Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В Третяковската галерия
Сергей Пятаков/SputnikРазмерът на тази картина е 2,1 х 3,7 метра. Това е първата работа на Василий Суриков на тема от руската история и първото му широкоформатно платно, представено пред съда на зрителите. "Появата му (на Суриков) в света на изкуството с картината "Екзекуцията на стрелци" е зашеметяваща. Никой не е започвал така. Той не се колебаеше, не правеше различни опити, а като гръм удари с това произведение", спомня си Александра Боткина, дъщеря на колекционера и основател на Третяковската галерия Павел Третяков.
Картината е представена за първи път на IX изложба на передвижниците през 1881 г. в Санкт Петербург. Павел Третяков я взема в колекцията си направо от експозицията.
Етюди за картината "Утрото на екзекуцията на стрелци"
Свободни източнициВойската на стрелците се появява при Иван Грозни през XVI век. Тя е част от редовната армия на страната. Стрелците са набирани сред свободните жители на села и предградия. На служба приемат най-талантливите и затова стрелците имат репутацията на елитна армия. Понякога ги сравняват с еничарите в Османската империя или френските мускетари.
Службата във войската на стрелците е пожизнена, а впоследствие става наследствена. Стрелците живеят отделно от всички останали в свои селища и в замяна на предаността си към царя и държавата получават възнаграждение под формата на пари, както и всевъзможни преференции – безплатен хляб, тъкани, съдебни и данъчни облекчения. Тяхната отличителна черта е специалната форма на кафтаните и шапките с кожена обшивка, както и това, че носят огнестрелни оръжия.
Именно тях пращат в много военни кампании като част от пехотата – от похода срещу Казанското ханство през 1552 г. до Северната война от 1700-1721 година. Но в същото време стрелците си спечелват и славата на войска, която потушава народни бунтове. При цар Алексей Михайлович тяхното положение става най-привилегировано. Те са смятани за основната крепост на стария ред. При Петър I обаче всичко се променя.
Петър I, Меншиков, чужденци, стар болярин и др.
Третяковска галерияВ края на XVII в. бунтовете не са рядко явление. Причината за това е реформаторската дейност на Петър I – радикална и твърда – която засяга всички слоеве на обществото. Стрелците не правят изключение.
Заплатата им по това време е твърде мизерна. А преобразованията на Петър по пътя на европеизацията на страната влошават и без това не най-доброто им положение: слагат им за началници полковници чужденци, които според тях потискат, презират и бавят възнагражденията им. Сега вече "полковете на новия строй", създадени от Петър по европейски модел, се считат за елитни войски и стрелците започват да се възприемат като градска полиция.
Стрелци пишат официална жалба, т. нар. челобитная, в която обещават да се разправят с началството, ако "горе" не се обърне внимание на проблемите им. Проблемът обаче не е разрешен. И през 1698-а, докато Петър I е в Европа, четири стрелкови полка (около 2200 души) вдигат бунт. Той е потушен от същите тези "полкове на новия строй".
Царят реагира много болезнено на въстанието. Той го приема не като социално-икономически протест, а като опит за държавен преврат, извършен от сестра му и бивша регентка царевна София. Петър вярва, че именно тя е подтикнала стрелците към бунт. За това той решава да ги подложи на най-тежките репресии и самият участва в изтезания, за да изтръгне показания срещу омразната София. След изтезания 799 стрелци публично са екзекутирани, част от тях – в Москва на Червения площад.
Суриков представя ранното утро в навечерието на екзекуцията на стрелците през есента на 1698 година. Събитията се развиват на Червения площад в Москва. Осъдените са изведени на лобното място, а бесилките вече са издигнати покрай Кремълската стена. Пъстрата многолика тълпа, в която има стрелци (те са облечени в бели ризи на смъртници), техни семействата и обикновени зяпачи, е противопоставена на равния строй на новите войници на Петър и самия император.
"Няма кръв в картината ми и екзекуцията още не е започнала", казва Суриков. Художникът съзнателно не е изобразил в сюжета нито един обесен човек, за да не отвлича вниманието от основното – тържествеността на историческия момент. Заедно с участниците в този бунт си отива цяла епоха – Древна Рус. На нейно място идва нова държава от европейски тип.
През XIX в. картините с исторически сюжети са популярни, но са рисувани по академичен начин: те са тържествени и помпозни. Суриков обаче е против подобен академизъм и се застъпва за автентичност и така се откроява сред масата от художници.
Докато работи върху картината, той внимателно изучава старинни дрехи и подробности за онова време, разговаря с историци и чете дневници на съвременници на събитията. По-специално, за да изобрази много подробно атмосферата отпреди 200 години, художникът се обръща към дневника на Йохан Корб, секретар на австрийския посланик и свидетел на екзекуцията на стрелците. Художникът рисува царя от портрет. За всички останали са намерени модели.
Важен детайл тук са запалените свещи в ръцете на стрелците. Според художника този образ – свещ, запалена през деня, – се свързва с трагедия, смърт и гибел (само паметни свещи на погребения горят през деня). Дълги години той изгражда в себе си образа, преди да го въплъти в тази картина. "Исках тези пламъчета да светят... затова придадох на общия тон на картината мръсен оттенък", пише той. Свещите, които горят сутрин, пораждат тревога у хората, които гледат картината.
В картината няма "въздух", тълпата заема почти четири пети от платното. Затова изглежда, че тя е поразително неорганизирана. Тук обаче тълпата е главният герой. Суриков нарича картини от този вид "хорови". От лявата страна тълпата от хора "увенчава" храма "Василий Блажени", който символизира образа на старата Рус. Вдясно равен ред от войници и царят са олицетворение на строгата дисциплина и на държавата. Това разцепление на обществото и държавата в картината скрепява двубоя на погледите на Петър и червенобрадия стрелец.
В същото време обаче тук особено важен е образът на стрелеца, който тръгва, за да бъде екзекутиран и на униформения войник, който го подкрепя под рамото. Изкуствоведът Иля Доронченков казва, че, ако извадите тези хора от контекста на картината, може да си помислите: това са двама приятели, които се връщат у дома и единият топло и приятелски подкрепя другия. Това чувство, че хората, разделени по волята на историята, в същото време остават обединени, е "удивителното качество на платното на Суриков".
Първа скица, 1878
Третяковска галерияСамият художник признава, че за първи път се замисля за стрелците, когато пътува до Санкт Петербург от Сибир, откъдето той е родом. Когато обаче пристига в Москва и отива на Червения площад, всички образи се появяват пред него в най-малки подробности: "Спрях недалеч от Лобното място, вгледах се в очертанията на "Василий Блажени" и изведнъж сцената на екзекуция на стрелците избухна във въображението ми така ясно, че дори сърцето ми затуптя. Почувствах, че, ако нарисувам това, което съм си представял, то ще се получи невероятна картина".
Суриков я създава три години и не се разсейва от други теми. Той работи там, където живее – в неголям апартамент на булевард "Зубовски". В малка стая с ниски прозорци картината стои по диагонал на стаята и когато Суриков рисува една част от картината, той не вижда другата. И за да види цялата картина, трябва да я погледне от другата стая. През нощта сънува екзекуции, преживява силно това, което рисува.
Критиците оценяват много високо картината, което подтиква художника да продължи да изучава драматични събития от руската история. След нея през 1880-те години той създава още две монументални платна, които понякога биват обединявани в историческата трилогия на автора: "Меншиков в Березово" (1883) и "Болярката Морозова" (1887). За нея подробно разказахме тук.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си