Лидерът на революцията от 1917 г. Владимир Ленин смята, че киното е "най-важното изкуство". Разбира се, той казва това с цел – и, разбира се, киното е огромен пропаганден инструмент за неграмотните маси. Ранното руско авангардно кино само по себе си е революционно и се развива доста бързо. Съветите строят кина из цялата страна, за да гарантират достъпа на всеки човек до филмите.
Ето някои страхотни филмови постери от ранния ХХ в., които са същински произведения на изкуството.
Дзига Вертов. "Човекът с камерата", 1929
Този експериментален филм се смята за класика, задължителна за гледане. Погледът му към киното е много свеж – в самото начало на филма текстът на екрана настоява, че това е "кинематографична комуникация на визуални феномени" без субтитри, сценарий или театър. И двата постера представят главната метафора на филма – камерата е "кинематографичното око" в центъра на всичко.
Коте Марджанишвили. "Комунарската лула", 1929
Този филм е базиран на кратък разказ на съветския писател Иля Еренбург и се съсредоточава над неща, които интересуват съветите – битката на по-нисшите класи за свобода. Това е историята на парижкия зидар Луи по време на френската комуна, Обсадата на Париж през 1870 г. и обявяването на Третата република. Дизайнът на постерите е вдъхновен от постоянния спътник на Луи – неговата лула. Събитията от тези революционни времена (и филмови кадри) се изплъзват от лулата му като тютюнев дим.
Марк Терешченко. "Огромната тъга на една малка жена", 1929
Галя губи съпруга си през Гражданската война в Русия, но му остава вярна в годините, въпреки че среща друг добър мъж. Филмът е следствие от сексуалната революция на времето и новото виждане за брака.
Виктор Турин. "Турксиб", 1929
Това е документален филм за построяването на Туркестанско-сибирската железопътна линия, позната като Турксиб. Тя е много важен проект, който трябва да осигури на Съветския съюз памук от Централна Азия. Невероятните кадри показват колко е изненадваща гледката на препускащ през пустинята влак.
Йосиф Поселски. "Спартакиада", 1929
Йосиф Поселски е истински майстор на съветските документални филми. Пропагандните му творби величаят Черневната армия, Първи май, съветската младеж и дори металургията... Филмът е химн за Спартакиадата, социалистическата спортна феерия и комунистическата версия на Олимпийските игри, в които СССР не участва, като ги смята за капиталистическо събитие.
Иван Пириев. "Държавен служител", 1931
Първият вариант на филма е забранен от цензурата, защото е сметнат за твърде сатиричен в изобразяването на съветската бюрокрация. Режисьорът го преработва и обръща фокуса към "разруха", "диверсионни действия" и "контрареволюционен саботаж" – неща, които са от значение за съветските власти.
Борис Барнет. "Момичето с кутия за шапки", 1927
Точно преди да емигрира в САЩ и да направи кариера в Холивуд, Анна Стен е водеща актриса в съветските филми, включително в този. Това е комедия за млада, елегантна жена от Москва, която помага на млад студент от провинцията да си намери квартира в Москва... На постера (вляво) остроумно се отбелязва: "Къде е мъжът? Отиде да види момичето с кутия за шапи".
Александър Балагин. Георгий Зелонджев-Шипов. "Пет минути", 1928
Заглавието на този филм е познато и като "Пет минути, които шокираха света". Става дума за деня, в който Владимир Ленин умира, когато работата и производството по цял свят (според филма) спират за пет минути.
Сергей Айзенщайн. "Броненосецът "Потьомкин", 1925
Златна класика на съветското кино, който кинокритиците почитат и до днес. Той е заснет през 1925 г. и бележи първата руска революция от 1905 г. и бунта на екипажа на бойния кораб "Потьомкин".
Сергей Айзенщайн. "Октомври", 1928
Още един вечен шедьовър на Айзенщайн, посветен на събитията от болшевишката революция през октомври 1917 година. Постерът (горе вляво) гласи: "Десет дни, които разтърсиха света".