Из книгата "Илюстрирана история на СССР"
Дмитрий Дебабов/SputnikВ руския Далечен север живеят повече от 40 малки коренни народа. В обширните, разпръснати територии може да се чуе невероятно разнообразие от езици, които не си приличат един на друг. А повечето от тези езици допреди век дори не са имали писменост.
Малки чукчи
П. НовицкийРусия винаги е била многонационална и многоезична страна, но всеобщото образование става достъпно за жителите ѝ едва след революцията от 1917 година. В началото на XX век едва 20-30% от руснаците могат да четат и пишат, а в Сибир и Далечния изток броят им е значително по-нисък.
Според декрет от 1919 г. за изкореняване на неграмотността в РСФСР цялото население е задължено да се научи да чете и пише. Може да се избере както руски, така и други родни езици. Политиката на "коренизация", както посочват много историци, е необходима на новото правителство, за да получи подкрепа не само сред руското население, но и сред другите народи. Учебни помагала (и за възрастни) са издадени на 40 различни езика, включително чувашки, татарски и узбекски.
Ескимоско училище
Свободни източнициВсичко това дава началото на научни изследвания на редките езици на народите в Русия, много от които дори нямат писмен език. Въпреки че опити за създаването му са правени и през XIX в., едва системният подход на съветските учени дава резултат.
Първи буквари по родни езици в Западен Сибир
Николай Адамович/ТАССПрез 1920-те години съветските учени идентифицират 26 северни коренни народа, които наброяват малко над 135 000 души. В по-голямата си част те са пастири на северни елени и ловци на морски животни. Принадлежат към различни езикови семейства, които освен това са разделени на множество диалекти и езици.
Ръководителят на съветско-американската експедиция "Берингов мост" Дмитрий Шпаро в чукотското село Конергино, Магаданска област
SputnikСеверният отдел на Ленинградския ориенталски институт, създаден през 1926 г. (преименуван на Институт на народите на Севера през 1930 г.), е натоварен със задачата да се справи с този нетривиален лингвистичен проблем. През 1929 г. експертите от Института разработват единна северна азбука. Първоначално тя е на латиница с допълнителни букви и диакритични знаци и се използва за 16-те езика на народите на Севера (саамски, ненецки, селкупски, мансийски, хантийски, евенкийски, евенски, нанайски, удегейски, ителменсци, чукотски, корякски, ескимоски, алеутски, кетски и нивхски). Разбира се, в различните азбуки се използват различен брой букви и знаци, а за "литературен" се приема един от най-популярните диалекти, но общата основа значително опростява изготвянето на учебните помагала.
Един от ранните проекти за единна северна азбука
Свободни източнициНо в средата на 1930-те години езиковата политика променя своя вектор. Всички азбуки са заменени с кирилица, а в училищата започва да се набляга на изучаването на националния език.
В резултат на това много от местните езици не са транскрибирани на кирилица, след това дори са премахнати от учебната програма, а литература и вестници на тях не се издават. Освен това през 1960-те години в северната част на страната започват активно да се разработват петролни и газови находища, които привличат специалисти от всички републики, а руският език става език на общуване. Въпреки това някои "северни" думи са мигрирали в нашето ежедневие. Например думата "парка" ("яке") идва от ненецки език.
Момичета в Чукотка отиват на училище
Александър Лискин/SputnikНаучният интерес към северните езици започва да се възражда едва през 1970-те и 1980-те години. По това време лингвистите отново започват да пътуват до северните народи в рамките на научни експедиции.
Тофаларският език е официално записан през 1988 г., алеутският език – през 1990-те години, а чулимският език (на който пее и известната група OTYKEN) – през 2003 година.
Ученици на В.Г. Антипина на урок по евенкийски език
Владимир Матвиевски/ТАСССъвременните лингвисти разграничават около 40 коренни малки народа в Сибир и Далечния изток и не всички от тях знаят родните си езици. Така например всеки втори от 50 000 ненци говори на този език, а 150 от 1100 кети - на своя език, от 300 представители на народа ороки (или улта) - по-малко от 50. Само трима души говорят свободно тофаларски език! В същото време възрастта на говорещите този език бързо нараства. Лингвистите отбелязват, че сред северните народи има много двуезични хора.
1 юни 1977 г., студенти от факултета по народите от Крайния север
Юрий Белински/ТАССВ училищата, в които учат децата от северните райони, от края на 1980-те години отново се изучават езици на коренното население, но само в началните класове или като избираеми предмети. В някои региони се провеждат и езикови курсове за възрастни, както присъствени, така и онлайн.
Село Канчалан, Чукотски автономен окръг
Сергей Гунеев/SputnikДнес единственият останал без писменост северен език е на енетите от Таймир, които наброяват не повече от 300 души (от които носители са останали 40). От 2018 г. лингвисти от Сибирския федерален университет в Красноярск работят по създаването на официална писменост за енецкия език.
Село Джаргалах, Якутия
Владимир Смирнов/ТАСССеверните езици се изучават и в Томския педагогически институт, и в Московския държавен университет. Но учители по най-редките северни езици в света се обучават в Русия в Института на народите от Севера. Само тук могат да се изучават ителменски, долгански, орокски и други езици, чиито носители живеят в най-отдалечените села на Русия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си