ФОТОГАЛЕРИЯ: Как съветските архитекти проектират светлото пролетарско бъдеще?

Първите години след революцията преминават под девиза за освобождение: от битовото робство, от царския гнет, от стария режим. Архитектите мислят над идеалните домове и цели градове, приспособени към новия бит на пролетариата. От тази авангардна вълна се появява отделно направлениe – "пролетарска класика" (другото название е "красная дорика" - червен дорийски стил), която съчетава елементи на модерния тогава конструктивизъм и класическа антична архитектура. Този стил повлиява на появата на "сталинския ампир".

Революционна архитектура

"Баща" на новото направление е съветският архитект Иван Фомин (1872-1936), който при царския режим строи имения в стил неокласицизъм. Дачата на дипломата Александър Половцов в Санкт Петербург по негов проект е с гръцки портик и широка колонада, като се счита за еталон на този стил в Русия. А в годините на революцията той адаптира класическите гръцки и римски стилове към лаконичните конструктивистки конструкции.

Една от най-известните му работи в Москва е сградата на спортното дружество "Динамо" на ул. "Болшая Лубянка" (1928-1931), построена заедно с Аркади Лангман (негова работа е сградата на Държавната дума). От една страна тя представлява характерен за това време конструктивизъм: прозорци-илюминатори, строга геометрия на линията. А на фасадите виждаме много двойни колони без база – класически пример за античен дорийски стил.

От 1919 г. Фомин ръководи програмното развитие на Петроград (Санкт Петербург), като вкарва свои идеи за обновяване на класическите елементи. Заедно с ученика си Лев Руднев (негова работа е сградата на МГУ) той се занимава с планировка на Марсовото поле, мемориал на жертвите от революцията. Пред Смолния институт (сега тук е резиденцията на губернатора на Санкт Петербург) има парков партер, построен от Владимир Шчуко и Владимир Гелфрейхом (бъдещите идеолози на "сталинската архитектура"). Тези два високи петколонни пропилея са парадни врати, характерни за древногръцката архитектура. На пропилеите със златни букви пише "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!" и "Първи Съвет на пролетарската диктатура".

Този старинен дом също е преустроен в революционен стил. Зданието на офиса на "Руските железници" на "Червените врати" е построено в средата на XVIII в. за дворцова канцелария, но през 1930-те Фомин го превръща в суперматичен локомотив, като допълва фасадата с лаконични колони.

Образцов пролетарски град

Градът, в който идеите на Фомин се реализират мащабно, е Иваново, текстилната столица на Русия. Заради многото авангардна архитектура, го наричат образцов пролетарски град: тук има комунални домове, както и сгради-метафори (във вида на птици, кораби и подкови), и разбира се, "пролетарска класика". По проект на Фомин са построени и учебни заведения в града.

Сред тях са химико-технологичният университет, университетът по енергетика, текстилният институт. Всички корпуси на учебните сгради образуват двор с парк, а отстрани излизат на проспекта. Отвътре са оформени лаконично, без нищо излишно, а фасадите са украсени с колони в античен стил.

В двора на учебния корпус е разположена Ивановската областна научна библиотека в същия стил. Така Фомин прави цял университетски квартал.

Първата метростанция

В стил "пролетарска класика" са построени на само сгради, но и московските метростанции "Красние ворота" (Червените врати) (1935) и "Театралная" (1938). Те се отличават с масивни пилони и сводове.

Авторът на проекта на двете станции е Иван Фомин, но "Театралния" (тогава тя се казва "Площад Свердлов") е завършена от ученика му Леонид Поляков.

Идеолозите на "червения дорийски стил" смятат, че новата съветска архитектура трябва да се базира на класическата, но да е по-строга и брутална. Още в средата на 1930-те години архитектите, включително и последователите на Фомин, се обръщат към неокласицима, като добавят тържественост към сградите. В Съветския съюз настъпва епохата на пищната "сталинска архитектура".

Вижте и тези впечатляващи сгради в стила на съветския брутализъм!