Системата на "Метода" в актьорското майсторство всъщност е изобретена от руснак (СЪЖАЛЯВАМЕ!)

Когато примат нова роля, актьорите в наши дни често преминават през невероятни трансформации: за да играе в "Тутси" Дъстин Хофман носи перука, тесни поли и високи токчета в реалния живот. Робърт Де Ниро пък работи като шофьор на такси в Ню Йорк за ролята си в едноименния филм. Джак Никълсън успява да се разгневи истински във филма "Сиянието" (1980 г.), като си спомня кавгите с бившата си жена.

Този метод, при който актьорът преживява същото като героя му, е предложен първоначално от руския театрален режисьор Константин Станиславски още през XIX в., а след това последователите му в САЩ го адаптират за киното. Днес тази система, в различни вариации, все още се преподава в различни актьорски школи – от Ню Йорк до Холивуд.

Какво представлява системата на Станиславски?

Актьорът и режисьор Константин Станиславски е бащата на цялата съвременна актьорска школа в Русия. През 1898 г., заедно с режисьора Владимир Немирович-Данченко, Станиславски създава Московския художествен театър, където успешно прилага и развива системата си в продължение на десетилетия: напредничава и в известен смисъл бунтарска, отричаща старите догми. Той я описва в книгата си "Работата на актьора над себе си" (1938 г.).

Системата се базира на следните принципи:

Истинско преживяване (актьорът трябва да преживее истински емоции)

Работа с обстоятелства (актьорът трябва да проучи начина на живот на героя)

Игра "тук и сега" (всяко действие се ражда на сцената)

Актьорът трябва непрекъснато да се самоусъвършенства

Актьорът трябва да си взаимодейства с колегите на сцената.

Казано накратко, актьорът трябва да играе (т.е. ДА ПРЕЖИВЯВА) ролята си така, че самият Станиславски да каже: "Вярвам!".

Как системата на Станиславски се оказва в САЩ?

През 1923-1924 г. Московският художествен театър прави турне в САЩ. Организаторите реализират мащабна PR кампания: статии за руския театър и гения на Станиславски се появяват в медиите, проведена е поредица от лекции по актьорско майсторство, водени от Станиславски и актьора-емигрант от театъра му Ричард Болеславски. Американският интерес към руската система е толкова голям, че Болеславски, заедно с колегата си Мария Успенская, през 1923 г. откриват американската лаборатория "Театър". Сред студентите там са Лий Страсбърг и Стела Адлър, които по-късно създават "Театрална трупа", а после и свои собствени студиа.

Методът на Страсбърг срещу метода на Адлър

Страсбърг посещава постановки на Московския художествен театър и е изумен от играта на актьорите: поведението им е истинско и непринудено, както признава самият той. Докато работи в своята "Театрална трупа", Страсбърг разработва тази система в отговор на американските културни норми. Основният му принцип е използването на "афективна памет" – т.е. актьорът трябва да преживее отново дадено събитие от миналото си и да използва истинските си чувства на сцената.

Страсбърг прилага метода не само в своята трупа, но и когато ръководи Актьорското студио в Ню Йорк през 1950-те. Джак Никълсън, Робърт Де Ниро, Марлон Брандо, Дъстин Хофман и много други завършват неговото училище. В Холивуд той основава и "Театралният и филмов институт Лий Страсбърг", като нарича системата си "Методът".

Стела Адлър, обаче, не е съгласна със Страсбърг по отношение на самата методология и решава лично да потърси помощта на Константин Станиславски. Така тя става ЕДИНСТВЕНИЯТ му американски студент. През 1934 г. Адлър прекарва пет седмици в практическо обучение в Париж и после създава актьорското студио "Стела Адлър". Сред студените ѝ са Марк Ръфало, Джуди Гарланд, Елизабет Тейлър, Мелани Грифит.

В САЩ има и други интерпретации на методите на Станиславски, като например актьорът от Московския художествен театър Михаил Чехов (племенник на Антон Чехов), който основава "Актьорската лаборатория" през 1939 година. Неговата система помага за откриването на талантите на Мерилин Монро и Клинт Истууд.

Да превърнеш болката в изкуство

Холивудските актьори днес непрекъснато работят със системата на Станиславски, методите на Страсбърг и техниката на Адлър, като ги адаптират с времето. Един от тях е Джак Никълсън, който "през онези гладни години прекарва часове из кафенетата на Лос Анджелис в обсъждане на метафизиката на Станиславски със също толкова запалени кино теоритици", както го описват журналистите. Неговите емоции в "Сиянието" (1980) на Стенли Кубрик са истински: "Сцената на пишещата машина – така се чувствах, когато се разведох". Докато се готви за "Полет над кукувиче гнездо" (1975), той общува с истински пациенти на психиатрична клиника.

Ал Пачино за първи път среща системата на Станиславски като тийнейджър и тогава тя му се струва… скучна. "Какво знае едно 13-14-годишно хлапе за Станиславски?", казва той. "Знаех само да танцувам, да пея, да се забавлявам и да имитирам. Гледах пъпа си по 24 часа в денонощието. Отне ми не знам колко години, за да го преодолея". Сега той е съпредседател на Актьорското студио заедно с Елън Бърстин и Алек Болдуин.

Робърт Де Ниро учи по системата на Станиславски при Стела Адлър и Лий Страсбърг и в името на ролите си се подлага на невероятни житейски преживявания. За "Разяреният бик" (1983) Де Ниро участва лично в три битки на ринга, освен че качва над 20 кг. Докато се готви за "Шофьор на такси", актьорът си изкарва истински лиценз и работи 12-часови смени в продължение на 2 седмици в истинско такси в Ню Йорк. В "Нос Страх" (1992) той моли зъболекар да загрози зъбите му.

Никълъс Кейдж също преоткрива системата на Станиславски през кариерата си. "Станиславски казва, че най-лошото нещо, което може да стори един актьор, е да имитира. Падах се малко бунтар и исках да наруша това правило. Така че се опитах да приложа подход, подобен на този на Уорхол, за героя на Сейлър Рипли в "Диво сърце" (1990). Във филми като "Островът на призраците" (2021) и дори в "Лице назаем" (1997) или "Вампирска целувка" (1988) експериментирах с това, което наричам "западно кабури" или по-скоро бароков или оперетен стил на филмова игра. Да се отърсиш от натурализма, така да се каже, и да покажеш една по-мащабна форма на игра".

И накрая, системата повлиява не само върху кино индустрията, но и върху самите актьори. Както казва Дъстин Хофман, феминисткото му съзнание е отгледано от Тутси: докато се готви за ролята, той носи токчета и женски дрехи и се разхожда инкогнито из Ню Йорк. След това осъзнава, че, бидейки пренебрегван като жена със средностатистически външен вид, е осъзнал на колко много жени той също не би обърнал внимание, защото не отговарят на идеалните стандарти за красота на обществото.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви