Людмила Гурченко: най-култовата актриса в СССР

Още от ранна възраст става ясно, че Людмила (или Люся, както я наричат приятелите ѝ) ще стане актриса. Баща ѝ е акордеонист и свири в провинциалното читалище. Тя често ходи с него да чете стихотворения, да танцува и да пее. А с огромния си талант и любов към живота тя забавлява публиката и е на сцената до 70-те си години. Но най-голяма слава ѝ носят неподвластните на времето ѝ роли в киното.

Трудно детство под нацистка окупация

Гурченко се ражда през 1935 г. в гр. Харков (Украинска ССР). Ученическите ѝ години са белязани от нацистката окупация на града. Семейството ѝ и всички обитатели на къщата са изселени, защото в нея е поместена германска част.

"Ако някоя бомба удареше хранителен магазин, хората, въоръжени с торби и кофи, се събираха там, започваха да се блъскат и тръгваха да плячкосват. Много не се завръщаха. Нацистите убиваха всеки, поколебал се да избяга", спомня си Гурченко.

В продължение на няколко години семейството живее в непрекъснат страх от немските войници и Людмила изкарва пари за цялото семейство, като се изявява на сцената (включително за германците). След като завършва училище, заминава за Москва с мечтата да стане актриса в мюзикъли. През 1953 г. се записва в Института по кинематография.

Първа слава и последвала забрава

Целият Съветски съюз разбира за Людмила Гурченко през 1956 г., когато тя изиграва една от първите си роли. Новогодишната комедия "Карнавална нощ" е невероятно успешна в съветския боксофис. Съветската публика се влюбва в младата актриса, а новогодишната песен "Пет минути" в нейно изпълнение става култова.

Гурченко почти си печели славата на еднотипна актриса, която може да играе само хубави момичета и да пее в леки комедии. След успеха на филма тя участва в мюзикъла "Момиче с китара" (1958), написан специално за нея. Въпреки че лентата е доста популярна, успехът ѝ не е толкова голям, колкото на "Карнавална нощ".

След това и до 1970-те (!) Гурченко играе само в няколко сравнително неизвестни независими филма и този период се смята за нейната "забрава" в киното.

Причините за това, обаче, не са свързани с актьорските ѝ умения. Говори се, че от КГБ молят Гурченко да работи като техен информатор на Световния фестивал на младежта и студентите през 1957 година. Тя отказва, което я превръща в персона нон грата в съветското кино.  

Най-големи и най-емблематични роли

Гурченко може да последва съдбата на много други красиви актриси – да играе едни и същи героини в любовни истории отново и отново. Талантът ѝ, обаче, е далеч по-голям и тя успява да покаже уменията си и да накара режисьорите да ѝ повярват. Освен това не се смята за голяма красавица и може да се шегува със себе си. И работи здраво над своя професионализъм, харизма и стил.

След периода на "забрава" тя се завръща на големия екран триумфално и оттогава списъкът с ролите ѝ и тяхното разнообразие е впечатляващ.

Първата ѝ голяма роля след "Карнавална нощ" е съветско-румънско-френската копродукция "Мама", в която играе ролята на коза-майка.

След това играе невероятно емоционално наситена роля в любовната драма за войната "Двадесет дни без война" (1976). Дори си подстригрва косата, за да може образът ѝ на жена, която се евакуира, да бъде по-реалистичен.

Кара зрителите да повярват в нейната сибирска селянка, която чака любимия си да се върне от войната в "Сибириада" (1979), която печели Гран при на Филмовия фестивал в Кан през същата година.

Гурченко изумява зрителите с играта си в станалия култов филм "Гара за двама" (1983), който участва във Филмовия фестивал в Кан. Ролята ѝ на провинциална сервитьорка, която работи на жп гара, може на пръв поглед да изглежда ведра и лекомислена, но тя всъщност има тежка съдба и е преживяла много.

Нейната не много голяма, но невероятно запомняща се роля в друга култова комедия – "Любов и гълъби" (1984), кара целия СССР да се смее с глас.

Героинята ѝ е стилна гражданка, влюбена в селски глупак.

Страхотни дуети

Гурченко играе с най-известните актьори и всепризнати секс символи в съветското кино, което предизвиква завистта на нейните колежки.

Партнира на Александър Абдулов в "Рецепта на нейната младост" (1983).

Замесва се в брилянтен любовен триъгълниг с Олег Басилашвили и Никита Михалков в "Гара за двама".

Играе бивша любовница на героя на Олег Янковски в "Полети в мечти и реалност" (1983).

И прави страхотен дует с Олег Табаков в полу-биографичния филм "Аплодисменти, аплодисменти..." (1984).

Личният ѝ живот е не по-малко вълнуващ. Има общо шестима съпрузи (!), сред които има велики филмови режисьори, актьори и музиканти, включително Йосиф Кобзон – известен съветски и руски певец. Шестият ѝ съпруг, който днес се грижи за наследството ѝ, е с 26 години по-млад от нея.

И, разбира се, толкова бурен личен живот не може да мине без слухове и скандали. Гурченко има само една дъщеря и таблоидите тръбят, че те са в конфликт и не общуват много.

Модна икона и певица

Участва в над 80 филма (в главни и поддържащи роли). След големия успех на "Гара за двама" през 1983 г. Гурченко е призната за народна артистка на СССР и печели няколко държавни награди. Така става една от най-известните съветски актриси на всички времена.

В същото време се смята и за една от най-стилните. Някои от тоалетите ѝ са ексентрични и изпреварили времето си, а много от тях са шити специално за нея, което говори, че дефицитът на модерни рокли събужда вдъхновението и въображението. Има огромна колекция от рокли и епични тоалети, които след смъртта ѝ през 2011 г. са излагани многократно пред публиката.

Известна е и с една от най-тънките талии в целия Съветски съюз – 43 см е рекордът. Остава в невероятно добра форма до 70-те си години! Съветските жени пробват "диетите на Гурченко", но без успех. Тя не спазва строга диета, опитва се да не преяжда, но често си хапва посред нощ. В интервютата си признава, че годините на войната и гладът, вероятно, имат заслуга за формата ѝ.

"Имам нужда всеки ден някой да ми казва: "Обичаме те! Имаме нужда от теб!". Това ме кара да вдигна брадичка и да изпъна рамене", разкрива основната си тайна Гурченко. Работи в киното и през 2000-те. В същото време играе още повече на сцената с песни.

И макар че в късните ѝ години хората се подиграват на външния ѝ вид и залитането ѝ по пластичната хирургия, тя не спира да пее, да играе и да се присмива на себе си, както винаги. "Стилът ми беше заразно ведър и оптимистичен. Бях символ на самоиронията!".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви