Защо Александър Островски е главният руски драматург?

Първи показва живота на търговците

Една от първите комедии на Александър Островски (1823-1886) е "Наши хора сме – ще се разберем" (1849), в която той описва финансовите машинации на московските търговци. Самият той обявява банкрут, за да не изплаща кредит, а на свой ред е измамен от собствения си приказчик (управител).

Сцена от комедията "Наши хора сме – ще се разберем"

Sputnik

Пиесата е публикувана в литературно списание и е възприета много радушно не само от редовите читатели, но и от именити руски критици и писатели. Те се възхищават и от езика, и от обемните персонажи, и от драматургията на пиесата. Лев Толстой дори казва, че комедията е чудо, а самият Островски "не на шега е гениален драматичен писател".

Цялото си творчество Островски гради не на базата на трагедията и на класическите роли. Той не пише за висшето общество и за възвишени проблеми, а показва обикновения живот, бит и проблеми на търговското съсловие и простолюдието.

Сцена от "Горещо сърце"

Владимир Федоренко/Sputnik

Островски добре познава този свят. Баща му е юрист и иска синът му да тръгне по стъпките му, но е изключен от Московския университет още в първи курс. Все пак не избягва юридическа кариера – баща му го устройва на работа в съда, където Островски има възможност да наблюдава търговските спорове между най-различни хора – търговци, индустриалци, прекупвачи. Това, което вижда, го вдъхновява да създава пиеси, които са не само занимателни, но и невероятно правдоподобни и архетипни.

Написва над 50 пиеси

Първата пиеса на Островски не се харесва на император Николай I и той забранява тя да се поставя в театъра. Но още през 1853 г. една от следващите пиеси на Островски "Не в свои сани не садись" е поставена от московския Мали театър.

Елдар Рязанов/Мосфилм, 1984

След това пише над 50 драми и комедии и в течение на 30 години премиерите на постановките на негови пиеси се провеждат в Мали театър и Александринския театър в Петербург.

Сред творбите на Островски има шедьоври като "Буря", "Храненица", "Бедността не е порок", "Вълци и овце". Повечето от тях продължават да се поставят в театри из цяла Русия и до днес. Десетки от произведенията му са екранизирани. Сред най-известните са съветските филми "Женитбата на Балзаминов" (1964), "Жесток романс" (1984), както и киноприказките "Снежанка" (1968) и "След дъжда в четвъртък…" (1985).

Всичките му творби се отличават със самобитност, оригинална драматургия и чисто руски сюжети и характери.

Сформира руския драматичен театър

Константин Войнов/Мосфилм, 1964

Преди Островски в руските драматични театри се поставят основно класически, възвишени трагедии, Шекспир и Молиер. На руски език вече се е появила знаменитата комедия на Александър Грибоедов "От ума си тегли" и няколко гениални комедии на Николай Гогол; тук-таме на сцена са видени и някои неща от Пушкин, но руският материал за театъра е изключително оскъден.

Островски изиграва наистина реформаторска роля за руския театър. Той не само създава огромен брой оригинални пиеси, но и променя подхода към театралното изкуство, като внася голямо разнообразие от сюжети и характери. Предлага и да се отделя голямо внимание на актьорското майсторство и координацията на цялата трупа.

Григорий Константинополски/Premier Studios, 2019

"Добрата пиеса ще са хареса на публиката и ще има успех, но няма да се задържи дълго в репертоара, ако е разиграна зле", пише Островски.

Показва лъч светлина в тъмното царство

Може би най-известната знакова пиеса на Островски в Русия е "Буря" (1859). Това е едно от първите произведения, които повдигат проблема за угнетеното положение на жените. Главната героиня Катерина живее в крайно патриархалното семейство на мъжа си, който е студен към нея, и е принудена да се подчинява на деспотичната си свекърва. В крайна сметка се влюбва в друг човек и изневерява на мъжа си, но не е по силите ѝ да се справи с това нравствено падение, хвърля се във Волга и загива.

Александър Островски от Василий Перов

Третяковска галерия

"Буря" предизвиква бурна реакция сред обществото и критиката. Публицистът Николай Добролюбов пише за пиесата известната статия "Лъч светлина в тъмното царство", чието название става фразеологизъм. За него Катерина е жертва на стария закоравял свят на търговците. Той се възхищава на нейната смелост да се изправи срещу този свят. Дори самоубийството ѝ той възприема като героичен и единствен възможен изход от това "тъмно царство".

Пиесата е поставена на сцената на Мали театър и има голям успех. И до днес се смята за еталон на руската драма, а персонажите от нея са се превърнали в нарицателни.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.