по тази картина около шест години в Италия и отива на разкопки в Помпей. Платното с размери 4.5×6.5 м е изложено в Милано, а след това в Ермитажа. Хората, които в ужас бягат от изригващия Везувий, много впечатляват публиката. Руският музей я получава специално за откриването си през 1897 година.
Тази картина на мариниста Айвазовски е знакова за всеки руски ученик. Сцената с хора, претърпели корабокрушение, срещу които връхлита още една вълна, художникът е поместил в платно 2х3 м. Тя също идва от Ермитажа в Руския музей през 1897 година.
Една от най-известните картини на странстващия художник Репин, посветена на тежкия народен бит. Тя отива на междунородната изложба във Виена, а след това е купена от член на императорското семейство.
Верещагин е военен, много пътува из Централна Азия и рисува прословутата си "Туркестанска серия". Основна част от нея, включително шедьовърът "Апотеоз на войната", се пази в Третяковската галерия, но "На вратата на джамията" е в Руския музей.
Майстор на работата със светлина, Куинджи дълго търси художествено решение за изобразяването на великата река Днепър. Лунната пътека на нощната река има фосфоресциращо сияние. Още в незавършен вид платното е купено от един от великите князе Романови. Специално за нея е устроенa и първата в Русия изложба на една картина.
Васнецов се занимава с героите на руския фолклор. В Третяковската галерия се пази знаменитото му платно "Богатири", а на тази картина е изобразен печален рицар, който не може да реши накъде да тръгне (надписът на камъка предрича смърт във всички посоки).
За тази картина художникът заминава за Палестина и Сирия, където прави много ескизи – портрети, пейзажи, сгради. Картината с размери 3х6 м е купена лично от Александър III и се пази в Ермитажа, а през 1897 г. е предадена на Руския музей.
Суриков се слави с историческите си платна. Мащабната "Болярка Морозова" украсява залите на Третяковската галерия, а тази 5-метрова картина заема цяла стена в Руския музей. Сюжетът е вдъхновен от историята на Швейцарския поход на руската армия, начело с Александър Суворов.
Често тази картина се нарича "Запорожци пишат писмо на турския султан". На нея се вижда шумното и весело военно съсловие на казаците. През 1675 г. турският султан им пише унизително писмо, в което иска от тях да се предадат незабавно. Те обаче му отговарят – при това доста язвително. Картината е закупена от Александър III и идва в Руския музей от Зимния дворец.
Рьорих, известен по цял свят с хималайските си пейзажи, рисува и картини с народни сюжети. На това платно са изобразени варяги (викинги), които според легендата са призовани от славянските племена да властват над тях. Картината е закупена от Николай II. Една от авторските ѝ версии се пази и в Третяковската галерия.
Авторът на известната картина "Момиче с праскови", която се съхранява в Третяковската галерия, е популярен портретист и рисува дори Николай II, както и много придворни. Зинаида Юсупова е една от най-модерните дами на времето си, произхожда от древен княжески род и семейството ѝ е много богато. Картината изисква над 80 сеанса в Юсуповския дворец, а портретът е скандален – мнозина го критикуват за неестествената поза и слаба композиция. Но самият Серов го смята за успешен и много се гордее с това как успява да улови сянката на усмивката на тази светска дама.
Това монументално платно с размери 4х8,7 м е изпълнено по заповед на Николай II. Художникът работи по него три години и всеки един член на Съвета му позира. Репин има проблеми с ръката, затова му асистират художниците Иван Куликов и Борис Кустодиев.
В Третяковската галерия на Врубел е посветена цяла зала, пълна с неговите демони и митични създания. Но и Руският музей може да се похвали с няколко шедьовъра на символиста. Картината може да се счита за илюстрация към стихотворението на Пушкин "Пророк". По време на работата си по тази мрачна картина Врубел е в тежка депресия и страда от халюцинации.
Нестеров посвещава над 20 години от живота си на живопис на религиозна тематика и храмове. Художникът търси ключа към руската душа и на много негови картини свещениците и монасите са изобразени на фона на невзрачния руски пейзаж. Самият Нестеров счита тази картина за връх в религиозната си живопис.
Лев Бакст се слави по цял цвят като театрален художник, който работи и с "Руските сезони" на Сергей Дягилев. Освен това той много и успешно работи в жанра на книжната илюстрация. В картината "Древен ужас" Бакст иска да изобрази апокалиптичния мироглед, който е обзел обществото на ХХ век.
Този портрет е ярък пример на руския ар нуво. Серов рисува скандално известната танцьорка, изпълняваща главната роля в балета "Шехерезада" на "Руските сезони" на Дягилев.
Амазонката на руския авангард дълги години живее в Париж и се увлича по различни направления на живописта, от импресионизъм до фовизъм и кубизъм. "Велосипедист" е една от най-ярките работи на руския футуризъм.
Картините на авангардиста Петров-Водкин са вдъхновени от иконописта, при това отразяват сцени от народния бит. В тази работа има очевидни препратки към Божията майка, както и революционни мотиви.
Най-известната руска поетеса на ХХ в. Анна Ахматова казва за този портрет в стил кубизъм: "Сякаш се гледам в огледалото", – и намира много прилики с изображението. Това е един от най-известните нейни портрети.
В Руския музей се съхранява и версия на знаметия "Черният квадрат", но тази работа е квитесенцията на изобретения от Малевич суперматизъм в живописта.
Тази работа е манифест на "абсолютната живопис" и свободата на художествената мисъл. В музея се пазят над 20 ранни творби на известния абстракционист, създадени още преди да замине за Германия.
Кустодиев е "певец" на бита на търговците и орнаментирания руския живот, който става популярен в края на XIX началото на ХХ век. Народните празници, масленицата и фестивалите са разпознаваемият му художествен език.
Дълбоко символичната картина на Шагал продължава цикъла му от автопортрети с любимата му Бела, в който те се извисяват на родния си дом във Витебск.
Това е едно от най-известните военни платна на съветската живопис. Монументалната работа (2х4 м) е направена не по канона на соцреализма и без ясна перспектива, а това, което има значение, е символиката на изразителните средства.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си