10-те най-важни руски народни приказки

Много отдавна, когато повечето руснаци не са можели да четат и пишат, те съчинили хиляди различни приказни истории, които разказвали от поколение на поколение. Не само децата, но и възрастните са обичали да слушат приказки вечер, когато са плетели лапти или са се занимавали с други работи. Това са били истории от битовия живот с поука, небивалици за животни и фантастични същества, които обитават горите, реките и блатата, или съвсем вълшебни приказки за княгини и князе. С тези приказки на практика се е сформирал характерът на руския народ и неговата културна приемственост.

Всички руски писатели и поети са били възпитани с тези руски приказки и много от тях са пренесли или са използвали техни сюжети в творчеството си. Много авторски приказки така здраво са се вкоренили сред хората, че вече не всички помнят кои произведения са народни, а кои са плод на писателски идеи.

Голям принос за запазването на фолклорното наследство дава през XIX в. Александър Афанасиев, като записва основните приказки и ги издава в отделен сборник "Руски народни приказки".  

1. "Питката" (Колобок)

Сюжетът на приказката е кумулативен, което означава, че едно и също действие се повтаря много пъти. И така, живели някога старец и старица (именно така твърде често започват много приказки). Старецът поискал бабата да му изпече колобок (с други думи кръгла питка). Старицата "изстъргала нощвите", тоест събрала и последните трохи брашно, но все пак изпекла питка. 

Сложила я да изстине на прозореца, но тя пък паднала и се търколила. Докато се търкаляла по пътя, срещнала заек, вълк и мечка. Всички я плашели, че ще я изядат, но тя била хитра и пеела: "От дядо избягах, от баба избягах и от теб лесно ще се отърва". Три пъти тя успешно подминавала потенциалния противник, но ето че срещнала лисицата – тя я надхитрила и все пак я изяла. 

Фолклорната приказка, позната в България като "Житената питка", е станала много популярна в Русия и я четат на всички деца без изключение. В Русия тя е най-известна в авторското изпълнение на видния педагог от XIX в. и основоположник на научната педагогика в Русия Константин Ушински. Направени са и няколко мултипликационни филмчета по мотиви на "Колобок". 

2. "Шарената кокошчица" (Курочка Ряба)

Живели някога дядо и баба. Те имали шарена кокошчица, която снесла златно яйце. Какво ли не правили, но не могли да го счупят. Едно мишле обаче изтичало, замахнало с опашка и яйцето паднало и се счупило. Дядото и бабата много се натъжили, но кокошчицата обещала да им снесе ново, обикновено яйце. 

Този щастлив край е бил добавен в по-късната интерпретация – за децата. В оригинала обаче счупеното яйце предизвикало цяла поредица неприятности по цялото село. Със сюжета за шарената кокошчица са се захващали много писатели – и по-горе споменатите Ушински и Афанасиев, и езиковедът Владимир Дал, и съветският писател Алексей Толстой. Освен това в различни райони на Русия приказката е била тълкувана по различен начин и е можело да се срещне различна поредица от неудачи, които се случвали, след като яйцето се счупвало. 

3. "Приказка за ряпата"

Един дядо посадил ряпа. Тя пораснала голяма-голяма, той я дърпал ли дърпал, но не могъл да я издърпа. Викал той по ред да му погне бабата, после внучката, кучето, котката, но дори и на тази голяма верига те изобщо не могли да извадят ряпата. Най-накрая повикали мишката да им помогне и чак с нейна помощ в крайна сметка се справили. Приказката учи, че ако всички заедно се захванат с една работа, то всичко ще стане. И че не бива да се страхуваш да потърсиш помощ, та било то от твоя най-зъл враг (котка-мишка).

Алегорията с ряпата е допаднала на много писатели и приказният сюжет е използван няколко пъти, а освен това е залегнал в сатирични писания. По време на Първата световна война дори са правени карикатури по сюжета за ряпата: "дядото" Франц-Йосиф посадил ряпа-война и повикал европейските лидери да му помогнат да я извади. В съветската пропаганда ролята на дядото е изпълнявал Капиталът, който искал да извади червената революционна ряпа. 

4. "Къщурката" (Теремок)

В полето имало една неголяма къщурка. Покрай нея минала мишка и попитала: "Кой живее в таз къщурка?". Никой не отговорил и тя решила да се засели в нея. След това към нея се присъединявали жабата, зайчето, лисичето и вълчан "бял казан"... И всички те живели много дружно, докато не дошла мечката. Те и нея поканили да живее с тях, но тя не могла да влезе в къщурката и решила да се покатери на покрива... и го продънила. Е, зверчетата успели да изскочат. Заедно те започнали да строят нова къщурка и тя станала по-хубава от предишната, пък и всички се побрали в нея.

Това е още една невероятно популярна руска приказка, в чието интерпретиране също са участвали много руски писатели. И в интерпретацията на Самуил Маршак тя се е превърнала в отличен материал за постановки в детски и домашни театри.

5. "По заповед на щуката" (По щучьему веленью)

Това е една от най-архетипичните приказки, защото нейният герой, макар да е ленив и простодушен, е добър и залага на късмета, непреводимата руска дума авось (а дано, ами пък ако). Селският глупак Емеля улавя вълшебна щука, която обещава да изпълни всички негови желания, ако я пощади. Емеля използва вълшебни желания за всичко, за което самия него го мързи да направи – "по заповед на щуката" брадвата сама сече дърва, ведрата сами отиват за вода и така нататък. Емеля толкова го мързи да стане от топлата печка, че повелява да се вози на тази печка, като премазва всички други наоколо. В крайна сметка ни повече, ни по-малко той се жени за царската дъщеря!

Сюжетът за вълшебната риба, която изпълнява желания, използва и Александър Пушкин в авторската "Приказка за рибаря и рибката", макар че там присъстват дядото и бабата, и алчността на бабата, на която ѝ е малко и да има къща, и дворец и това води до трагедия – рибката си взема всичко обратно и те остават "до счупеното корито".

6. "Принцесата-жаба" (Царевна-лягушка)

Сюжетът на тази руска народна приказка е историята на една омагьосана булка. По заповед на баща им царя трима братя избират бъдещите си съпруги, като стрелят с лък в неизвестна посока. Най-малкият, Иван царевич, нямал късмет – стрелата му паднала в блато и там намерил само жаба. Е, трябвало да се ожени за нея.

Оказало се, между другото, че тя е омагьосана: можела да сваля жабешката си кожа и да се представя в облика на прекрасно момиче – Прекрасната Василиса (тя е и Премъдрата Василиса). За да свали магията, тегнеща над възлюбената, на царския син му се налага да търси през гори и блата злия и страшен Кашчей Безсмъртния. Само че смъртта на злодея била скрита "на края на игла, а тя в яйце, а яйцето в патица, а патицата в заек, а пък този заек е в каменен сандък, а сандъкът пък е на висок дъб".

Е, какво, на добрия Иван царевич му помагат животните и, разбира се, той спасява своята Василиса.

7. "Мразко" (Морозко)

Този сюжет на практика е за руската Снежанка. По мотиви на тази приказка в съветско време е заснет филм, който става много популярен особено преди нова година. Злата мащеха намразва доведената си дъщеря Марфуша (в съветския филм тя е наричана Настенка), и иска от съпруга си (тоест от родния баща на момичето) да я отведе през зимата в гората и да я остави там. Вълшебният Мразко намира момичето и три пъти я пита дали ѝ е топло. Треперещото момиче безропотно отговаря, че му е топло. Трогнат от скромността ѝ, Мразко я спасява и ѝ поднася скъпи подаръци и кожено палто. 

Злата мащеха е обхваната от завист при вида на тези дарове и заповядва да отведат в гората и нейните капризни щерки. Те обаче не били толкова мили с Мразко и той ги оставил на студа. Най-известната интерпретация на приказката е произведението на Самуил Маршак "Дванадесет месеца". 

8. "Баба Яга"

С Баба Яга и до ден-днешен плашат руските деца. Тази стара вещица живее в гората в колиба на кокоши крака и лети в хаван. Мащехата изпраща мразената си доведена дъщеря при Баба Яга като слугинче. Злата старица кара момичето да работи, но се оказва, че иска да я изяде! Момичето замисля бягство и горски животни, че дори и неодушевени предмети ѝ помагат, защото е мила и привързана към всички. Бащата, като научава, че жена му праща момичето на сигурна смърт, много се ядосал и я изгонил.

Има между другото и друга версия на приказката, при която самият баща отвежда дъщеря си при Яга (както в "Мразко" по волята на злата съпруга). И в нея момичето дори се сприятелява с Баба Яга, но бащата открадва момичето, след това отново я връща, а ядосалата се Баба Яга оставя само кости от момичето...

9. "Иван царевич и сивият вълк"

Един цар-господар праща тримата си синове да търсят Жар птицата със златни пера. Най-малкият Иван царевич търпи веднага неуспех – вълк изяжда коня му, докато той е спрял да си почине по пътя. Юношата толкова е опечален, че дори самият вълк го съжалил и му предложил помощта си. И така, в търсенето на Жар птицата Иван потеглил, яхнал сивия вълк. Звярът се оказал много умен и хитър и благодарение на него царевичът намерил не само птицата, но и своята любов – Елена Прекрасна, която те с вълка откраднали с хитрост от друг цар. Е, наистина след това неговите родни братя се опитват да го измамят… Но добротата и честта винаги побеждават в руските приказки.

Народният сюжет за Жар птицата и вълшебния кон се използва и в авторската приказка "Конче-Вихрогонче" ("Конёк-Горбунок") на Пьотр Ершов (1834). В съветско време това е една от най-популярните приказки, която се преиздава в големи тиражи и е поставяна в много детски театри. 

10. "Сестричката Альонушка и братчето Иванушка"

Сюжетът на тази приказка смътно наподобява историята на "Хензел и Гретел" на Братя Грим. Две сирачета – Альонушка и Иванушка – се скитат дълго време, Иванушка е много жаден, но близо до различни водоеми се появяват някакви животни. Альонушка забранява на брат си да пие и предупреждава, че ако пие там, където има кози, тогава ще стане козле, а където пък има крави – теле. И все пак Иванушка не издържа и не се подчинява, пие вода и се превръща в козле. Альонушка плаче и го води със себе си. Изведнъж насреща им се появява прекрасен царски син. Той се смилява над клетото сираче и иска да се ожени за нея. Тук обаче зла вещица, която е завидяла на щастието им, хвърля Альонушка в морето с камък на шията. Царевичът тъгува, а козлето все тича към морето. В крайна сметка отвежда там самия царевич. Изваждат Альонушка жива и здрава, а вещицата я убиват.

Ето и няколко славянски приказки на ужасите, които не трябва да бъдат разказвани нощем...