Читателят се озовава в провинциален град. Влиятелна жена на име Варвара Ставрогина събира гости в имението си. Всички очакват да пристигне синът ѝ Николай Ставрогин. Той е красив и загадъчен млад мъж от Байронов тип, чиято личност е обградена от клюки и слухове. Идва с приятеля си, суетен мъж на име Пьотър Верховенски, който е лидер и главен идеологически вдъхновител на революционната клетка, която събира в тайно общество социалистически и нихилистично настроени младежи.
Внезапно Ставрогин е шамаросан публично от Иван Шатов, член на тяхното общество. Той е бивш студент, който някога е симпатизирал на революционните идеи, но сега е запален по идеята, че Бог е с Русия и че вярата е единственият истински руски път.
Веднага се появяват много слухове за това защо с какво Ставрогин си е заслужил удара – и никой не знае със сигурност. Но най-вероятно (както научаваме по-късно), защото е съблазнил сестрата на Шатов. Ето защо Ставрогин не дава възможност на конфликта да продължи.
Верховенски планира да обвърже революционната група с кръв и обща тайна, затова и планира да организира убийство. Той решава, че Шатов може да стане тази политическа жертва. Верховенски заявява, че Шатов е на път да информира полицията за тяхното общество, и по този начин насърчава съратниците си да се съгласят на убийството.
Верховенски застрелва Шатов, но сам шокиран от постъпката си, той бяга от Русия. Другите членове са разкрити и арестувани. А Ставрогин се самоубива.
В същото време провинцията, в която се случва всичко това, изпада в смутни времена: пожари, болести, насилие и бунтове - точно като бесове, те проникват и се разпространяват в обществото.
Много от романите на Достоевски са базирани по някакъв начин на реални престъпления и убийства (включително "Братя Карамазови" и "Престъпление и наказание"). Не прави изключение и "Бесове". Този път авторът е потресен от убийството на студент от групата на Сергей Нечаев през 1869 година. Обезпокоен от надигането на революционния терор в Русия, Достоевски написва най-политическия си роман.
Достоевски е монархист, вярващ в Руската православна църква, и славянофил, като отхвърля всички нови либерални и нихилистични политически възгледи и ги смята за вредни за Русия.
Това революционно движение той отразява като тъмна демонична сила, която трови младежта и студентите. Има една смела сцена с бащата на Верховенски (човекът, който е преподавал на всички тези млади хора либералните идеи). Той се среща със случайна жена, която му чете епизод за Исус от Библията, в който той изгонва демони от човек, и го сравнява с Русия. Достоевски ни подсказва, че само вярата може да спаси Русия, и поставя цитата от Евангелието на Лука в епиграфа на романа.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си