10 руски мемоари и дневници, от които няма да можете да се откъснете

Russia Beyond (Свободни източници; lenta/Getty Images)
Спомените за реални хора и събития понякога са по-завладяващи от най-увлекателния роман.
  1. Надежда Дурова, "Записки на кавалериста-девица"

Една смела дама от XIX в. описва как, преоблечена като мъж, служи в руската армия и се бие с Наполеон. Дурова пише за живота си и за обидното положение, в което са били жените от нейното време, които по същество са родени да "живеят и умрат в робство". Тя разказва за твърдото си решение на всяка цена "да се отдели от пола, който смятах, че е Божие проклятие". Тя описва как попада на служба с измама, както и първите битки, в които участва.

"Записките" са публикувани за първи път от Пушкин. Именно той, против волята ѝ, разкрива самоличността на жената, която е предпочела да се казва Александър Александров. Това предизвиква острото възмущение на Дурова, но Пушкин ѝ отговаря така: "Бъдете смела влезте в литературното поприще толкова смело, колкото и в това, което Ви прослави".

  1. Иля Илф, Евгений Петров, "Едноетажна Америка"

През 1935-1936 г. писателският тандем заминава на пътешествие до Съединените щати. Двамата обиколят цялата страна с кола в компанията на американска двойка, а по-късно публикуват бележките си под името "Едноетажна Америка", което става нарицателна дума за "дълбоката Америка".

Илф и Петров правят подробен отчет за пътуването и впечатленията си от Ню Йорк, за строителството на моста "Голдън Гейт" в Сан Франциско, за живота на американците, Coca-Cola, прерията и разбира се за Холивуд ... Днес е забавно да прочетете как двамата се възхищават на електрическите крушки, които се включват "с дърпане на връвчица".

  1. Максим Горки, "Детство"

За разлика от изтънчения подобен период в живота на много писатели дворяни от XIX век, Горки има истинско "училище на живота" – произхожда от съвсем обикновено семейство.

В автобиографичен разказ писателят описва детството си в Нижни Новгород, който по-късно, докато Горки е жив, е преименуван в негова чест. Той прекрасно предава атмосферата в къщата на дядо си, където е израснал, и живота на цялото долно съсловие; обрисува десетки ярки герои, които оживяват под перото му. Писателят не подминава и собственото си израстване: той го описа в следващите две части на трилогията – "Сред хората" и "Моите университети".

  1. Иван Бунин, "Окаяни дни"

Бъдещият нобелов лауреат не приема революцията и съветската власт и през 1920 г. емигрира във Франция. "Окаяни дни" са неговите дневници и отразяват най-бурния и труден период в историята на Русия. В СССР произведението не е публикувано до перестройката, тъй като е изпълнено с омраза към болшевиките и разочарование от революцията.

"Нима мнозина не знаеха, че революцията е само кървава игра на смяна на местата, която винаги завършва единствено с това, че народът, дори и да е успял известно време да поседи, да пирува и да побушува на мястото на господаря, накрая винаги се оказва, че е скочил от трън та на глог?"

  1. Василий Гросман, "Живот и съдба"

Този роман изцяло се основава на биографията на автора и събитията, които е преживял. Гросман работи дълго време като военен кореспондент и е свидетел на битката при Сталинград. Той пише за живота в евакуация, репресиите и как съседи и приятели се отвръщат от близките на репресираните. Вижда и убийствата на евреи от нацистите (майка му умира по време на германската окупация).

Днес епопеята на Гросман често е наричана "Война и мир на XX век". През съветско време обаче ръкописът е арестуван и забранен за публикуване, защото изобилства от критики към сталинисткия режим (и дори сравнения на Сталин с Хитлер).

  1. Маршал Георги Жуков, "Спомени и размисли"

Много участници във Втората световна война оставят спомени и живи свидетелства за преживените ужаси. (Колко ценни са майсторските "Бележки на снайпериста" на Василий Зайцев, който описва опита си от уличните боеве в Сталинград и по които е заснет холивудският филм "Враг пред портите"). Въпреки това мемоарите на човек от такъв висок ранг като "маршала на победата" Жуков заслужават специално внимание.

Жуков описва детството си на село, първата тежка работа във фабричната работилница и службата в кавалерията по време на Първата световна война. Но най-интересното разбира се е Втората световна война. Маршалът припомня състоянието на армията в навечерието на войната, разказва за тактиката на военните операции и за общуването си със Сталин.

  1. Константин Станиславски, "Моят живот в изкуството"

"История на художествените търсения" на Станиславски става наръчник за много актьори, защото в нея той излага своята известна "система" и пътя на нейното формиране. Мемоарите на главния руски театрален режисьор обаче ще бъдат интересни не само за хората от сцената, тъй като майсторът разказва за живота и кариерата си, за спектаклите, които е поставил, за отношенията си с Чехов и Горки. И като цяло за легендарния Московски художествен театър и какво е било за един артист да живее в епоха на промяна.

Станиславски е роден през 1863 г. и заварва ехото на крепостничеството и "стария" живот, но също така е свидетел на революцията и формирането на съветската власт, цензурата и сталинското време.

  1. Евгения Гинзбург, "Тежък маршрут. Хроника на времената на култа към личността"

През 1937 г. Гинзбург е арестувана за предполагаемо участие в терористична организация. Като "баща и майка на враг на народа", родителите ѝ също са арестувани. Тя прекарва 10 години в съветски затвори и лагери и още близо 10 години няма право да се върне в родната Москва.

Автобиографичният роман "Тежък маршрут" става едно от първите свидетелства за зверствата на съветската наказателна система и репресиите. Той поразява с описанията на бруталното отношение към жените в затворите и абсурдните поводи за арест в онези времена.

  1. Нина Берберова, "Курсив мой. Автобиография"

Нина Берберова, известна специалистка по славистика в Съединените щати, разказва за невероятно наситения си живот: младостта в Руската империя, революцията, емиграцията, Втората световна война, германската окупация във Франция. Освен това мемоарите на Берберова са важни като живо свидетелство за най-талантливите хора на епохата. Тя е съпруга на поета Владислав Ходасевич и общува с най-широк кръг писатели и други известни хора от така наречения "Сребърен век": дружи с Марина Цветаева, Борис Пастернак, Владимир Набоков, Александър Куприн, Иван Бунин, Максим Горки и Александър Керенски.

  1. Сергей Довлатов, "Куфар"

Не всички мемоари са драматични и епохални. Понякога кратките, но ярки истории са още по-забавни за четене. Всички произведения на Довлатов по един или друг начин се основават на неговия личен опит и този сборник не е изключение.

Героят емигрира от СССР в САЩ, като взема само един малък куфар. Няколко години по-късно той го отваря и всеки предмет се превръща в обект на отделна история полуновела, полушега. Яке, ръкавици, шапка се превръщат в главни герои на една завладяваща история, която ярко показва времето и атмосферата.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"