"Надеждата е моят компас на Земята" се пее в най-известната песен на Анна Герман (1936-1982). Родена в съветска Централна Азия, тя живее в Полската народна република и се изявява в Италия, но става най-голямата и любима певица на СССР.
Руска германка от съветски Узбекистан
Анна Герман е родена в малкия узбекски град Ургенч близо до границата с Туркменистан. В онези години Сибир и съветската Централна Азия са домове за голям брой руски германци, които пристигат в Русия в средата на XVII в. по покана на императрица Екатерина Велика.
Родителите на Анна са потомци на германски и холандски менонити, а тя самата от детство говори древен диалект, наречен платдойч.
Баща ѝ е репресиран през 1937 г. по фалшив донос за шпионаж, чичо ѝ умира в лагерите ГУЛАГ и тя с майка си и баба си се местят първо в Киргизстан, след това в Казахстан и накрая в Сибир, в напразни опити да открият информация за своите роднини. В крайна сметка майка ѝ се омъжва за полски офицер, което позволява на семейството ѝ да се премести в Полша. Анна учи геология във Вроцлав и участва в художествената самодейност. Впоследствие хобито ѝ прераства в професия. В личния си живот обаче тя следва това, което за нея са ориенталски традиции - например винаги приготвя вечери за съпруга си Збигнев Тухолски.
"Според мен мястото на мъжа не е в кухнята", каза веднъж Анна в интервю за московска телевизия през 1976 година. "Той се прибира от работа и аз му нося различни ястия и мисля, че това е ориенталски обичай, защото бях родена в Централна Азия".
Можела да е да стане италианска поп звезда
Анна Герман получава първото си признание като певица през 1963 г., като взема втора награда на Международния песенен фестивал в Сопот (аналог на Евровизия), а година по-късно - втора награда на Националния фестивал на полската песен в Ополе. Тогава тя прави първото си турне в Съветския съюз със своите полски песни, след което съветската звукозаписна компания "Мелодия" предлага да продуцира първия ѝ албум.
Въпреки популярността си обаче тя и семейството ѝ живеят много натясно и тя мечтае за собствена къща. През 1966 г. ѝ предлагат договор в Италия за три години и тя решава, че това е шанс да се измъкне от бедността. След това многократно казва, че не ѝ допадат опитите да я направят европейска поп звезда, която носи перуки и ярък грим и няма почивка между концертите. И това в крайна сметка води до ужасната трагедия.
Изкарва половин година в гипс
През 1967 г. Анна участва в музикалния фестивал в Санремо и след това изнася концерти в няколко италиански града. Продуцентът обаче се опитва да спести пари от всичко. Шофьорът ѝ е неин придружител и по време на нощно шофиране той заспива зад волана. Колата им излита от пътя, Анна изхвърча на 20 метра от колата. Намерена е едва часове по-късно в купчина камъни с множество счупвания. Шофьорът е с леки наранявания.
Анна остава 20 дни в кома и шест месеца цялата е в гипс, като лежи неподвижно по гръб. "Бях в гипс от врата до петите. Със сълзи исках да го махнат", спомня си тя по-късно.
И когато най-накрая го свалят, тя още три години се учи наново да ходи и страда от главоболие до края на живота си. Въпреки това в интервю за московската телевизия си спомня за този дълъг период на възстановяване просто като за "свободно време".
"Дните бяха много дълги, както и нощите", спомня си тя. "На първо място, исках да отговоря на всички писма, които получих както от Италия, така и от Съветския съюз". По нейно собствено признание любовта на съветската публика ѝ помага да се върне на сцената.
Иконата на съветската сцена
Анна Герман изпява най-известните си песни след катастрофата. Най-талантливите съветски композитори пишат песни за нея. Една от първите такива мелодии е "Надежда" на Александра Пахмутова, която донася на Анна всенародно възхищение и популярност по телевизията. След това Анна записва още хитове като "А той ми харесва" и "Когато цъфтят градините" от Владимир Шаински и "Ехото на любовта" от Евгений Птичкин. Тя ги пее както соло, така и в дует с друг легендарен съветски изпълнител - Лев Лешченко.
По-късно на Анна ѝ предлагат договори в Европа и Америка, но тя предпочита да изнася концерти в Съветския съюз – дори излиза на сцената, когато е бременна в петия месец. Тя припомня, че тези концерти не са ѝ донесли много пари, но се е радвала на топлия душевен прием на публиката и на романсите, написани за нея.
Между другото на пръв поглед Анна Герман би изглеждала дребна, но всъщност ръстът ѝ е 1,85 метра. Единственото ѝ дете, нейният син Збигнев (роден през 1975 г.), израства гигант - сега той е висок 2,18 метра.
Псалми са последната песен
През 1980 г. на Анна ѝ призлява по време на концерт в Москва. Лекарите поставят страшна диагноза: рак на костите, саркома. Лечението е тежко, но тя продължава да изнася концерти, като се поява със слънчеви очила, така че никой да не може да види сълзите ѝ от болка. През последните си дни, когато вече не може да стане от леглото, Анна записва на касетофон "Псалмите на Давид". Умира през лятото на 1982 година.
Улица в родния ѝ град Ургенч вече носи нейното име, както и градина в Москва. Нейният съпруг, синът им и майка ѝ присъстват на откриването на градината в руската столица през 2003 година.
Песните, които тя изпява през 70-те години на миналия век, и днес в Русия са популярни. "Колко години минаха, откакто тя почина, а споменът за нея е жив в нейния уникален глас. Благодаря ти, Анна, че те има!" Това са само малка част от прочувствените коментари на руснаците под видеото ѝ.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви