Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Филмите на Александър Сокуров винаги са посветени на проблеми, които занимават хората. В съветските времена неговите провокиращи размисли кинотворби предизвикват критики сред властта и нищо чудно. Наситени с емоции, атмосфера и музика, те разказват за живота, загубата и разрушителната роля на властта.
Сокуров, който участва в редица водещи международни фестивали, включително в Кан и Берлин, се слави като кинорежисьор, който избира по какво да работи, уповавайки се на своите "усещания и чувствителност", а не на бизнеса и бюджета.
Изкуството на Сокуров винаги се е откроявало. Режисьорът, който живее в Санкт Петербург и наскоро навърши 70 години, непрекъснато предизвиква границите и ограниченията на нашата визия. За него най-голямото предизвикателство е да открие какво се крие зад реалността на човешкото съществуване.
"Онова, което ме интересува, е как един човек преминава през тежки изпитания в живота, как преодолява трудностите, тъгата, смъртта и други метафизични заплахи – това е важно за мен като режисьор и гражданин на моята страна", споделя режисьорът на "Самотният глас на човека".
През 2017 г. руският режисьор получава награда за цялостен принос на Европейската филмова академия за неговата "изключителна работа в областта на режисурата, драматургията и кинематографията".
"Руска арка" е един от най-завладяващите филми в историята на кинематографията. Заснет без прекъсване и без монтаж с HD камери, 87-минутният шедьовър на Сокуров е неговият начин да изрази почитта си към Ермтажа в Санкт Петербург, създаден от Екатерина Велика през 1764 година.
Това е един от редките случаи, в които една картина наистина е по-ценна от хиляди думи! "Руска арка", снимана от германския оператор Тилман Бютнер, е експеримент с ненадмината красота, размах и виртуозност.
Вдъхновен от Йохан Волфганг фон Гьоте и написан от Юрий Арабов, този филмов шедьовър е като сложен погребален марш. Подобно на Николай Гогол или Фьодор Достоевски, Александър Сокуров се сбогува с човешката душа и всичко свързано с нея, включително нейните блянове, надежди, красота, доброта, морал, истина и справедливост.
"Фауст" на Сокуров е антигерой, който изобщо не прилича на емблематичния герой на Гьоте. Като деконструира образа на Мефистофел, Сокуров дава на зрителите повод да се замислят защо всеобхватното зло, изглежда, е по-силно от всемогъщата правда.
С голяма доза автентичност, режисьорът разкрива животинската природа на обитателите на града, където се разиграва драмата. Всеки от героите, изглежда, е грешник. Поредното доказателство, че "човек вижда в света това, което носи в душата си".
Това е един сюрреалистичен размисъл върху значението на милосърдието, мъдростта и предаността. Една история за дълбоката обич и безусловната любов между две сродни души. Последен зов към всички, които нямат време да поддържат връзка с родителите си.
Сокуров е уцелил правилната трагична нотка, изобразявайки сина, който носи майка си на ръце – като голяма ранена птица. "Колко тъжно! И все пак, трябва да преживееш това, което аз преживявам сега. Това е толкова несправедливо", казва майката. "Ще се срещнем там, където се уговорихме. Чакай ме. Бъди търпелива, скъпа моя, бъди търпелива", отвръща синът.
Внимавайте: може да ви е трудно да сдържите сълзите си, докато гледате този филм!
Водачът на Болшевишката партия, основател на съветските републики, архитект на Революцията през 1917 г., отличен оратор, роден идеолог и брилянтен ученик на Карл Маркс. Кой, или дори какво е Владимир Ленин всъщност? Отговорите могат да са наистина разтърсващи.
Сокуров изобразява бащата на съветската държава, известен с дарбата си да омагьосва огромни тълпи от хора, като нещастен и незначителен човек, който отчаяно се нуждае да привлича внимание върху себе си, за да се чувства жив.
Понякога натурализмът на Сокуров е шокиращ и обезкуражаващ, сякаш основната цел на режисьора е да лиши Ленин от достойнството му, за да накара хората да го разберат.
Едно от най-силните оръжия в арсенала на Сокуров е силата на артистичната свобода и способността да разобличава тъмната и неприятна страна на човешката природа. Истината е, че Сокуров рисува Ленин като един физически и умствено болен възрастен мъж, но не за да го принизи, а за да покаже, че и той е един от нас.
Това е първата драма от т. нар. "тетралогия на властта" на Сокуров, след която идват "Телец" за Владимир Ленин, "Слънцето" за японския император Хирохито и "Фауст".
Действието в "Молох" се развива през 1942 г. и проследява един ден от живота на Адолф Хитлер, изигран брилянтно от Леонид Мозговой. Хитлер тръгва към баварските Алпи, за да се види с вярната си любовница Ева Браун. Към двойката се присъединяват високопоставени гости, като министърът на пропагандата на Третия райх Йозеф Гьобелс и дясната ръка на Хитлер – Мартин Борман.
В търсене на кинематографичната истина, Сокуров избира руски актьори за ролите и по-късно ги дублира на немски.
Филмът е номиниран за "Златна палма" на Филмовия фестивал в Кан през 1999 г., като приятелят на Сокуров и сценарист на лентата Юрий Арабов печели блянуваната награда за най-добър сценарий.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си