Топ 10 на най-важните мъже - герои в руската литература

Родион Разколников

"Престъпление и наказание", 1969 г.

Лев Кулиджанов/Киностудио "М. Горки", "Мосфилм"

Харизматичният герой на Фьодор Достоевски е морално раздвоен човек със съкрушена душа. "Трепереща твар ли съм или имам право…", пита се смело Разклоников. Защо извършва толкова жестоко, но същевременно страхливо престъпление? Може би защото е и злодей, и жертва? Разколников преминава през емоционален ад в търсенето си на морална свобода и плаща за престъплението си до края на живота си. "Себе си убих, не старицата", възкликва Разколников в "Престъпление и наказание".

Андрей Болконски

"Война и мир": Андрей Болконски, 1965 г.

Сергей Бондарчук/"Мосфилм"

Неговата интелигентност, откровеност и честност го правят толкова истински, че ви се струва, че може би сте го срещали в истинския живот. Княз Андрей Болконски от "Война и мир" на Лев Толстой е изискан герой с романтични копнежи. Главата му лети в облаците от идеализъм и оптимизъм, той мечтае за военна слава и истинска любов. Театралниченето на високото общество му изглежда фалшиво и безсмислено. "Но как не съм видял досега това високо небе! И колко съм щастлив, че най-после го опознах", казва княз Болконски, лежейки ранен на земята по време на битката при Аустерлиц. "Всичко е без смисъл, всичко е измама освен това безкрайно небе. Няма нищо, нищо освен него. Но дори и него няма, нищо няма освен тишина и успокоение. И слава Богу!…"

Евгений Базаров

"Бащи и деца", 2008 г.

Авдотя Смирнова/"Рекун-синема"

Главният герой от "Бащи и деца" на Иван Тургенев е непоправим нихилист и бунтар без кауза. Ироничен, циничен и рязък, Базаров казва това, което мисли, без да се съобразява или страхува. Младият мъж не признава изкуството и романтиката ("Един добър химик е двадесет и два пъти по-полезен от всеки поет", казва той); не вярва в любовта и брака ("... любов... това е въображаемо чувство...") и има свое мнение за всичко. Безпощаден и безкомпромисен, Евгений Базаров се превръща в идол на поколение млади нихилисти в Русия, които поддържат неговите идеи и надежди за бъдещето.

Евгений Онегин

"Онегин", 1998 г.

7 Arts International, Baby Productions, CanWest Global Television Network, Rysher Entertainment, Starz!

Едноименният герой от невероятния роман в стихове на Александър Пушкин "Евгений Онегин" е млад, богат и неуморен. Красивият благородник много се интересува от външния си вид и може да прекара дълги часове пред огледалото в приготовления за бала. Той е популярен сред жените и обича да се наслаждава на живота. Повърхностен, неженен и напорист, той не пести пари и знае как да прелъстява дами.

По-малко ли жената любим —

по-лесно можем я плени.

По-сигурно ще я погубим,

вплетем ли я във хитрини.

Павел Чичиков

"Мъртви души", 1984 г.

Михаил Швейцер/"Мосфилм", Творческо обединение на телевизионните филми

Студен, пресметлив и с добри обноски, Чичиков на Николай Гогол знае как да направи добро впечатление на напълно непознат. Мошеникът пристига в малко градче по средата на нищото с цел да купува... "мъртви души" – починали селяни, живи спрямо закона. Измамната му схема трябва да го направи богат. Мечтите му обаче не се сбъдват. "Ако искате (...) да забогатеете скоро, никога няма да забогатеете; ако пък искате да забогатеете, без да съобразявате времето, ще забогатеете скоро", пише Гогол в своята magnum opus"Мъртви двуши". Всъщност преди Александър II да премахне крепостничеството през 1861 г., собствениците на земя могат да купуват, продават и дори залагат крепостни селяни. Думата "душа" се използва за крепостните селяни при тяхното точно преброяване.

Иля Обломов

"Няколко дни от живота на И.И. Обломов", 1979 г.

Никита Михалков/"Мосфилм", Първо творческо обединение

Най-запомнящите се герои понякога са най-мързеливите. Точно такъв е случаят с героя на Иван Гончаров – Иля Обломов. Иля Илич прекарва по-голямата част от времето си, лежейки на дивана. Мързелът му е абсурден, леглото му е неговата "крепост" 24/7. Тогава, когато извършва някакво действие, той всъщност вика слугата си Захар и продължава да лежи. "Когато не знаеш защо живееш, някак си живееш ден за ден; радваш се, че денят е минал, че нощта е минала, и, в съня си, ще се отдадеш на скучния въпрос защо си живял този ден и защо ще продължаваш да живееш и утре."

Юри Живаго

"Доктор Живаго", 2005 г.

Александър Прошкин/"Централ Партнершип", "Мосфилм"

Героят на Броис Пастернак от емблематичния роман "Доктор Живаго" се извисява над околните морално и етически. Брилянтен диагностик, той е деликатен човек на действието и принципите. Доктор Живаго не разбира хората, които винаги са на прав път. "Мисля, че не бих те обичал тъй много, ако ти нямаше от какво да се оплачеш и за какво да съжаляваш. Аз не обичам тези, които са винаги прави, никога не са падали, не са се препъвали. Тяхната добродетел е мъртва и не струва пукната пара. Красотата на живота не се е разкривала пред тях."

Александър Чацки

"От ума си тегли", 1977 г.

Михаил Царев / "Союзтелефилм", "Екран"

Александър Чацки на от "Ума си тегли" на Александър Грибоедов е умен, остроумен и много самотен. Красноречивият мъж с либерални виждания се завръща в Москва след три години живот зад граница, като мечтае отново да се събере с детската си любов - София. Но е твърде късно. Младата жена се е влюбила в Молчанин, подлец, който Чацки мрази и презира. Той обаче просто не може да приеме факта, че София е избрала глупав и коравосърдечен мъж пред него. Той говори срещу лицемерието на аристократичното общество и решава да напусне Москва завинаги.

Далеч от Москва! Хванете ме отново тук!

Ще обиколя света в търсене

на място с пространство за гневни чувства!...

Професор Преображенски

"Кучешко сърце", 1988 г.

Владимир Бортко/"Ленфилм". Творческа асоциация на телевизионните филми

В средата на 1920-те професор Преображенски от "Кучешко сърце" на Михаил Булгаков се впуска в безпрецедентен и отвратителен експеримент. Световно признатият хирург трансплантира човешка хипофизна жлеза на улично куче, което намира своя дом в неговия голям апартамент в Москва с няколко стаи. Бедното животно се превръща в истински гадняр, мъж от болшевишки тип, който само пие, пуши и псува. "Осъзнайте, че целият ужас е в това, че той има вече не кучешко, а именно човешко сърце. И то най-лошото от всички, които съществуват в природата." Професор Преображенски, член на изтънчената руска интелигенция, която мрази съветския пролетариат, накрая разбира, че някои експерименти не бива да се извършват.

Остап Бендер

"Дванадесет стола", 1976 г.

Марк Захаров/Творческо обединение "Екран"

Остап Бендер от "Дванадесетте стола" от Иля Илф и Евгений Петров, е най-известният измамник в руската литература. Репутацията му го предхожда. "Великият комбинатор" и закоравял лъжец е познат с "четиристотин сравнително честни начина за измъкване на пари". Най-голямото предизвикателство в живота му е да открие един от дванадесет стола, пълен с диаманти, зашити за седалката му. Брилянтен мошеник, Бендер се надява да забогатее и да се премести в Рио де Жанейро. "Времето, което имаме – това са парите, които нямаме."

Подбрахме и 5 книги от Михаил Булгаков, които трябва да прочетете!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.