"Чайка" (1896)
Владимир Вяткин/Sputnik
Имперска Русия. Драматургът-любител Константин Треплев поставя пиеса, която е написал в провинциалното имение на чичо си. Кани Нина, дъщерята на съседа (в която е влюбен), да играе главната роля. Тя мечтае да стане актриса, но родителите ѝ са против. Казва, че е привлечена от театъра като чайка към езерото. И един ден Треплев застрелва чайка и носи мъртвото ѝ тяло на Нина.
На премиерата на постановката се събират приятели и съседи, а актьорските умения на Нина събират овациите на зрителите (и на мъжете, които я намират за привлекателна). Всички обаче критикуват упадъка на пиесата, което разстройва автора. Така, Нина се влюбва в мъж, който ѝ прави комплименти, а Треплев е сигурен, че провалът на пиесата я е отблъснал от него. Накрая животът му завършва трагично.
В "Чайка" Чехов разглежда темата, която развива по-късно и в другите си пиеси, за упадъка на руските благородници през XIX век. Тези хора не могат да работят; живеят във фантазиите си и обикновено нямат пари. Те обичат изкуството, опитват се да играят, да пишат и да композират музика, но не могат да си признаят, че всъщност нямат никакъв талант. Бъркат живота с изкуството и търсят слава, пренебрегвайки човешките отношения.
"Чайка" е поставена в Московския художествен театър от Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко през 1898 г. с огромен успех. Чехов не присъства на премиерата в Москва, защото две години по-рано прави дебюта си на сцената на Александринския театър в Санкт Петербург, който е пълен провал.
"Вуйчо Ваньо" (1897)
Legion Media
Без пари, с които да поддържа начина си на живот, професор Серебряков е принуден да живее в имението на покойната си съпруга. Той живее с новата си млада жена и с порасналата си дъщеря от първия брак Софя. Тя подозира, че мащехата ѝ се е оженила за баща ѝ за пари. Иван е брат на първата жена на Серебряков и вуйчо на Софя (вуйчо Ваньо). Той се грижи за имението от дълги години. По ирония на съдбата, в миналото Серебряков обожава Иван, но сега смята, че един обеднял професор с подагра не заслужава завист, като се изключи младата му жена, в която Иван е влюбен. За ужас на Иван, Серебряков предлага да продадат имението, за да изкарат някакви пари. Иван се опитва да убие Серебряков, но не уцелва. Професорът и младата му съпруга си тръгват, но вуйчо Ваня и Софя остават. Племенницата му го успокоява, като казва, че всички страдания на този свят се възнаграждават в отвъдното. "Чакай, вуйчо Ваньо, чакай… Ще намерим покой".
Чехов определя пиесата като "сцени от провинциалния живот". Отново, той пише за бедния живот, който често водят благородниците в късните години на империята и как те изглеждат арогантни, презирайки обикновените работници. Чехов изобразява егоизма, който покварява душата, както и принизения морален образ на някога високообразованите аристократи. Професор Серебряков мисли само за собствения си комфорт и пренебрегва чувствата на останалите. Драмата се върти около факта, че въпреки че Вуйчо Ваньо винаги се грижи за всички (без да вдига много шум) и въпреки че има щедра душа, той си остава незначителен човек за своите роднини и приятели. Премиерата на пиесата се състои в няколко големи театъра и местни регионални театри, а след това през 1899 г. пиесата е поставена в Московския художествен театър с огромен успех.
"Три сестри" (1901)
Legion Media
Три сестри и техният брат живеят в провинциален град. Бащата умира година по-рано и сега те се чудят как да продължат с живота си. Най-голямата сестра Олга работи като учител, средната Маша е нещастно омъжена, а най-малката сестра изобщо не може да намери нито път в живота си, нито мъж. Тя има много ухажори, но всички ѝ се струват много скучни. Тези интелектуалки на възраст между 20 и 30 г. водят доста празен и безполезен живот, като само си мечтаят за планове, които никога няма да осъществят. В същото време, техният брат ги дразни – той е женен за обикновена жена и се отказва от науката. Пиесата свършва с думите на Олга: "Мисля, че скоро ние също ще разберем защо живеем, защо страдаме… Само да знаехме, само да знаехме!".
Пиесата сякаш няма сюжет. (Толстой се подиграва по този повод със следните думи: "Ако пияният лечител лежи на дивана и през прозореца вали, според Чехов това може да е пиеса, а според Станиславски – настроение"). Но "Три сестри" е вечен фаворит на сцените в много държави още от написването си. Първата премиера извън Русия е през 1901 г. в Берлин (пиесата все още е популярна в Германия). Що се отнася до жанра и до героите, пиесата е абсолютно революционна за времето си, но все пак всеки режисьор, който я поставя, успява да намери нова визия и връзка със съвременния живот.
"Вишнева градина" (1904)
Вячеслав Прокофиев/ТАСС
Любов Раневская е обедняла благородница. Живяла е известно време във Франция и вече е похарчила цялото си наследство. Останало ѝ е само много голямо имение с красива вишнева градина. Но тя може да бъде продадена, за да бъдат платени натрупаните ѝ дългове. Тя е отчаяна, защото няколко поколения от семейството ѝ са притежавали тази градина и тя е израснала там.
В същото време предприемчивият Ермолай Лопахин предлага да раздели земята и да отдаде под наем малки парцели, за да изкарва пари и да плаща дълговете си. Той е внук на крепостни селяни, работили за семейството на Раневская, но сега е богат търговец. Раневская не може да си представи да раздели безценната градина и решава да пренебрегне идеята му. Тя продължава да живее безсмислен живот и да не прави нищо, но се оплаква от положението си. Накрая, един ден Лопахин идва и ѝ казва, че е купил имението и градината на търг. Той е много щастлив, че притежава земята, където дядо му е бил роб. Пиесата свършва със звука от брадви, които секат вишневите дървета.
Това е последната от "комедиите" на Чехов, както той определя жанра. И една от най-често поставяните руски пиеси. Написана е в навечерието на първата руска революция през 1905 година. По онова време светът на старите благородници е събуден грубо от новия, модерен свят и от неговото надигане и напредък.
Премиерата на "Вишнева градина" е в Московския художествен театър с режисьор Константин Станиславски, който казва следното за пиесата: "Вишнева градина" не носи никакви печалби; тя изразява поезията на миналия аристократичен живот сам по себе си в неговата цъфтяща белота. Тази градина расте и цъфти за мода, за очите на разглезените естети. Жалко е, че я унищожават, но това е необходимо, защото го изисква процесът на икономическото развитие на страната“.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви