5 филма, от които се усеща повеят на "вятъра на промяната" в последните години на СССР

"Астеничният синдром" (1989), Кира Муратова

С този обезпокоителен черно-бял филм Муратова по своеобразен начин обхваща съветската ера. Лентата обръща внимание на най-уязвимите, тези, които са сякаш безполезни. Никой не се тревожи за тях. Те са сами, безпомощни и изоставени от всички, като слугата Фирс от Чеховата "Вишнева градина".

В сцена от филма човек заспива в метрото, но никой не се и опитва да провери дали е жив или умрял. Очевидно в най-късните си години съветското общество изпитва дълбок емоционален дефицит. Никой не се интерсува от другия, но тоталното безразличие е опасна тенденция. Това е един добре написан и изигран филм, в който за първи път се използва и нецезурен език, като още едно доказателство за отчаяната нужда от дълго чаканата свобода. Не случайно драмата носи името на физическо състояние, което причинява тотално психическо изтощение.

"Покаяние" (1984), Тенгиз Абуладзе

Излизането на филма се забавя с няколко години и той се появява на големия екран чак през късните 1980-те години. Лентата веднага привлича вниманието и събира много международни награди, включително Голямата награда на филмовия фестивал в Кан от 1987 година. Съветската цензура го спира по идеологически причини. Шедьовърът на Абуладзе е много напредничав за времето си. Някои филмови критици вярват, че той всъщност поставя началото на перестройката в съветското кино, като отразява повратна точка в обществените нагласи.

Абуладзе използва християнската символика и разказва историята на местния диктатор Варлам Аравидзе, чието поведение и външен вид напомнят за Йосиф Сталин, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Смъртните страдания на жертвите им пък са сравнени с Христовите.

Въпреки че философската драма е ситуирана в едни неопределени времена, тя много осезаемо "мирише" на 1980-те – наивна и егоистична ера, в която мнозина вярват, че ако всички единодушно се сбогуват с миналото, веднага ще започнат един нов и щастлив живот. Колко грешат! Краят на филма, който е дълъг почти два часа и половина, е отворен, така че всеки да извлече своите изводи от миналите грешки.

"Иглата" (1988), Рашид Нугманов

Този филм отразява настроението на потъващите в океана на несигурността и отчаянието по време на перестройката на Горбачов. Лентата на Рашид Нугманов показва отхвърлянето на базови морални принципи, съмненията в бъдещето на страната и цялостното усещане за безполезност. "Иглата" е много убедителен мрачен портрет за времената, когато учениците са "засмукани" от тъмната страната на дрогата и престъпленията, а младите биват пребивани и убивани в тъмните кътчета на градовете, където невинността е завинаги загубена.

Филмът е с тежък замисъл и атмосфера, пълен с горчилка и песимизъм. Енергичният вокал на рок група "Кино" от 1980-те – Виктор Цой, носи огромно количество харизма в главната роля. Той играе млад мъж на име Моро, който открива, че бившата му приятелка е станала наркоманка. Решава да я спаси и да я накара да спре дрогата. Битката е на живот и смърт, а духът на времето е безпогрешно уловен – въздухът на 1980-те е изпълнен с разруха и колапс. "Иглата" преминава през съветската и постсъветската реалност, предвиждайки края на една ера. Вероятно затова се усеща като сладък бонбон след адски горчиво хапче.

"Малката Вера" (1988), Василий Пичул

"Малката Вера" е филм за живота в съветската провинция. Бунтарка по душа, Вера не иска да живее според законите на установеното общество. Тя живее живота си на макс, излиза с приятели и се наслаждава на алкохола и секса. Нещата обаче вземат неочакван обрат, когато тя се запознава със Сергей – умен, красив и с остър език. Той е от онези рядко срещани хора, които искат различен живот.

Въпреки че филмът е заснет в последните дни на съветската ера, той се отличава с безпрецедентната си откровеност. Сцената, в която Вера (Наталия Негода) прави секс със Сергей, се превръща в обсъждана тема. По много начини филмът на Пичул има отрезвителен ефект върху хората, тъй като изведнъж унищожава лъжите на комунистическата идеология за благоденствието на идеалното съветско семейство, безмилостно обръщайки с хастара навън всички му грехове, включително алкохолизма, повърхностното мислене, нетолерантността, апатията и арогантността, както и пълната липса на духовност и фанатичното потъване в битовизмите.

По много начини "Малката Вера" е филм за "сексуалната революция" в късния СССР, но е и история за конфликта между поколенията, сблъсък между нихилистичната младеж и родителите ѝ, затънали в тресавището на моралните компромиси. "Малката Вера" е лента за дълго чаканото лично и дори интимно разбуждане. Младите не се интересуват от съдбата на страната толкова, колкото от любовния си живот. Не случайно този филм се казва "Малката Вера", буквално "Малката Вяра".

"Асса" (1987), Сергей Соловьов

Този шедьовър на Сергей Соловьов е символ на една отминала епоха. Накратко това е ера на промяната. В късните 1980-те цялата страна (все още СССР) е като един огромен айсберг, който се е запътил към южните ширини и се топи пред очите ни. Всичко, което винаги е изглеждало непоклатимо и предначертано, изведнъж започва да се разпада, давайки път на новото, страшното и непознатото. "Асса" се превръща в емблематичен филм за поколението на съветската младеж, която накрая на филма пее с рок легендата Виктор Цой: "Промяна, ние чакаме промяна!"

"Асса" е заснет в Ялта на Черно море и има повече сюжетни обрати от филм по книга на Агата Кристи. Млад музикант от ъндърграунда се вблюбва в красива медицинска сеста. Проблемът е, че Алика (изиграна от Татяна Друбич) е любовница на гангстер. Момичето мечта с големи детски очи се разкъсва мегду двама мъже, единия престъпник, а другия – хипстър. За съжаление човек не може да получи най-доброто от два напълно различни свята.