10-те главни произведения на Константин Богаевски (СНИМКИ)

"Старият Крим", 1902 

Богаевски прави първите си стъпки в живописта в родната Феодосия. Там учи при великия маринист Иван Айвазовски. Талантът му е забелязан и от Архип Куинджи, в чиято работилница учи в Петербургската академия на изкуствата. Заедно с останалите студенти Богаевски пътува до Волга и в Крим, за да прави етюди, а след това заминава за Европа, където се запознава с художниците на Виенския сецесион и с творчеството на Арнолд Бьоклин. Още тогава го привличат кримските пейзажи. 

"В Коктебел. Къщата на Волошин", 1905

След като се завръща във Феодосия, Богаевски пътува много из Крим. В Коктебел се запознава с поета Максимилиан Волошин. Обединява ги любовта към Източен Крим – Кимерия, както са наричали тези земи в древността. Поетът пише много за Богаевски, който илюстрира книгите му. Приятелството им продължава цял живот.

"Генуезката крепост", 1907

Ненапразно Волошин нарича художника "живописец на земята". В своята работилница във Феодосия Богаевски създава картини, в които предава специален, тъжен образ на древните хълмове и планините на Крим. Така се появява "Кимерийският цикъл" – спомени за една отминала епоха. Сякаш вековна история е концентрирана в тези ярки, сложни платна, на които бягащата линия на генуезката крепост внезапно се оформя от купчина сурови камъни под палещото слънце. Художникът изработва картините до най-малкия детайл: първо рисува от живота, прави скици и едва след това създава образа на бъдещата картина.

"Кораби", 1912 

През 1909-1910 г. той отново пътува из Европа, впечатлен е от работата на Клод Лорен, а неговото влияние се отразява и в картините му. Богаевски преработва някои теми на френския художник и тогава чертите на "другия" свят се появяват в класически пейзажи – сякаш това не са обичайните кримски гледки, а мечти за тях.

Пано за къщата на Михаил Рябушински,1912

Сред ценителите на изкуството му е филантропът и индустриалец Михаил Рябушински. Той купува четири картини и няколко акварела на Богаевски. А през 1912 г. му поръчва пано за голямата всекидневна в къща на "Малая Никитская" в Москва. Богаевски създава триптих – "Далечина", "Скала", "Слънце". Кой, ако не той, би могъл да ги римува с произведенията на известния Михаил Врубел, които също са се намирали там.

"Феодосия", 1926 

След революцията художникът работи в Кримската организация за охрана на паметниците на историята и старината. Той е своята стихия: рисува исторически паметници в Ялта, Алупка, Бахчисарай. Резултатът е албуми с графики с изгледи на полуострова. Тази работа сякаш съчетава миналото и настоящето в творчеството му.

"Днепрострой", 1930

През 30-те години преминава към индустриални пейзажи – посещава големи строителни площадки в Съветския съюз. Огромни сгради, петролни платформи, язовири и електроцентрали в процес на изграждане – художникът не просто записва гигантски строителни обекти, а рисува градовете на бъдещето, където всичко е поставено в услуга на човека. Той обаче не е напълно доволен от резултата и казва, че е нарисувал "древни мексикански градове".

"Тавроскифия", 1937 

Художникът пише, че гледките на Крим събуждат въображението му. Дори когато работи върху "прозаични" неща, като пано за селскостопанска изложба в Москва, той отново и отново се обръща към пейзажите на планинските вериги и живописните заливи. След антична Кимерия на неговите платна започва да се появява и Тавроскифия.

"Спомени от Мантеня", 1942

Един от любимите майстори на Богаевски е Андреа Мантеня. Художникът многократно се обръща към неговото творчество и през 1910 г. прави скица на пейзажа, която първоначално нарича "Имитация на Мантеня". По време на Втората световна война той се връща към нея. Вдъхновен от "Молитва за чаша" на майстора, Богаевски създава "Спомени за Мантеня".

"Феодосия през зимата", 1943

По време на войната художникът не се евакуира. Преживява трудни времена: къщата и работилницата са ограбвани многократно, но по някакво чудо Богаевски успява да защити градската художествена галерия от германците. Но себе си не спасява: по време на въздушна атака той не ляга на земята, а остава прав. Фрагмент от бомба буквално отнася главата му. Малко преди смъртта си той създава нетипичен зимен пейзаж на Феодосия с вихрещи се ниски облаци и стени, почти лишени от цвят.

*Изложбата по случай 150-ата годишнина на Константин Богаевски може да се види в Руския музей в Санкт Петербург от 10 февруари до 22 май 2023 година. 

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви