Какви са били руските писатели по професия?

1. Алекдандър Грибоедов – дипломат

Много дворяни през XVIII-XIX в., особено представители на столичния елит, умеят да съчиняват стихове, да музицират или да рисуват – различните видове изкуство са характерна част от благородническото образование. Същото важи и за Александър Грибоедов, най-известен като автор на комедията в стихове "От ума си тегли", е и композитор. Но основната му дейност е свързана с държавна служба – той работи като секретар в Колегията по външни работи. Поканен е да участва в руска мисия в Америка, но отказва, затова пък дълги години служи в руската дипломатическа мисия в Персия. Там той загива трагично при разгрома на руското посолство в Техеран. Прочетете повече тук.

2. Александър Пушкин – служи в двора

Пушкин завършва престижно учебно заведение – императорския царскоселски лицей, и е разпределен да служи в Колегията по външните работи. Скоро, заради волнодумните му стихове, е пратен на заточение в Южна Русия, но и там официално работи на държавна служба в канцеларията на местния генерал-губернатор. След като се връща, Пушкин е възстановен на служба в Москва формално, но му позволяват да се занимава с история и писане – събира материали за книги за Петър I и работи по Историята на Пугачовския бунт. По-късно императорът пожелава да го привика по-близо до себе си и поетът заминава за Петербург. Получава придворно звание, макар и доста ниско за възрастта и положението му, заради което изпада в ярост. Освен това Пушкин вече не може да работи в архива, но решението на царя не може да се оспорва.

3. Михаил Лермонтов – военен

Главният руски поет-романтик служи в Лейбгвардейския хусарски полк и на портретите си той е именно в униформа на хусар. За стихотворението си "Смъртта на поета", написано след гибелния дуел на Пушкин, Лермонтов е понижен в чин и пратен да служи в Кавказ (заточението и планинските пейзажи повлияват благотворно на творчеството му и го вдъхновяват да създаде поемите "Демон" и "Мцири", както и сюжетите и реалиите за романа "Герой на нашето време"). Там той, също като Пушкин, загива в дуел на 26 години.

4. Антон Чехов – лекар

Майсторът на краткия разказ завършва медицинския факултет на Московския университет (и публикува първия си разказ още като студент). Той работи като лекар в болница край Москва, а след това приема пациенти и у дома си. Дори в годините на най-големите си литературни успехи, той не прекъсва лекарската си практика. В именито си в Мелихово той организира амбулатория, където приема селяни безплатно. Бори се активно и с епидемията от холера и други заболявания; интересува се от прогреса в медицинската наука. Изоставя лекарската професия едва към края на живота си, когато, болен от туберкулоза, заминава за Крим.

5. Максим Горки – общ работник

Преди да стане писател и драматург, Горки сменя много професии и си изкарва хляба както може. Странства по Волга и в Южна Русия, където работи като товарач, общ работник, помощник в пекарна в Казан, работник в жп работилница в Абхазия и на нефтените находища в Баку. Той няма средно образование и затова не може да постъпи в университет, но изпитва голямо влечение към знанието и философията и чете много. Наблюдавайки народния живот, започва да го описва в своите първи литературни опити. Разказите му са публикувани в няколко издания, след което му предлагат да остави физическия труд и да стане журналист. Впоследствие много съветски писатели работят като журналисти, защото са принудени да търсят начин да си осигурят постоянни доходи чрез официална "работа".

6. Михаил Булгаков – лекар

Друг успешен писател-лекар в руската литература е Михаил Булгаков. Той описва своята лекарска практика в няколко произведения, включително "Записки на младия лекар" и повестта "Морфин", по която има заснет сериал с Даниъл Радклиф в главната роля. Друг известен герой на Булгаков – професор Преображенски от повестта "Кучешко сърце", е вдъхновен от собствения чичо на автора, под чието влияние той решава да стане лекар. Булгаков работи като лекар на фронта на Първата световна и на Гражданската война. Има и частна практика като лекар-венеролог. През 1920-те години се мести в Москва и фактически изоставя практиката си, решавайки да се посвети на писателството и драматургията.

7. Борис Пастернак – преводач

В съветските години, за да си писател, трябва да си член на Съвета на писателите и да си сътрудничиш с официалните издания. Цензурата не допуска до печат много творби, а отделни писатели могат да бъдат и напълно "забранени". И колкото и да се търкат праговете на издателствата и списанията, не ги печатат. Затова много автори са принудени да си изкарват прехраната с преводи. Борис Пастернак знае няколко езика и успешно превежда Шекспир, Гьоте, Байрон, Рилке и Верлен, както и редица грузински поети.

8. Гайто Газданов – таксиметров шофьор и товарач

След революцията през 1917 г. Гаданов се оказва на фронта на Гражданската война на страната на "белите" монархисти и е принуден да бяга от страната. Голяма част от живота си той прекарва в Париж, където търси начин да преживява и се хваща за всяка възможност да заработи нещичко: работи и като товарач, и като шлосер, и като боклучия, и като учител по руски език. Той описва скитническите си години и парижката нищета в книгата "Пътища в нощта". И дори когато литературните му опити започват да му носят пари, той работи като таксиджия нощем.

9. Александър Солженицин – учител по математика

Солженицин се увлича по литературата още от горните класове в училище, но решава да получи и друга специалност, затова завършва Физико-математическия факултет на Ростовския университет. Отива на фронта на Втората световна като доброволец и е арестуван за критики срещу Сталин (заради изказване за идеалите на Ленин). Прекарва около осем години по лагерите – известно време работи като математик и физик, преди през 1962 г. да публикуват първото му произведение "Един ден на Иван Денисович" и да го приемат в Съюза на писателите.

10. Йосиф Бродски – "тунеядец" и преподавател

Семейството на Бродски живее в следвоенен Ленинград много бедно. Йосиф изоставя училището след осми клас и започва да чиракува като фрезист в завод, за да изкарва някакви пари. По-късно работи в моргата, като огняр и в геоложки експедиции. Той така и не получава фундаментално образование, но е невероятно ерудиран човек и чете много – започва да съчинява стихове, да ги представя на поетични вечери и да ги публикува в самиздат. Изкарва пари и от преводи. И все пак така и не се урежда на официална работа, нито става член на Съюза на писателите, затова, според законите в съветските времена, го съдят за "противообществен паразитен начин на живот", за което помага и местният вестник "Вечерен Ленинград", който го нарича "окололитературен търтей" и "тунеядец". Благодарение на връзките на негови влиятелни приятели от писателските кръгове, по-късно е устроен официално като преводач. В началото на 1970-те от КГБ принуждават Бродски да напусне страната и поетът емигрира в САЩ, където преподава руска и световна литература.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви