"Повести на Белкин" на Александър Пушкин: кратко резюме

Култура
НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
"Повести на покойния Иван Петрович Белкин" е първият сериозен опит в прозата на известния поет.

В първия си сборник от повести Александър Пушкин описва пет различни инцидента, които се случват с най-обикновени негови съвременници.

"Изстрел"

Разказвачът на тази история – военен офицер, среща мистериозен мъж на име Силвио на аванпост в провинцията, където е пратен да служи. Военният често ходи при Силвио, за да играят карти. Разказвачът се сприятелява със Силвио, който владее изкуството на стрелбата до съвършенство.

Веднъж един офицер обижда Силвио, но, противно на всички очаквания, Силвио не го предизвиква на дуел, както диктува обичаят. Офицерите решават, че Силвио е страхливец. Мъжът, обаче, обяснява поведението си на разказвача, единствения му доверен човек.

Преди години Силвио предизвикал млад граф на дуел. Преди дуела, обаче, Силвио разбрал, че опонентът му не се бои от смъртта. Да убие човек, който не цени живота, не носи удоволствие на Силвио и вместо да стреля, той предлага на графа да отложат дуела.

Скоро Силвио разбира, че бившият му опонент е сгоден, и предполага, че отношението му към живота и смъртта се е променило. За да осъществи първоначалното си намерение, Силвио отива при бившия си опонент, за да получи отложеното отмъщение.

Няколко години по-късно разказвачът среща нов съсед и жена му. В хола на къщата на съседа разказвачът вижда картина с две дупки от куршум, които са изключително близко една до друга. Тази прецизност му напомня за стария му приятел Силвио и разказвачът споделя това със съседа си.

След като чува това, съседът разкрива, че е опонентът на Силвио. Когато Силвио идва при него с настояване да получи отложеното си право на дуел след сватбата на графа, графът се съгласява и стреля първи, но пропуска и уцелва картината. Докато се прицелва, Силвио вижда съпругата му да влиза уплашена в стаята. Обзет от разкаяние, Силвио стреля, без да се прицелва, но все пак куршумът му попада точно върху дупката, направена от предишния стрелец. Така Силвио показва, че е можел лесно да убие графа, но е решил да пощади живота му, подтикван от благородни чувства, а не от жажда за отмъщение.

"Виелица"

Младата благородничка Мария Гавриловна се влюбва в младши офицер на име Владимир. Родителите на жената, обаче, не одобряват връзката им заради по-ниския социален статут на Владимир.

Влюбените решават да се оженят тайно на среднощна церемония в близко село. В нощта на церемонията се развилнява силна снежна буря. Владимир се губи във виелицата и осъзнава, че не може да стигне до уреченото място навреме за церемонията.

Когато се прибира вкъщи, Мария Гавриловна се разболява тежко. След като виждат колко страда, родителите ѝ дават благословията си да се омъжи за Владимир, но скоро разбират, че мъжът е убит в битката при Бородино.

По-късно Мария Гавриловна и семейството ѝ се местят в друго имение, където различни мъже искат ръката на жената. Тя обаче не ги приема, с изключение на офицер на име Бурмин. Двамата се влюбват, но Бурмин казва, че не може да се ожени за Мария Гавриловна, защото вече е женен за жена, която не познава.

Бурмин обяснява, че веднъж се загубил в снежна буря, докато пътувал. Накрая стигнал до малко градче и срещнал свещеник, който му казал, че е закъснял за сватбата. На шега Бурмин решава да се включи в "представлението". Но булката припаднала, когато се навел да я целуне.

Бурмин съжалява за тази шега и все още е верен на съпругата си, въпреки че не знае коя е. Мария Гавриловна осъзнава, че Бурмин е мъжът, когото е видяла в църквата, докато очаквала любимия си. След като разбират кои са всъщност, двамата се влюбват лудо.

"Майсторът на ковчези"

Предприемач на име Адриан Прохоров преживява, като подготвя трупове и организира погребения. Той се мести в центъра на Москва и отваря магазин в новия си квартал, където живеят основно немски търговци.

Веднъж, по време на купон със съседите, Прохоров се обижда от шега, подхвърлена от един от търговците, който вдига тост за здравето на клиентите на Прохоров – покойниците. Обиден, Прохоров си тръгва и казва, че вместо тук, предпочита да купонясва с клиентите си.

Когато се прибира, Прохоров с ужас вижда, че труповете и скелетите са приели поканата му и са дошли в къщата му. За ужас на Прохоров мъртвите го обвиняват, че взима твърде много пари и мами. Изведнъж се буди и осъзнава, че това е бил просто пиянски сън.

"Станционният надзирател"

Застигнат от дъжд, разказвачът спира в пощенска станция, където среща Самсон Вирин, станционният надзирател, който отговаря за обслужването на пътниците. Разказвачът среща и красивата му 14-годишна дъщеря Дуня.

Няколко години по-късно разказвачът се връща в станцията, но Дуня вече не е там. Вирин му казва как е изчезнала. Един ден в станцията идва млад офицер, разболява се и остава няколко дни. Преди да си тръгне, офицерът предлага да закара Дуня до църквата. Скоро се оказва, че офицерът е взел момичето със себе си.

Вирин заминава за Санкт Петербург, за да върне дъщеря си, но богатият офицер му казва, че е влюбен в Дуня, дава му малко пари и го отпраща.

След като отново се връща в станцията, разказвачът разбира, че Вирин е починал преди година. Научава още, че красива млада дама и трите ѝ деца веднъж дошли на гроба на стареца и плакали дълго. Разказвачът е доволен, че въпреки страховете на станционния надзирател, офицерът не е изоставил младата Дуня и наистина е бил влюбен в нея.

"Господарката селянка"

Двама помешчици не се разбират заради различните си виждания по въпроса за грижата за земята. Единият има дъщеря на име Лиса, а другият – син на име Алексей, който един ден идва да види баща си.

След като разбира за госта, Лиса иска сама да види Алексей. Младата жена се предрешава като селянка и се среща с Алексей в гората, като се преструва, че е дъщерята на ковача.

Алексей се влюбва в умната и красива селянка и двамата започват да се срещат тайно.

След няколко месеца помешчиците се сдобряват и стават близки приятели. Решават да уредят брак между децата си. Алексей, обаче, е против, защото е влюбен в момичето, което смята за селянка. Младият мъж отива при съседа, за да обясни решението си, но вижда любимата си "селянка" и осъзнава, че може да изпълни желанието на баща си и да се ожени за жената, която обича.

Какво се крие зад този сборник от повести?

"Повести на покойния Иван Петрович Белкин" са един от първите опити на Александър Пушкин в прозата. Авторът съзнателно отрича авторството на творбгата и я приписва на Иван Петрович Белкин – измислен покойник.

Според замисъла на Пушкин Белкин събрал тези истории от различни разказвачи, които срещнал приживе. Междувременно, истинският автор остава скрит зад двойното прикритие на измислени разказвачи.

И петте повести в "Повести на Белкин" разкриват живота на обикновени хора от Руската империя с техните проблеми, надежди и мечти. Резултатът е впечатляващ по обхват и красив в своята простота.

"Повести на покойния Иван Петрович Белкин" се превръщат в отличителен белег на т.нар. "Болдинска есен" – най-творческия период в живота на Александър Пушкин.

Кликнете тук, за да прочетете кратко резюме на "Дама пика" на Пушкин.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: