Когато тези картини са изложени за първи път пред публиката в Москва през 1988 г., зрителите са толкова впечатлени, че се редят на опашки, за да ги зърнат.
Пьотр Белов, който по онова време е неизвестен художник, незабавно се превръща в символ на перестройката и гласността в изкуството и емблема на промените, когато шушуканията в кухнята се превръщат в част от общественото пространство. Преди това говоренето (а да не говорим за рисуването) по темата за репресиите на Сталин е почти невъзможно. А книгите за ГУЛАГ рядко стигат до печатниците.
След това картините на Белов тръгват на турне из СССР и стават много разпознаваеми. През 2020 г. семейството на художника подарява картините му на Музея за историята на ГУЛАГ в Москва. Институцията им дава втори живот, като ги излага и позволява на хората да разберат емоциите, които техните сънародници изпитват в края на 1980-те.
"Цикълът на картините, които впечатляват дълбоко аудиторията с неговата смелост и дълбочина, незабавно е наречен 'анти-сталинисткият цикъл'", казва Роман Романов, директор на Музея за история на ГУЛАГ.
"Творбите му изразяват най-дълбоката скръб и страха, разбираем за много съвременници. Той успява да покаже острия дисонанс, свързан с преживяванията на милиони сънародници", допълва Романов.
Картината по-долу показва кутия цигари "Беломорканал" (или просто "Беломор" на жаргон), кърстени на Беломорско-балтийския канал. Каналът е прословут с това, че е построен от затворници от ГУЛАГ за рекордно кратко време, като заради суровите условия на труд умират няколко хиляди души. Така че метафората е ясна: много хора преминават през "Беломорканал".
Метафората на Пастернак, зазидан в стената, е много реалистична. Когато романът му "Доктор Живаго" е забранен в СССР, той тайно го пренася на Запад. Творбата е публикувана на Запад, а авторът получава Нобелова награда за литература. Но съветските власти подемат кампания срещу Пастернак, която води до преждевременната му кончина. В долната част на картината е изобразен вестник "Правда" с портрет на Никита Хрушчов, който е инициатор на кампанията срещу Пастернак.
Тази картина е посветена на репресирания театрален режисьор Вселовод Мейерхолд. Белов изобразява изпосталялото, пребито тяло на артиста в затвора, а главата му е покрита с портретна снимка от официално удостоверение.
"Сталин в картините на Белов е алегория на смъртта, – казва Кирил Светляков, куратор на изложбата. – В една от картините той гледа към пясъчен часовник, където човешки черепи 'измерват' времето вместо песъчинки".
В друга картина човешките фигури приличат на пепел и падат от лулата му. В следващата, хората са цветя, които диктаторът тъпче с ботуша си".
"Детайлното проучване [на картината по-долу] показва снимка под разтопения сняг... на която разпознаваме челото на татко и първата страница от ръкописа на 'Майстора и Маргарита', – спомня си дъщерята на художника, Екатерина Белова. – Вижда се и снимка, обърната наопаки. На нея със сигурност е мама – нейната прическа и нейната коса. След това идва обширното снежно поле. Татко казваше, че ако човек започне да копае и да топи снега, от него могат да излязат много скрити ръкописи във всеки разтопен участък… Тук той почти не е разчистен и със сигурност крие много неоткрити неща…"
Изложбата "Опашка за истината" на Пьотр Белов в епохата на перестройката може да бъде видяна в Музея за историята на ГУЛАГ в Москва до 18 май 2022 година.