Хоризонталните небостъргачи на Ел Лисицки – как биха изглеждали сега? (СНИМКИ)

Ако Казимир Малевич прави радикална стъпка в абстракцията и разработва суперматизма, ново направление в живописта, то неговият колега Ел Лисицки развива идеите на авангарда до триизмерно ниво. Той въвежда суперматизма в архитектурата.

Съветският инженер, архитект и художник Ел Лисицки е много по-познат в чужбина, отколкото в родната си страна. Сред колегите и приятелите му са Льо Корбюзие, Фернан Леже, Ман Рей, Ласло Мохоли-Наги и други художници, които движат световната арт сцена. Като страстен привърженик на суперматизма, Лисицки има голямо влияние над основателите на "Баухаус" и конструктивизма в Европа, където живее и учи дълго време.

Той е принуден да се завърне в Русия при избухването на Първата световна война. От този момент нататък прави творчеството си с "руски материал". През 1924 г. измисля грандиозен план за конструирането на 8 идентични сгради в Москва – първите съветски небостъргачи. Величието на идеята се крие във факта, че небостъргачите трябва да се простират не нагоре, а настрани.

Лисицки вярва, че това е архитектурата на бъдещето.

Ако няма място

В този ред на мисли Лисицки е истински футурист. Той има много иновативани идеи за различните сфери от живота. Например дори предсказва сливането на градовете и селското стопанство, както и появата на алтернативни източници на енергия.

Той вярва също, че концепцията за самостоятелната къща трябва да остане в миналото. На нейно място трябва да дойдат автономните мобилни жилища (нещо като множество жилищни комуналки за обществено ползване, разпръснати из града; всеки може да живее в такова и след това да го смени за друго жилище според нуждите си).

Проектът за хоризонталните небостъргачи е именно такъв "проект на бъдещето". Ел Лисицки не харесва концепцията на класическите американски небостъргачи. "Този тип [архитектура] се е развил напълно анархично, без да се вземе предвид цялостното градско планиране. Единствената му цел е да надгради съседа по височина и величие", пише той през 1926 г. за сп. "Известия Аснова", публикувано от творческото обединение на Съветските архитекти рационалисти (това е първият и единствен брой на списанието).

В него той описва същността на дизайна си. Ел Лисицки иска да въведе идеята за град на две нива: чрез използването на вертикални пилони сградите ще могат да се издигат с възможно най-малък отпечатък и без щети за околната среда.

"Ако в конкретен парцел липсва пространство за хоризонтално разположение на нивото на земята, ние можем да издигнем необходимата полезна подова площ на пилони (...). Целта е да постигнем максимум полезна площ с минимална носеща конструкция отдолу", пише той.

Осемте сгради от бетон и стъкло на московския Булеварден пръстен са създадени за съветските министерства и ведомства. Архитектът възнамерява да издигне всеки небостъргач на 50 м над нивото на улиците. Пилоните трябва да разполагат с асаньори и стълби за директен достъп до метрото или до спирка на градския транспорт на горното ниво.

Въпреки прогресивната си модерност, небостъргачите дори не са построени. "Нашата грешка, – спомня си Ел Лисицки, – беше, че искахме да отидем направо към една технология, която все още не съществуваше – исках да създам архитектура, освободена от границите и рееща се във въздуха, противопоставяйки се на силата на гравитацията". С други думи, това е идея, чието време още не е дошло.

Другите архитектурни проекти на Ел Лисицки включват текстилен завод, яхтклуб, комунална жилищна сграда и издателство за вестник "Правда", но единствената, която вижда бял свят, е печатницата "Огоньок" на Самотьочний переулок в Москва.

Въпреки това Ел Лисицки е запомнен с небостъргачите си. Илюстраторът и основател на студио @ANOVISATE Константин Анохин проучва чертежите на архитекта и показва как биха изглеждали тези авангардни сгради днес на местата, където самият Ел Лисицки планирал да ги построи.

Художник рисува падащи по хлъзгавия лед хора. Но защо?