Защо тези балетисти се преструват на руснаци?

Култура
ЕЛЕОНОРА ГОЛДМАН
В началото на миналия век приемането на руски имена става изключително популярно сред английските и американските танцьори. Това им обещава страхотна кариера на сцената.

Всичко започва в началото на XX век, когато импресариото Серж Дягилев организира редовни турнета на руски артисти в чужбина. Първите представления на "Руските сезони" е през 1907-1908 г. в Париж, а по-късно сезонните турнета се превръщат в пътуващата компания "Руски балет" ("Ballets Russes") с централа в Монте Карло. Тогава световната публика за първи път вижда танцьорите Анна Павлова и Вацлав Нижински, композитора Игор Стравински, хореографите Михаил Фокин и Джордж Баланчин. Най-вероятно сте чували за тях, дори и да не сте големи любители на балета.

Никак не чудно, че за много млади хора, които искат да играят на сцената, влизането в трупата на Дягилев е мечта. Той избра само най-ярките артисти. Само че, ако един танцьор иска да получи главна роля в руската трупа, той или тя трябва да има руско име. А днес те са известни като звездите на английския и американския балет.

Сър Антон Долин

Истинското име на този харизматичен танцьор е Сидни Франсис Патрик Чипъндейл Хийли Кей, но театралните среди го познават като "Антон Долин" (1904-1983). Роден в Западен Съсекс, той посещава хореографските класове на Дягилев и през 1921 г. се присъединява към компанията "Руски балет". Разбира се с новото име. Първият му псевдоним е "Патрикеев", но след това Дягилев измисля по-прост: "Антон Долин". Той винаги е заобиколен от жени, които просто обожават този изпепеляващо красив мъж. Още повече, че Долин се отличава както в драматични, така и в романтични роли.

Тъй като работи с Баланчин, Долин иска да се пробва в постановката на хореография - и наистина успява.

Заедно с колежката си Алисия Маркова (Лилиан Алис Маркс) той открива студио в Лондон през 1925-а, поставя на балетите Перо "Па дьо катр", "Жизел", "Вариации за четири" и през 1950 г. двамата основават Лондонската фестивална балетна трупа, която по-късно става Английски национален балет. През 1981 г. той е посветен в рицар и получава титлата "Сър".

Дейм Алисия Маркова

Колежката на Долин, Лилиан Алис Маркс (1910-2004), също сменя името си за сцената. Тя е родена в Лондон и се обучава в школата на руската балерина Серафима Астафиева и скоро моли Дягилев да я гледа. Лилиан се присъединява към екипа му на 14-годишна възраст с "русифицирано" име. Тя става и най-младата танцьорка на руския балет.

Алисия Маркова смята, че са я приели в балетната трупа от съжаление (в детството си е с дюстабан) и така всеки ден доказва, че е достойна за работата. Тя прави невероятни скокове в мъжки стил и движенията ѝ са сравнявани с полета на "крилата фея". Единственият ѝ приятел на сцената обаче е Антон Долин, защото не успява да намери общ език с руската по рождение трупа.

Маркова между другото въвежда модата на плетените гети, които днес балерините използват при репетиции. Освен това Алисия Маркова е първата балерина, която се представя по телевизията, популяризирайки класическия танц. Няколко години Маркова ръководи балет "Метрополитън" в Ню Йорк.

През 1963 г. Елизабет II удостоява Алисия с титлата "Дейм", която отговаря на титлата "Сър" за мъже. Маркова преподава балет до дълбока старост.

Лидия Соколова

Балерината Хилда Мънингс (1896-1974) е родена в Лондон и учи танци при Енрико Чекети, който също преподава на Анна Павлова и работи с компанията на Дягилев. През 1915 г. импресариото забелязва младата балерина и я кани в руския балет, където тя успешно танцува под името "Лидия Соколова". По спомени на нейни колеги тя се е чувствала рускиня заради отличното владеене на руския език, който е говорела само с лек акцент.

И двамата ѝ съпрузи също са танцьори на Дягилев, а на единствената си дъщеря тя дава името Наташа.

Вера Савина

За разлика от Лидия, Вера Кларк така и не научава руски, което обаче не ѝ пречи да се превъплъти в първите си роли. Учи в школата "Следмен", като дебютира с балета на Анна Павлова през 1911 година. През 1918 г. се присъединява към "Руския балет" на Дягилев, където сменя фамилията си на "Савина".

През 1926 г. тя става съпруга на директора и хореограф на Дягилев, Леонид Мясин, и импресариото е побеснява! Според слухове Мясин е бил страстта на Дягилев, но Савина не е знаела за това.

В крайна сметка хореографът напуска компанията и Савина е изпратена в кордебалета.

Анна Людмила

Американските балетни танцьори също сменят имената си. Анна Людмила (1903-1990) е родена в Чикаго като Жан Мари Кейли. Тя е фен на Анна Павлова и през 1915 г. се записва в училището, основано от нейните бивши танцьори Андреас Павли и Серж Украински (сега то е известно като балета на Чикагската опера). На 13-годишна възраст тя вече е главна балерина и те сменят името ѝ, за да я популяризират като рускиня. Изпълненията ѝ са толкова успешни, че театралните критици веднага я наричат "американската Павлова".

През 1928 г. Дягилев я вижда на представление във Франция и я кани в своята компания, но тя има договор с Бронислава Нижински (сестра на Вацлав Нижински). На следващата година Дягилев умира.

Тогава Антон Долин насочва вниманието си към Анна и тя става не само негова партньорка на сцената, но и негова съпруга (въпреки че скоро се развеждат).

Кариерата на Анна завършва през 1933-а заради контузия. След това тя започва да преподава по метода на италианския балетист Енрико Чекети.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: