Как известни писатели изобразяват живота на проститутките в имперска Русия

Ако е вярно, че зад всеки успял мъж винаги стои по една силна жена, може да се каже и че зад всяка паднала жена обикновено стои по един слаб мъж, който я е бутнал.

Въпросът за проституцията исторически е пълен с разочарование, срам и позор. Проституцията е легализирана в Руската империя през 1843 година. Ако преди това – през 1832 г., търговията със секс е официално забранена (собствениците на публични домове и проститутките се наказват със строги глоби и бичуване), то 10 години по-късно – въпреки усилията на министъра на вътрешните работи граф Лев Перовски – цар Николай II напълно признава търговията със секс за законна дейност.

Всички проститутки трябва да се регистрират в полицията, като вътрешният паспорт на жената се взема в замяна на жълта лична карта или билет.

Броят на бордеите започва да се увеличава. През 1852 г. в Санкт Петербург има "само" 152 бордея, в които работят 884 жени. През 1879 г. обаче публичните домове са 206, а в тях се трудят 1528 проститутки. Те преминават редовни смущаващи медицински прегледи. Първоначалната идея е изкореняване на сифилиса.

До началото на ХХ в. обаче – поради обществения натиск, броят на публичните домове много намалява. През 1909 г. в Петербург са останали само 32, което не означава, че проститутките са по-малко. Просто все повече и повече жени започват да работят "сами".

След болшевишката революция през 1917 г. проституцията е забранена от съветското правителство.

Фьодор Достоевски и "Престъпление и наказание"

Сонечка Мармеладова от "Престъпление и наказание" на Достоевски безспорно е най-известната проститутка в руската литература. Фьодор Достоевски се фокусира над нова тема, като изобразява грешната героиня като въплъщение на добродетелта, мъдростта и невинността. Сонечка е описана като "доста хубавичка блондинка, с прекрасни сини очи", които обаче са "застинали от ужас".

Единствената дъщеря на титулярен съветник, Мармеладова се принуждава да продава тялото си, за да спаси семейството си от глад. Момичето, което още няма дори 18 години, помага на баща си, който е алкохолик, и на болната си мащеха и трите ѝ деца, докато постоянно понася обиди от многото членове на семейството си.

Преди Соня е опитвала да работи като шивачка, но тази работа не ѝ докарва никакви пари.

"...може ли според вас бедна, но честна девойка от честен труд да живее?.. Петнайсет копейки на ден, господине, не може да спечели, ако е честна и няма някакви особени дарби, и то без дъх да си поеме!", оплаква се безработният и безотговорен баща на Соня.

Действието в "Престъпление и наказание" се развива в Санкт Петербург през 1860-те. За да намери платежоспособен клиент, Сонечка Мармеладова трябва да носи дрехи, които ясно показват каква е и какво прави на улицата. "Тя също беше в дрипи; дрехите ѝ бяха от най-евтините, но натруфени по уличен вкус, според правилата, установени в този специален свят, с ярко и позорно подчертана цел."

Бедното момиче е единствения човек, който печели хляба на семейството. Затова Родион Разколников нарича Соня "кладенец", от който семейството безскрупулно се възползва. "Гледай ти, Соня! Какъв кладенец са успели да си изкопаят! И го използват! Да, използват го! И са свикнали. Поплакали са – и са свикнали. На всичко свиква подлецът човек."

Към момента, в който среща Родион, Соня вече не харесва живота си. Но нейната нежност помага на Разколников да изкупи мъките от миналото си. Един ден тя пада на колене, обляна в сълзи. "Тях ги бе възкресила любовта, сърцето на единия криеше неизчерпаеми източници на живот за сърцето на другия", заключава Достоевски в шедьовъра си.

Толстой и "Възкресение"

Достоевски не е единственият, който надниква в живота на падналата жена. Неговият колега Лев Толстой споделя гледната си точка за проституцията във "Възкресение", написан между 1889 г. и 1899 г., по време на управлението на цар Николай II.

Катюша Маслова, главната героиня в романа, е сираче. Дъщеря на неомъжена слугиня и циганин, Катюша израства в къща с две дами благороднички, като работи като тяхна прислужница. На 16 г. тя се влюбва в младия аристократ Дмитрий Нехлюдов, който я прелъстява, плаща ѝ 100 рубли за физическия акт и я изоставя.

Нещата се влошават все повече и повече. Катюша забременява, няма къде да отиде, губи детето си и приключва в бордей с "черни като боровинки очи".

Парадоксално, но нещастната млада жена не се срамува от новия си статус и до известна степен дори се гордее с него.

"Обикновено мислят, че крадецът, убиецът, шпионинът, проститутката, като признават професията си за лоша, трябва да се срамуват от нея. А става тъкмо обратното. Хората, поставени от съдбата и от греховете и грешките си в известно положение, колкото неправилно и да е то, си създават такова разбиране за живота изобщо, което оценява тяхното положение като добро и почтено", пише Толстой във "Възкресение".

Толстой разбунва духовете, като разглежда проблема за проституцията от човешка гледна точка. Той е толкова убедителен, че революционерката феминистка Роза Люксембург пише в статията си, озаглавена "Душата на руската литература", че "руският писател [Толстой] вижда в проститутката не 'паднала жена', а човек, чиято душа, страдаща и във вътрешен конфликт, моли за неговото състрадание".

Всъщност историята за Дмитрий Нехлюдов и Катюша Маслова е автобиографична. В дневниците си Толстой пише, че на младини води "много лош живот", и отбелязва, че две събития в живота му го измъчват: "Връзка със селянка от нашето село преди брака... Второто е престъпление, което извърших с прислужницата Гаша, която живееше в къщата на леля ми. Тя бе невинна, аз я прелъстих, отпратиха я и тя умря".

Александър Куприн и "Яма"

"Яма" предизвиква буря от критика, когато излиза през 1909 година. Докато работи по повестта, човекът, който написва и повестта "Дуел", разглежда проституцията отблизо. Писателят се отнася към тази чувствителна тема с рационалост и здрав разум.

Въпреки това, след излизането на първата част, върху него се изливат тонове негативни реакции. Мнозина осъждат повестта му за проституките в бордей. Писателят е наречен "порнограф, съсипител на младежта и автор на мръсни клевети за мъжете".

Докато държавната цензура нарича повестта "неморална и неприлична", писателят на детска литература Корней Чуковски казва, че "Яма" е "шамар в лицето за цялото модерно общество".

Куприн описва живота на руските проститутки с емпатия и разбиране. Мъж на почтеността, куражът и принципите, на младини Куприн хвърля пиян съдия изпълнител зад борда, след като обижда сервитьорка. Куприн не толерира никаква несправедливост към по-слабите.

Главната героиня в "Яма", проститутка на име Женя, се заразява със сифилис и в емоционална история за отмъщение решава да зарази всички останали, докато не среща любезен джентълмен на име Коля, който се държи с нея с неочаквано уважение.

"Нас, които първо лишавате от невинност, гоните ни от къщата и след това ни плащате по две рубли на посещение, ние винаги... ви мразим и никога не съжаляваме, разбирате ли?!", възкликва Женя в повестта. Кратката ѝ изповед говори много за съдбата на проститутките в имперска Русия.

А знаете ли кои са най-важните писатели според Лев Толстой?