"Идиот" на Достоевски: кратко резюме

Russia Beyond (Снимка: Getty Images; "Эксмо", 2020)
Този роман не е лесен за четене. Той обаче хвърля ярка светлина върху едно общество, което не се е променило много от 1860-те.

Един дълбоко добродетелен и безкористен човек се опитва да се ориентира в тесен социален кръг в Санкт Петербург. Мъжът, когото корумпираните смятат за черна овца, не се отказва от всеобхватната си Христова любов към душите на грешниците и се побърква.

Сюжет

След като прекарва няколко години в психиатрична болница в Швейцария, княз Мишкин заминава за Санкт Петербург. Във влака той среща мъж на име Рогожин.

Рогожин наследява огромно богатство след внезапната смърт на баща си и планира да се ожени за красива жена, която обаче е известна държанка на име Настасия Филиповна, но той я обича отчаяно, въпреки репутацията ѝ.

След като пристига в Санкт Петербург, княз Мишкин среща своите далечни роднини мадам и генерал Епанчини и секретаря им Ганя.

Читателите разбират, че генерал Епанчин, Ганя и влиятелният и богат Афанасий Тоцки, който е насилвал Настасия Филиповна сексуално, когато е поел грижите за нея като сираче, но постепенно се е отегчил, защото постоянно му се сърдела и била трудна за контролиране, имат собствени планове за съдбата на Настасия.

Тоцки иска да се отърве от нея и е готов да даде сериозна зестра на мъжа, който я вземе за жена. Генерал Епанчин също иска Настасия да се махне, защото иска да омъжи една от дъщерите си за Тоцки, възприемайки този брак като финансово доходоносна сделка. Обратното, секретарят на генерала Ганя иска да се ожени за Настасия, не само защото я намира за привлекателна, но и защото зестрата от 75 000 рубли е сума, която не може да си позволи да загуби.

Междувременно, най-малката дъщеря на генерала Аглая се увлича по искрения, безкористен и деликатен княз Мишкин. Той обаче е твърде невинен, за да осъзнае, че жената го харесва.

След като разбира, че бракът на Аглая ще му донесе повече социални и финансови ползи, секретарят на генерала Ганя не иска да се ожени за Настасия, освен ако не е сигурен, че няма шансове с Аглая. Княз Мишкин неволно се превръща в посредник между Ганя и Аглая, но скоро открива, че кандидат-женихът на жената я отвращава и тя го отхвърля.

Когато княз Мишкин и познатият му Рогожин се сближават, Мишкин разкрива чувствата си към Настасия пред приятеля си. От ревност Рогожин се опитва да убие Мишкин, но Мишкин получава епилептичен пристъп, което принуждава Рогожин да се откаже от злия си план. След като Мишкин се възстановява, той отново демонстрира дълбоката безкористност на характера си, като се извинява на Рогожин, че го е подозирал в планове да го убие.

У княз Мишкин се пораждат чувства и към Настасия, и към Аглая. Любовта му към Настасия е от състрадание, а към Аглая – от страст. Когато е принуден да избира, Мишкин избира любовта от състрадание, защото тя е по-безкористна от дълбоките му и страстни чувства към Аглая.

Сватбата между двама им е уредена, но Настасия променя решението си в последния момент. Жената вярва, че бъдещият ѝ съпруг е твърде добър и чист, за да се ожени за нея, и го изоставя в деня на сватбата, за да бъде с Рогожин.

Княз Мишкин намира Рогожин, който го отвежда у дома и му показва трупа на Настасия, която е убил. Рогожин се поболява и Мишкин се опитва да успокои приятеля си и да облекчи страданията му.

Когато ги намират, Рогожин е в тежко състояние, но Мишкин се е побъркал и е станал "идиот". Рогожин отива на съд за убийство и е осъден на заточение в Сибир. Мишкин се връща в швейцарската психиатрия с почти никакви шансове за излекуване.

Какво се крие зад романа?

Когато започва да пише "Идиот", Достоевски иска да разкрие как един герой, подобен на Христос – княз Мишкин, би се справил в поквареното съвременно общество. Писателят слага една безкористна и дълбоко чиста душа в социална вихрушка, характеризирана от всеобхватно социално и финансово неравенство.

Другите герои на Достоевски са хора: въпреки различните им личности и обстоятелства в живота, те се крепят на ръба между спасението и разрушението, но не могат да се отърсят от най-лошите си черти и да се доближат до образа на княз Мишкин, който е толкова мил и непорочен, че околните го смятат за "идиот", неспособен да вирее в светското обещство.

В края на романа главният герой буквално се превръща в човек с нисък интелект, който страда от психически срив и не може да го преодолее.

Писането на "Идиот" е огромно философско начинание и Достоевски не е доволен от резултата. Съвременните читатели също не са впечатлени от романа. Въпреки това с времето книгата си печели славата на една от ключовите творби в руската класическа литература.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"