Леонид Гайдай: режисьорът, разсмял целия СССР

"Хората живеят толкова тежко. Нека се посмеем", казва Леонид Гайдай. Неговите комедии – "Кучето Барбос и необикновеният крос", "Контрабандисти", "Операция "Ы" и други приключения на Шурик", "Кавказка пленница", "Диамантената ръка", "Иван Василиевич сменя професията си", "12-те стола", "Не може да бъде!" оглавяват съветските боксофиси, събирайки милиони зрители. Фразите от тях стават крилати, сред народа популярни стават и безсмъртните им саундраци. Филмите на Гайдай продължават да се гледат не само в СССР и в съвременна Русия – на тях се е смял и продължава да се смее целият свят. Къде е тайната?

Чарли Чаплин, война, кино

Леонид Гайдай е роден през 1923 г. в Далечния изток – баща му е заточен и работи по строителството на Амурската жп линия. По-късно семейството се мести в Иркутск. А интерес към комедийния жанр бъдещият режисьор проявява още от дете.

Истинският му кумир е Чарли Чаплин – Гайдай ходи в местното кино на всичките му филми (а понякога се крие между редовете в почивките, за да ги гледа още веднъж). По-късно влиянието на Чаплин ще се проявява в собствените му филми – например в киноновелата "Вождът на червенокожите", една от ранните му творби, базирана на едноименния разказ на О‘Хенри. В нея има много малко текст, почти като в нямото кино, а целият комедиен ефект е основан на смешни ситуации и звуци.

Още съвсем млад, едва завършил училище, Гайдай иска да замине на фронта като доброволец. Не го вземат веднага, но през есента на 1941 г. всички са призовани. Той воюва в разузнаването и дори се отличава в боя, като хвърля граната по една от огневите точки на немците. През 1943 г. наранява тежко крака си, след като стъпва върху мина, и след дълго лечение вече не е годен за служба. Юношата се връща в Иркутск и след обучение в театрално студио заминава да покори Москва, където постъпва в режисьорския факултет на Института по кинематография (ВГИК). Оттам на практика веднага е взет на работа в "Мосфилм".

Професия да разсмива хората

Гайдай иска да работи само в един жанр – комедията. Само веднъж, в началото на творческия си път, по инструкция на директора на "Мосфилм" Иван Пириев той снима сериозния филм за революцията "Три пъти възкръснал". Но работата е разкритикувана и за малко да му струва кариерата.

Първият голям успех на Гайдай е късометражният филм "Кучето Барбос и необикновеният крос" (1961 г.). Той дори е номиниран за конкурса в Кан. В комедията за първи път се появяват тримата хулигани – Печения, Будалата и Страхливеца в изпълнение на Евгений Моргунов, Юрий Никулин и Георгий Вицин, в които зрителите се влюбват и които се появяват по-късно в редица други филми на Гайдай.

Огромна слава на режисьора му носи комедията "Операция "Ы" и други приключения на Шурик" (1965 г.), която става лидер в съветските кина. Главният герой – простоватият, но честен и принципен студент Шурик, става истински народен любимец. На вълната на небивалия успех е заснето и продължение на лентата – "Кавказка пленница или новите приключения на Шурик" (1967 г.), който също взривява кината.

Голяма част от хумора в тези комедии се базира на абсурда. Хумористичният ефект се усилва от жестовете и лудориите на актьорите.

Комедията "Диамантената ръка" (1969 г.) за честния семеен мъж Семьон Горбунков, в чийто гипс бандити по погрешка вграждат диаманти, влиза в топ 3 на най-касовите филми за цялата история на СССР. Между другото, Шурик (макар и вече не като студент, а като учен, създал машина на времето) се появява в още един култов филм – "Иван Василиевич си сменя професията" (1973 г.), базиран на пиеса на Михаил Булгаков.

Като цяло, Гайдай често се обръща към класиците – екранизирал е О‘Хенри, Иля Илф и Евгений Петров ("12-те стола"), Михаил Зошченко ("Не може да бъде!").

В последната си лента, заснета след разпадането на СССР, – "На Дерибасковска времето е хубаво или на Брайтън Бийч пак вали" (1993 г.) режисьорът вече на воля се присмива и на съветските лидери, и на КГБ.

Вижте още: 7 легендарни комедии на Леонид Гайдай, които трябва да гледате

Според жената на режисьора – актрисата Нина Гребешкова, младият Гайдай приличал на своя герой Шурик. С Нина те са съкурсници – той е по-голям (записва се да учи след войната), слаб и висок. Но я ухажвал скромно и неловко – изпращал я до вкъщи през цяла Москва, купувал ѝ цветя. Гайдай и Гребешкова се женят още като студенти, през 1953 г., и живеят заедно в една стая с нейните родители, от които ги дели само един голям шкаф.

В нормалния живот режисьорът е крайно непретенциозен, дори аскетичен – не се нуждае от външен комфорт и посвещава цялото си време на работата (прекарва повече време на снимки и в студията на "Мосфилм", отколкото вкъщи). Комедиите му се гледат от стотици милиони зрители, а той живее в скромен апартамент и няма достатъчно спестявания, за да възстанови изгорялата си дача.

Именно той прославя и съпругата си – лекарка от психиатричната болница в "Кавказка пленница" и жена на главния герой в "Диамантената ръка" са звездните ѝ роли.

Казват, че хумористите и клоуните в реалния живот са тъжни хора. Но това не важи за Гайдай. Негови съвременници си спомнят, че в живота той бил невероятно остроумен, имал тънко чувство за хумор, често се шегувал, разказвал вицове, обичал да се весели.

Виждал смешното там, където повечето хора не го забелязват – и го разкривал за всички. Дори Сам показвал как да изиграят един или друг епизод дори на най-добрите си комедийни актьори.

Тайна на успеха на комедиите на Гайдай

Независимо от типичния съветски антураж на филмите, те са разбираеми и смешни за зрителите на всяка страна и от всяка възраст. Актрисата Наталия Варлей си спомня как на прожекция в Африка чернокожа жена била толкова възхитена и се смеела толкова силно, че даже хвърлила бебето си към тавана.

Тайната се крие в старателната работа по сценария, щателния подбор на актьорите и музиката. Сценаристът на главните комедии "Операция "Ы", "Кавказка пленница" и "Диамантената ръка" Яков Костюковски си спомня, че с Гайдай винаги работели заедно над текстовете и те си имали своя "формула". Винаги мислели дали работата им ще бъде разбираема и интересна за някоя баба, някъде в Йошкар Ола например.

Актьорът Юрий Никулин си спомня, че Гайдай работел много усърдно над всеки сценарий – снимал и преснимал, без да щади лентата. Най-важно за него било да се смеят снимачният екип и киномеханиците. "Значи има нещо", казвал Гайдай. Значи и останалите ще се смеят.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви