Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Кандински (1866-1944) се запознава със живописта още в детството. Паралелно с класическата гимназия в Одеса той се занимава и с рисуване. Тези уроци, както си спомня, са "го изкарвали от действителността". Още тогава момчето се стреми да намери необичайни цветови комбинации. В крайна сметка "всеки цвят живее своя тайнствен живот". Но все пак Кандински избира професията на... адвокат. Блестящ възпитаник и преподавател в Московския университет, през 1896 г. той посещава изложба на импресионисти, където наред с други художници е показана работата на Клод Моне "Купа сено". В този момент "безнадеждната любов към рисуването" надделява. Кандински отказва мястото на приват доцент в университета в Тарту и заминава за Мюнхен.
В Мюнхен Кандински учи в школата на Антон Ажбе и в Художествената академия. Той основава обединението "Фаланга" и собствена школа. Пътува много из Европа, експериментира със стилове, опитвайки се да намери свой собствен език. Също така посещава Москва, редовно ходи при роднините си Абрикосови и в тяхната дача в имението Ахтирка, което е близо до Москва. В началото на XX век това имение е едно от малкото, построени в стил ампир. Художниците обичат да идват тук, за да рисуват. Неведнъж Кандински рисува имението, запечатва на своя лист и църквата на "Ахтирската Богородица" и имението на Трубецкой.
Продължава експериментите си в Швабия и след това в Мурнау, където също създава серия от пейзажи. През 1901 г. се запознава с младата художничка Габриеле Мюнтер. През 1909 г. купуват къща в Мурнау, където посвещават време на творческите си занимания. Многократно рисува изгледи от града, като постепенно се отказва от обективността и все повече гравитира към експресионизма.
Неслучайно Кандински казва, че всеки цвят живее свой собствен живот, и вярва, че всеки нюанс и форма могат да звучат като музика. За него палитрата е жив организъм, нотна стълбица, върху която възниква симфония от цвят и звук. Той се стреми да се отърве от формата и да въплъти чувства и впечатления върху платното. През 1910 г. Кандински създава безсюжетен акварел, доминиран от богати жълти, зелени, червени и черни тонове. Това е първата му напълно абстрактна работа, която дава началото на важно направление в творчеството.
През 1911 г., заедно с художника Франц Марк създават асоциацията "Син ездач". Участниците в нея не просто творят, а експериментират, разкривайки асоциативните свойства на цвят, линия и композиция. Резултатът от техните търсения е книгата "За духовното в изкуството", в която художникът твърди, че "живописта е език, който в присъщи само на него форми говори на душата ни за нейния хляб насъщен". Докато работи върху картината, Кандински следва въображението си и пренася всичко, което възниква в главата му, върху платното. Творбите нямат заглавия, те стават нещо по-сложно – композиции. Огромна, два на три метра, творбата от 1913 г. сякаш "поглъща" публиката. Нов живописен свят, в който звучи музиката на сферите, а острите щрихи изразяват тревога за променящия се свят и разсъждения за Апокалипсиса.
С избухването на Първата световна война Кандински се завръща в Москва. Градът за него е източник на сила. От прозорците на работилницата му се открива гледка към Кремъл, която той решава да пренесе на платно. За да предаде правилно нюансите, Кандински отива вечер да изучава църквите на Кремъл от необходимата му гледна точка. Така постепенно на платното възникват храмове, жилищни сгради, заводски комини, летящи птици по небето, сияеща дъга – цял градски оркестър.
След революцията Кандински участва в създаването на Музея на живописната култура, преподава и съставя специална учебна програма за студенти, която се основава на анализа на цвета и формата. През 1919 г. рисува "Бял овал", в който използва принципа "картина в картината", превръщайки черна плоскост във фон за бял овал, в който е поставена останалата част от композицията.
Далеч не всички негови съратници споделят тази гледна точка. Александър Родченко, Варвара Степанова, Любов Попова упрекват Кандински в ирационалност. Не всичко се харесва и на самия художник. Проникването на идеологията в младото съветско изкуство му изглежда враждебно. През 1921 г. заминава за Германия, където трябва да организира клон на Руската академия на художествените науки. В Русия никога повече не се завръща.
След като се установява в Германия, се присъединява към училището "Баухаус". Неговият творчески подход се трансформира. Вместо интуитивна живопис, художникът създава отделни елементи, комбинирайки ги в линейни композиции. Той експериментира не само в студиото, но и в театъра. Във Фридрих театър в Десау Кандински поставя "Картини от изложба" по музика на Мусоргски и сам създава сценографията. През 1932 г. идеята на Валтер Гропиус е закрита от дошлите на власт националсоциалисти. Художникът, заедно със съпругата си Нина Андреевская, заминават за Франция. В Германия работата му е класифицирана като дегенеративно изкуство.
В края на 1920-те Кандински се среща със Соломон Гугенхайм – бизнесмен и колекционер, който взема няколко от творбите на художника от Германия, включително Композиция VIII. Общуването им продължава, когато той заминава за Франция. През 1936 г. в Ньой сюр Сен Гугенхайм се сдобива с композицията "Несгъваемо и сгънато", която е нарисувана с масло, смесено с пясък. Платното отива в Америка, където е излагано доста често, но през 1964 г. музеят Гугенхайм продава 29 творби на Кандински на европейски музеи и частни колекции. Оттогава не се чува нищо за "Несгъваемо и сгънато", докато през 2016 г. картината не е предложена на търг в Christie's. Платното е продадено за 23,3 милиона долара.
Франция посреща художника хладно. Абстракционизмът не е на почит там. Но въпреки това Кандински продължава да експериментира с техника и форма. Докато в Германия е забранено показването на картините му и те са иззети от музеите, той продължава да твори във Франция. През 1939 г. създава една от последните си творби, Композиция X. През 1944 г. се провежда последната изложба на художника в галерия L'Esquisse, а през декември същата година Кандински умира.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си