Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През 1993 г. руският археолог Наталия Полосмак и екипът ѝ откриват древна гробница в платото Укок, разположено в Алтай, близо до границата с Китай.
Платото Укок
Kobsev (CC BY-SA 3.0)Съдържанието на гробницата е сковано в лед. След като археолозите внимателно разтапят леда, виждат погребение на много важен човек – шест коня с пълно снаряжение са жертвани и погребани близо до дървен ковчег, направен от цяло парче лиственица. В ковчега лежи тялото на млада жена, което е невероятно добре запазено – ясно се виждат дори татуировките по кожата ѝ.
Археолозите транспортират тялото в Новосибирск и правят необходимите изследвания. Но това предизвиква гнева на алтайския народ, който още смята, че "Принцесата от платото Укок" или, както я нарича английската преса "Сибирската ледена девица", е мистичната покровителка на Алтай и пазителка срещу злите сили. Местните твърдят, че "Принцесата" е родоначалник на алтайския народ и трябва да бъде върната на мястото, където е погребана.
Тялото на жената, балсамирано старателно с торф и дървесна кора, е положено настрани, все едно е заспала. Тя е млада, а косата ѝ е обръсната, но носи перука и висока шапка. Висока е 167 см. По бледата ѝ кожа се виждат анималистични татуировки: създания с рога, преливащи се във флорални форми. Ковчегът ѝ е достатъчно голям, за да побере филцовата ѝ перука с височина 90 см. Облечена е в дълга вълнена пола на червени и бели ивици и носи бели филцови чорапи.
"Девицата" е представител на пазаръкската култура. Пазаръкският народ, който обединява скитски номадски племена, живее в Алтай от VI до III в. пр.н.е. Но как така тялото на принцесата се е запазило толкова добре?
По някаква причина много пазъръкски гробове в района са наводнени, може би от подпочвени води, а след това са замръзнали – така че органичните останки са почти незасегнати от процесите на разлагане. През 20-те години, които "Девицата" прекарва в Новосибирск, учените проучват трупа ѝ доста добре и публикуват заключенията си.
Балсамираното тяло е погребано най-малко три месеца след смъртта. През целия този период мистериозната жена продължава да играе специална роля в живота на племето ѝ – например слагана е на столове, което личи от белезите по тялото ѝ. В същото време сложната и времеемка церемония по балсамирането е признак на изключително висок статут на покойника. Учените, обаче, отхвърлят предположенията, че тя е била "принцеса".
"Не е точно да се нарича "принцеса". Не е била принцеса, била е от средната прослойка в пазърлъкското общество", казва пред списание "Експерт Сибир" през 2012 г. археологът Вячеслав Молодин, който е академик от Руската академия на науките и съпруг на Наталия Полосмак. "Оживлението около откритието ни се засилва, когато в Алтай се случва нещо важно: избори, земетресения или дефицит в местния бюджет. Незабавно тази "дама" излиза на преден план: някои хора твърдят, че всички беди се случват, защото тя е в Новосибирск, а не в Алтай", заключава Молодин.
Гробницата на "Ледената девица" не е толкова голяма и богато декорирана, колкото гробниците на пазъръкските благородници, открити в същия район. Нещо повече, тя е на разстояние от "благородническите" гробове.
В древните култури на разстояние се погребват жени, чиято професия предполага обет за безбрачие. Според учените тя вероятно е била лечителка или шаман. Периодично е вдишвала пари от мед или меркурий (това е установено с химичен анализ), което най-вероятно е било свръзано с някои ритуали. Парите със сигурност са навредили на здравето на жената. Но те не могат да бъдат фатални. От какво всъщност е умряла Алтайската девица?
Мистерията е разплетена едва в края на 2010-те години с помощта на компютърна томография. Тя показва, че девицата е страдала от рак на гърдата, който я е убил за около три години. Починала е на 25 години. ДНК изследванията на останките ѝ разкриват, че "Девицата" има тясна генетична връзка със съвременните селкупски и кетски народи – коренни сибирски племена, които все още живеят в Русия.
През 2012 г. мумията е върната в Алтай, но не в гробницатра си. "Докато шаманите изпълняваха ритуали на мястото, където бе открит гробът ѝ, коренните водачи и старейшини я придружаваха до реновирания Национален музей на Алтайската република в Горно Алтайск, модерен исторически музей", пише Гертян Плец за "Постсъветски дела" през 2019 година.
И наистина, Вячеслав Молодин е прав, че "Девицата" често се използва за вдигане на шум. "Понякога е трудно да се говори открито за политика, затова я използваме като метафора, за да обсъждаме трудното положение на алтайците в Русия. Заявявайки я, ние заявяваме земята си", казва пред Плец местна журналистка и съпруга на починал неотдавна коренен лидер и политик.
Въпреки това "Ледената девица" е обратно в Алтай. В музея ѝ е отделена специална стая според вярванията на коренните алтайски народи. Положена е в копие на ковчега, в който е намерена. Посетителите могат да видят "Девицата" само в определени дни от годината, защото непрекъснатото ѝ излагане може да навреди на тленните ѝ останки. В останалите дни посетителите могат да видят точното копие на мястото, където е погребана, което показва как може би е изглеждала "Девицта", когато е напуснала този свят.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
