Хоризонталните небостъргачи на Ел Лисицки – как биха изглеждали сега? (СНИМКИ)

Култура
ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
"Небесни ютии" или Wolkenbügel – така се казват осемте хоризонтални небостъргача на архитекта Ел Лисицки, които трябва да се появят на най-престижните места в Москва през 1920-те години.

Ако Казимир Малевич прави радикална стъпка в абстракцията и разработва суперматизма, ново направление в живописта, то неговият колега Ел Лисицки развива идеите на авангарда до триизмерно ниво. Той въвежда суперматизма в архитектурата.

Съветският инженер, архитект и художник Ел Лисицки е много по-познат в чужбина, отколкото в родната си страна. Сред колегите и приятелите му са Льо Корбюзие, Фернан Леже, Ман Рей, Ласло Мохоли-Наги и други художници, които движат световната арт сцена. Като страстен привърженик на суперматизма, Лисицки има голямо влияние над основателите на "Баухаус" и конструктивизма в Европа, където живее и учи дълго време.

Той е принуден да се завърне в Русия при избухването на Първата световна война. От този момент нататък прави творчеството си с "руски материал". През 1924 г. измисля грандиозен план за конструирането на 8 идентични сгради в Москва – първите съветски небостъргачи. Величието на идеята се крие във факта, че небостъргачите трябва да се простират не нагоре, а настрани.

Лисицки вярва, че това е архитектурата на бъдещето.

Ако няма място

В този ред на мисли Лисицки е истински футурист. Той има много иновативани идеи за различните сфери от живота. Например дори предсказва сливането на градовете и селското стопанство, както и появата на алтернативни източници на енергия.

Той вярва също, че концепцията за самостоятелната къща трябва да остане в миналото. На нейно място трябва да дойдат автономните мобилни жилища (нещо като множество жилищни комуналки за обществено ползване, разпръснати из града; всеки може да живее в такова и след това да го смени за друго жилище според нуждите си).

Проектът за хоризонталните небостъргачи е именно такъв "проект на бъдещето". Ел Лисицки не харесва концепцията на класическите американски небостъргачи. "Този тип [архитектура] се е развил напълно анархично, без да се вземе предвид цялостното градско планиране. Единствената му цел е да надгради съседа по височина и величие", пише той през 1926 г. за сп. "Известия Аснова", публикувано от творческото обединение на Съветските архитекти рационалисти (това е първият и единствен брой на списанието).

В него той описва същността на дизайна си. Ел Лисицки иска да въведе идеята за град на две нива: чрез използването на вертикални пилони сградите ще могат да се издигат с възможно най-малък отпечатък и без щети за околната среда.

"Ако в конкретен парцел липсва пространство за хоризонтално разположение на нивото на земята, ние можем да издигнем необходимата полезна подова площ на пилони (...). Целта е да постигнем максимум полезна площ с минимална носеща конструкция отдолу", пише той.

Осемте сгради от бетон и стъкло на московския Булеварден пръстен са създадени за съветските министерства и ведомства. Архитектът възнамерява да издигне всеки небостъргач на 50 м над нивото на улиците. Пилоните трябва да разполагат с асаньори и стълби за директен достъп до метрото или до спирка на градския транспорт на горното ниво.

Въпреки прогресивната си модерност, небостъргачите дори не са построени. "Нашата грешка, спомня си Ел Лисицки, беше, че искахме да отидем направо към една технология, която все още не съществуваше – исках да създам архитектура, освободена от границите и рееща се във въздуха, противопоставяйки се на силата на гравитацията". С други думи, това е идея, чието време още не е дошло.

Другите архитектурни проекти на Ел Лисицки включват текстилен завод, яхтклуб, комунална жилищна сграда и издателство за вестник "Правда", но единствената, която вижда бял свят, е печатницата "Огоньок" на Самотьочний переулок в Москва.

Въпреки това Ел Лисицки е запомнен с небостъргачите си. Илюстраторът и основател на студио @ANOVISATE Константин Анохин проучва чертежите на архитекта и показва как биха изглеждали тези авангардни сгради днес на местата, където самият Ел Лисицки планирал да ги построи.

Художник рисува падащи по хлъзгавия лед хора. Но защо?