10 главни КАРТИНИ на Игор Грабар, които трябва да познавате

Руски музей
Творческото му наследство е огромно. Той е художник, реставратор, изкуствовед. Като човек, който принадлежи към две епохи едновременно – предреволюционната и съветската, той успява да създаде свой собствен стил, който съчетава импресионизма и модерността. Също така предава нов облик на руските пейзажи.

"Слънчев лъч", 1901

Ученик на Иля Репин, възпитаник на Императорската академия на изкуствата, през 1896 г. Грабар заминава за Европа, учи в студиото на Антон Ажбе. Завръщайки се в Русия, се установява в Москва. Става член на модернисткото обединение "Светът на изкуството", а през 1902 г. представя 10 творби на изложбата на съюза. Една от тях, "Слънчев лъч", е закупена от Третяковската галерия.

"Кочияш", 1904

Художникът често посещава Дугино в Подмосковието със своя приятел Николай Мешчерин. Заедно те пътуват за етюди в близките села, а понякога техните кочияши стават модели за бъдещите им картини. Един такъв пример е Мишутка. Съдейки по изражението на лицето му, той не е много доволен от дългото позиране.

"Февруарски лазур", 1904

Дугино помага на художника да става рано, за да се залавя със своите етюди. Опитвайки се да улови бързите промени в естествената светлина, той се взира в една бреза и изпуска четката от ръцете си. Като вдига очи нагоре, Грабар вижда "звъновете на всички цветове на дъгата". На фона на зимното синьото небе блести бяло дърво, чиито клони сякаш танцуват, създавайки нови цветови нюанси. За да запази открития ракурс, художникът изкопава дупка в снега и оттам рисува картината си.

"Пролетен вятър", 1905

След като заминава за Париж през 1905 г., Грабар се залавя с изучаването на творчеството на Ван Гог. Той буквално е очарован от невероятната му техника и сам променя подхода към работите си. Резултатът е "Пролетен вятър", видимо напомнящ на "Спалнята в Арл" от Ван Гог. Картината е закупена за личната колекция на легендарния меценат Иван Морозов.

"Круши върху синя покривка", 1915

Работата върху многотомната "История на руското изкуство" поглъща художника. Той пътува из страната в търсене на архивни материали. През 1908-1915 г. са публикувани осем тома от сборника, който се превръща в най-важната работа в историята на руското изкуство. През 1913 г. Грабар става попечител в Третяковската галерия и извършва мащабна промяна на експозицията там. На изложбата "Светът на изкуството" през 1915 г. Игор Грабар представя натюрморта "Круши върху синя покривка", който е придобит от Художествената академия за нейния музей.

"Московският двор", 1930

През 20-те години на миналия век Грабар и писателят Максим Горки предлагат създаването на "Град на художниците", където да може да се живее и работи. Така на ул. "Верхная Масловка" в Москва, на мястото на изгорели павилиони на филмова фабрика, се появяват къщи с работилници и апартаменти. В една от сградите живее и самият художник.

Автопортрет с палитра за рисуване и бял халат, 1934-1935

След революцията паметниците на древноруското и византийското изкуство успяват да се съхранят благодарение на Грабар. По негова инициатива през 1918 г. се откриват Централни реставрационни работилници, първата организация, която се занимава с опазване на паметници на културата. През 1920-те години Грабар организира няколко изложби на руско изкуство в чужбина, включително в САЩ и Германия. В края на десетилетието той напуска всичките си постове и се фокусира върху рисуването. По това време рисува цяла серия от портрети смята този жанр за най-висшето изкуство.

"Алея с брези", 1940

В края на 1930-те години художникът се фокусира върху монография, посветена на неговия велик учител Иля Репин. По същото време излиза автобиографията му, която е озаглавена "Моят живот". Грабар признава, че изкуството е може би единственият му източник на радост и скръб и истинският смисъл на живота. Много пъти той се обръща към една от любимите си теми брезите с тяхната лятна или зимна украса.

"Амбрамцево. Плетена ограда", 1944

Още през 1930-те години срещу известното подмосковно имение "Абрамцево" се появява селище на художници Игор Грабар построява дачата си по свой собствен проект в стила на финландския модерн. Тук той продължава да твори и работи върху "История на руското изкуство". А по-късно става директор на имението-музей.

Зимен пейзаж, 1940-1950

В края на 1940-те години той се занимава с възстановяването на най-стария московски манастир Андрониковския и изграждането в него на Музей на староруското изкуство "Андрей Рубльов". Именно тук Рубльов става монах, изографисва Спаската църква и е погребан през 1428 г. Въпреки че по това време Грабар се отдалечава от импресионизма, той все пак се връща към него. Този пейзаж, рисуван "пет минути преди пролетта", напомня за това, което винаги отличава ранните картини на художника. Ясно слънчево небе, реещи се облаци – един вид предчувствие за новото и прощаване със старото.

Изложбата "Игор Грабар. Към 150-тата годишнина на рождението му" може да се види в Третяковската галерия до 26 февруари 2023 година.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"