7 руски филма за оцеляването в ГУЛАГ

1. "Aд, или досието на самия мен", 1989

Личната драма на млади влюбени се развива на фона на следвоенните години. Бащата на героинята - бивш офицер от НКВД - е против техния роман и прави донос срещу възлюбения на дъщеря си. Арестуват го, бият го при разпита и така го принуждават да подпише изфабрикувано дело. В крайна сметка юношата попада в лагер, където му предстои борба за оцеляване – изключително тежка работа, изключително силен студ и изключително голям глад. 

Филмът е автобиографичен и е заснет от режисьора Генадий Беглов по неговата едноименна повест. Само че експерименталният насечен киноезик на "Ад" не се харесва на съветската цезура и филмът не постига широко разпространение. 

2. "Изгубен в Сибир", 1990

Съветските спецслужби по погрешка решават, че британски археолог, който прави разкопки в Северен Иран, е американски шпионин. Отвличат го и го откарват в Москва, а по-късно - в далечен сибирски лагер, където той се опитва да запази останките от човечността въпреки жестокото отношение на охраната и "беззаконието" на криминалните престъпници, които излежават присъдите си заедно с политическите.

В Русия ГУЛАГ е засегнал много хора – все на някого роднини, родители или приятели са били в такива лагери. Тази история става много лична и за режисьора Александър Мит. Той знае за лагерите от първата ръка – от собствената си майка. Това са причините филмът да стане пределно откровен и да си спечели голямо международно признание. Лентата дори е номинирана за наградата "Златен глобус".

Чети по-подробно за филма ТУК.

3. "Човекоядецът", 1991

През 1954 г. в един от лагерите в съветски Казахстан затворници се вдигат на голям бунт (Чети по-подробно за Кенгирското въстание ТУК).

След жестокото му потушаване в лагера са озовава млад милиционер, на когото възлагат да разследва странно дело: двама затворници бягат по време на въстанието и за да оцелее в пустинята, единият от тях убива и изяжда своя спътник...

4. "Завещанието на Ленин", 2007

Сериалът е заснет по мотивите на биографията на Варлам Шаламов, автора на известните "Колимски разкази". Те са най-честният и най-жестокият разказ за живота на човек в лагер.

Младият Шаламов бива осъден за разпространение на "Завещанието на Ленин" – забраненото писмо на Владимир Ленин към конгрес на партията, в което той критикува Сталин. В сериала е показан непоносимият каторжен труд на затворниците в екстремни метеорологични условия. Лагерите в Колима са едни от най-суровите: там затворниците редовно получават измръзване на крайниците, страдат от глад и жестоки наказания за неизпълнение на непосилната норма.

5. "Зулейха отваря очи", 2020

Системата на ГУЛАГ не включвала само трудово-изправителни лагери, но и специални селища. За едно от тях разказват сериалът и едноименната книга бестселър на Гузел Яхина.  

В началото на 1930-те съветската власт повежда активна кампания по разкулачване на заможните селяни. Мъжът на татарката Зулейха се съпротивлява и го убиват. А пък нея, заедно с други разкулачени селяни, я пращат поетапно в далечния Сибир. В суровата тайга те са принудени от нулата да си построят жилище и да си намерят препитание. 

6. "Обител", 2021

Сериалът е по мотивите на още една книга бестселър за ГУЛАГ – "Обители" на Захар Прилепин.

Главният герой Артьом попада в Соловецкия лагер със специално предназначение, който е един от първите в страната. В лагера са пратени най-различни хора – от истински опасни криминални престъпници до бивши свещеници и интелигенти. Артьом се опитва не само да оцелее в лагера, но и да си създаде възможно по-добри условия за живот. За целта той дори завързва роман с надзирателка...

7. "Иван Денисович", 2021

Много съветски граждани, които успяват да избягат от германски плен по време на Втората световна, в СССР биват обвинени в шпионаж и пратени в лагери. Така се случва и с главния герой Иван Денисович Шухов. Той става в 5 сутринта и цял ден се труди при непоносими условия, а като храна получава само рядка супа и кора хляб. 

В съветската литература за ГУЛАГ за първи път се отваря дума през 1962 година и то именно с разказа "Един ден на Иван Денисович" на Александър Солженицин. Разказът е публикуван в списание "Новий мир" (в превод от руски "Нов свят") с личното одобрение на Никита Хрушчов. Авторът прекарва почти 10 години в лагери и описва бита на затворниците, а по-късно излиза и неговото голямо изследване на системата от лагери – "Архипелаг ГУЛАГ". 

След оставката на Хрушчов и края на недългото политическо затопляне, екземплярите с повестта са иззети от библиотеките, а самият Солженицин става нежелан писател. "Иван Денисович" е публикуван отново в Русия чак през 1990 година. На Запад повестта е екранизирана още през 1970 година, а пък в Русия първият филм излиза  чак през 2021-а. 

Режисьорът Глеб Панфилов вече е бил добре запознат с творчеството на Александър Солженицин и е заснел филм по мотивите от романа "В първия кръг". В "Иван Денисович" той сериозно преработва оригинала и добавя (за неудоволствието на критиците) елемент от приказка, неговият герой преодолява всички изпитания по пътя към доброто и просветлението. При Солженицин няма толкова оптимистична тема. В края на повестта героят си ляга да спи доволен. За него обаче голям късмет е това, че "не е вкаран в карцера" и "не се е разболял". "Слава тебе, Господи, мина още един ден!", казва Шухов в книгата.

Разказваме ви историите на 6 известни руснаци, които са изпратени в ГУЛАГ!