Измислица и реалност в сериала на Netflix за РУСКА ШПИОНКА In from the Cold

Култура
МАРИЯ ТОКМАШЕВА
Създателите са дали най-доброто от себе си, за да пресъздават Москва през 1990-те и дори са поканили истински руснаци. Но дали сериалът успява да постигне целта си?

ВНИМАНИЕ: спойлери!

Новият сериал на Netflix In from the Cold ("От Студената") разглежда вечната тема за съперничеството между Русия и САЩ, като по-голямата част от действието се развива в Испания. Там агент на ЦРУ се запознава с на пръв поглед обикновената американка Джени, която е на състезание по фигурно пързаляне с дъщеря си.

Само че Джени не е тази, за която се представя. Някога тя е Аня Петрова (с псевдоним Шепот), агент на КГБ и майстор на дегизировката, натоварен със задачата да елиминира руските врагове.

В Мадрид се случва серия убийства, всички от които, изглежда, носят подписа на Аня. След това ЦРУ я вербува, за да им помогне да проследят убиеца или убийците.

In from the Cold е фантастичен във всеки смисъл на думата, въпреки че има някои неточности. Тази продукция не стереотипизира като "Червена топлина", а и не пародира "Майка Русия", както "Убивайки Ийв". Изглежда, създателите на сериала гледат сериозно на материала и опитват да представят възможно най-близък до реалността образ на Русия от ерата на 1990-те. Нека видим кое се е получило и кое не.

РЕАЛНОСТ: Руски без акцент

В ролята на Джени влиза американската актриса Маргарита Левиева, която е родена в Ленинград (сега Санкт Петербург), но се мести в САЩ на 11 години, където създава и кариерата си в киноиндустрията. Една от най-скорошните ѝ роли е във филма "Нюйоркска комбина", където си партнира с Джеймс Франко. Младата Джени (Аня) пък се играе от руската актриса Стася Милославская.

Имайки предвид, че ретроспекциите от 1990-те заемат около половината от времето на сериала, е редно да кажем, че двете роли на Милославская и Левиева са еднакви по важност (между другото, Левиева все още говори перфектен руски). Друг ключов герой е наставничката на Шепот, която също се ирае от рускиня - Альона Хмелницкая. Тя оказва значително влияние върху развитието на героинята на Джени.

ИЗМИСЛИЦА: Шпионски митове и предатели на Родината

Големият въпрос е как може Аня, която притежава невероятни умения като агент на терен, да се превърне в обикновен американски гражданин и, очевидно от ранните 2000-те – да живее също толкова обикновен и скучен живот? Ключът към отговора се крие във финала, който може би подсказва за възможно продължение. Икономиката се срива, а шпионажът вече не е сред топ приоритетите на правителството. Русия губи хватката си и Шепот най-накрая получава шанса да бъде свободна. Всичко това, като се има предвид, че накрая Альона Хемницкая признава, че е била обвинена в държавна измяна и изпратена в Сибир - който не е място за изгнание от десетилетия.

РЕАЛНОСТ: Атмосферата на 1990-те

Руската част в сериала е съсредоточена в московската зима през 1994 г., за което разбираме благодарение на кървавочервени и много автентично изглеждащи надписи. А по отношение на годините, можем да се съгласим с агента на ЦРУ – през бурните 1990-те наистина не остава време за външна политика.

При една от ретроспекциите Аня отива на рейв в промишлена фабрика. Тук се сблъскваме със "златната младеж" и виждаме как Аня се запознава със сина на дипломат от китайското посолство. Тя пие не само водка (забелязват се бутилки Smirnoff, без обаче да има продуктово позициониране), както и шампанско в големи чаши. Всичко това е придружено от саундтрак, напомнящ за хитовата техно/рейв банда "Технология", популярна по това време. Трябва да отбележим и избора на дрехи: Аня предпочита по-военен стил и останалите герои също изглеждат автентични за периода. Стилът на героинята напомня за Кат от култовия филм "Брат" на режисьора Алексей Балабанов (достъпен в Netflix). Така че можем спокойно да кажем, че 1990-те в Русия са надеждно пресъздадени.

ФАНТАЗИЯ: Московското метро и отвъд

Въпреки всички опити на създателите някак да минат през атмосферата на 1990-те успешно, те все пак падат в същите клопки като повечето западни сценаристи, опитващи се да се "справят" с Русия. Сериалът е заснет изцяло в Мадрид, където главната част на историята се развива в днешни дни. Сценаристите все пак не могат да устоят на желанието да покажат московското метро. Грешен ход: всеки, посещавал московското метро, знае, че тези сцени, в най-добрия случай, са заснети в павилиони. А в най-лошия – съдържат картини от европейско или дори от нюйоркското метро, включително подлезите. Легендарните стенни мозайки, вдъхновени от Александър Дейнека, също не изглеждат особено автентични тук.

РЕАЛНОСТ/ФАНТАЗИЯ: Интериор

Аранжировката на апартаментите в този сериал е далеч от вниманието към детайла, което сме виждали в сериала като "Чернобил" на HBO. Вярно е, че последният се развива през 1986 г., а In from the Cold се развива през 1994 година. Трябва обаче да се отбележи, че през този осемгодишен период в постсъветския интериор не се променя много. В ретроспекциите виждаме два апартамента - единият е работният апартамент на Аня, даден ѝ от КГБ, докато другият е на баща ѝ, който се появява в последния епизод. Изглежда доста автентично: в кухнята има тенекиени бурканчета с малки надписи (и без грешки!) - "геркулес" (овесена каша) и "мука" (брашно) и други малки, но важни детайли. Вторият апартамент обаче се отклонява от курса, защото изглежда в доста европейски стил, сякаш е оборудван с продукти на IKEA, независимо от задължителния килим на стената, който ясно изпъква: това прави сцената на семейното събиране да изглежда като амбициозно неавтентична по много западен начин.

7 факта за основния съветски авангарден художник Александър Родченко!