Как рускиня от Сибир става муза на Анри Матис?

Лидия Делекторская е родена през 1910 г. в навечерието на много промени и в дворянско семейство от Томск, но губи родителите си в ранна възраст. Друг удар е революцията и бягството от червените в китайския Харбин. По това време Харбин е транзитна точка, където се заселват много руски емигранти. На 20-годишна възраст тя бързо сключва брак и се мести в Париж, но следва развод. Емигрантка с малко права, тя не може да си намери хубава работа и се пробва в много неща: работи като статист, танцьорка и модел. Две години по-късно, през 1932 г., почти без никакви пари, Делекторская се озовава в Ница...

Това, накратко, е нейната история преди да срещне Анри Матис. Към портрета ѝ обаче могат да бъдат добавени още щрихи. Лидия винаги се стреми да учи: докато родителите ѝ са живи, тя се обучава вкъщи, а след това завършва училището в Харбин и е зачислена в паржиката Сорбона, но не остава дълго там – не може да си позволи таксите. С една дума, тя е добре образована млада жена от добро семейство – качества, които определят съдбовната ѝ обвързаност с Анри Матис.

Руска поличба

През 1932 г. Матис работи по нова версия на легендартното си монументално платно – "Танц", което е предназначено за заможния американец Албърт Барнс. (Първата версия, нарисувана през 1910 г., е поръчана от руския филнатроп и колекционер Сергей Шчукин, който разпознава бъдеща супер звезда на пазара за ново изкуство, по-рано отхвърлена от другарите му.) Мащабното пано изисква повече от един чифт ръце, а по това време Матис е над 60-годишен, така че отчаяно се нуждае от помощник. Лидия отговаря на обявата му за работа. Впоследствие той казва, че я наема, защото първият "Танц" е поръчан от руснак - поради тази причина вижда в това добра поличба за бъдещата съдба на новото пано.

Когато работата приключва, на младата жена е заплатено и тя започва да стяга багажа си, но точно в този момент мадам Матис се разболява. Тя има нужда от болногледачка и семейството решава да запази надеждната, кротка и културна рускиня. Точно тези качества на Делекторская обаче съвсем скоро дават обратен ефект. Лидия се доказва не само като добра гледачка, но и чудесна икономка и секретарка. Докато мадам Матис е болна, тя постепенно поема всички дела на художника. Също така Матис, който първоначално не забелязва момичето, изведнъж поглежда на нея по друг начин: той започва да прави нейни скици и протрети, като това продължава през следващите 20 години. За известно време неяснотата на ситуацията се запазва в семейството, но притесненията на законната му съпруга нарастват, докато през 1939 г. Амели Матис напуска съпруга си и подава молба за развод. В крайна сметка бракоразводното дело така и не е задействано, но семейството се разпада: съпрузите живея отделно до края на живота си.

Делекторская често е питана за естеството на връзката ѝ с художника. Тя не избягва въпроса, но и не дава ясен отговор. Очевидно не се е двоуми за едно: Матис, неговият талант и работата му, се превръщат в истинския смисъл на живота ѝ. В продължение на 22 години Лидия е всичко за него: тя се грижи за бизнес делата му и домакинството, а когато силите му започват да отслабват (той страда от астма и артрит, а в по-късните години от рак), тя го насърчава и утешава, като брани интересите му с колекционери и търговци на изкуството. А през годините на войната, когато се приютяват в южния град Ванс, тя се уверява, че в къщата има достатъчно храна и той няма да измръзне от студ. Лидия е изобразена в много от творбите му. Експертите изброяват над 90 картини, сред които "Розова голота", 1935 г., няколко "Одалиски" от 1937 г. и "Интериор с етруска ваза", 1940 г., както и нейни портрети, които той прави през тези две десетилетия.

Матис има навика да представя музата си с картини всяка година. Тъй като не е разточителна, Делекторская харчи всичките си пари (художникът ѝ плаща месечно като неговата секретарка), за да купува негови картини и скулптури.

Веднага след Втората световна война Лидия се свързва с дипломатическата мисия на Франция и изпраща 9 творби като подарък за родината си. Обяснението, което дава, е, че като рускиня, тя иска сънародниците ѝ да опознаят работите на човека, който тя смята за най-великия художник на модерното време. Впоследствие привлича подкрепата на съветския министър на културата Екатерина Фурцева, и в годините на перестройката тя води кореспонденция с музейни директори и създава с тях лични приятелства. Тя дава на Ермитажа и Пушкинския музй общо 300 творби. Благодарение основно на нея фондовете на произведенията на Матис в Русия днес са най-добрите в света.

Забележително е, че тази жена, която напуска царска Русия като младо момиче, дълги години иска да се заърне у дома, независимо, че този дом сега се нарича Съветския съюз. Въпреки активната ѝ работа с музеите, тя получават доживотен отказ за руски паспорт. Властите не ѝ дават конкретна причина, но е лесно да се предположи, че не са забравили благородническия произход на Делекторская и факта, че тя е избягала от Русия в годините, когато новата власт се установява.

Културен посланик

Но дори неприязънта, с която гледат на нея, не успява да потуши желанието ѝ да разкаже на руснаците за Матис, а на французите за руската култура от онези години. След смъртта на художника през 1954 г. официалното му семейство уволнява Делекторская. Тя напуска дома на Матис в Ница, където са минали последните две години от съвместния им живот (днес вилата край морето помещава Музея на Матис), и заминава за Париж, където живее сама още почти половин век.

Делекторская пише редица монографии за художника и активно участва във всички видове дейности, за да го представи пред по-широка аудитория: от множество интервюта до организирането на изложби и създаването на музея. Без да продава картините, които той ѝ завещава, тя живее основно от хонорари от преводи от руски на френски и обратно. Прекарва много години в превеждане на френски на произведенията на Константин Паустовски, когото среща в Париж през 50-те години на миналия век. Благодарение на последния тя в крайна сметка успява да посети СССР - като негов гост и по негова покана. И, съвсем справедливо, заявява: "Дадох на Франция Паустовски, а на Русия - Матис!"

Делекторская се самоубива през 1998 г. на 87-годишна възраст. Без никаква надежда някога да бъде погребана в Русия в съответствие с последното ѝ желание, тя купува парцел в парижко гробище и преди да умре поставя надгробна плоча с думи, които според легендата принадлежат на Пикасо: "Матис съхрани красотата ѝ за вечността". Въпреки това желанията на Лидия се изпълняват от нейната племенница и останките на музата на Матис са погребани в Павловск близо до Санкт Петербург до реплика на оригиналния камък.

"Москва не вярва на сълзи" - какво означава популярната фраза?