Йосиф Бродски: защо видният руски поет е лишен от гражданство

На 4 юни 1972 г. руският поет Йосиф Бродски завинаги напуска родината си. Той заминава принудително, оставяйки в Ленинград своите родители, които няма да види никога повече, любовта на живота си, сина и приятелите си.

Благодарение на протекциите на американски издател, който се възхищава на творчеството му, той е назначен за преподавател в Мичиганския университет. След това, през 1977 г., получава американско гражданство, а през 1987 г. става носител и на Нобелова награда за литература.

С какво толкова Бродски ядосва съветските функционери, за да го накарат да изостави всичко, което обича?

Човекът, който го няма

Музей на Йосиф Бродски "Стая и половина"

Въпреки очакванията, Бродски изобщо не е борец със съветския режим, дисидент или русофоб. След дълги години живот в САЩ той успява да съхрани не само любовта и уважението към своята родина, но и се позиционира като държавник, а не като революционер.

Пътят на Бродски, според мнозина, е път на отчуждението. Както пише Сергей Довлатов, известен писател и приятел на Йосиф: "Той не живееше в пролетарска държава, а в манастира на собствения си дух. Той не се бореше с режима. Той не го забелязваше". Мълчаливата му липса на съпротива не е принципна или осъзната позиция, която поетът изработва специално. За Бродски този начин на мислене и светоусещане е органичен. Самият той си спомня, че на 10-11 годишна възраст му хрумва мисъл, с която до голяма степен може да се опише по-нататъшният му житейски път: "... изречението на Маркс "Битието определя съзнанието" е вярно само дотогава, докато съзнанието не овладее изкуството на отчуждението; по-нататък съзнанието живее самостоятелно и може както да регулира, така и да игнорира съществуването". За съветския строй съзнанието на Бродски се оказва прекалено самостоятелно.

На 15-годишна възраст Йосиф захвърля училището и започва да работи в завод. По-късно казва, че просто не можел да търпи и някои свои съученици, и учителите, и вездесъщите портрети на Ленин, Сталин, и отвратителния цвят на боята на стените. Поетът се ужасява, че това го очаква навсякъде – не само в училище, но и на всяко друго място. Всичко е еднакво обезличено и обезсмислено. По-късно поетът малко ще съжалява, че не е завършил училище и не е постъпил в университет – но по-важното е, че, по собствените му думи, напускането на училището става първата свободна постъпка в живота му.

Вътрешната свобода на Бродски, която е толкова чужда на съветския строй, намира отражение и в политическия му език: в произведенията си Йосиф никога не критикува съветската власт, но властта усеща, че я критикуват. В разговор с журналиста Соломон Волков Бродски обяснява този феномен със следните думи: "Влиянието на поета се простира отвъд пределите на неговия, така да са каже, мандат на този свят. Поетът променя обществото по косвен начин. Той променя езика, дикцията му, влияе върху степента на самосъзнание на обществото. Как се случва това? Хората четат поета и, ако трудът на поета е завършен по интелигентен начин, направеното от него започва, в по-голяма или в по-малка степен, да се настанява в човешкото съзнание". Езикът, който ползва властта, за Бродски е "замърсен с жаргона на марксистките трактати", "неруски" – оттук идва и конфликтът между властта и литературата. Първата е изпълнена с подозрение и предубеждение към непознатия и неразбираем поетичен език.

Противообществен, паразитен начин на живот

Съдът над Бродски

Н. Якимчук

Разбира се, официалните лица виждат ситуацията съвсем другояче. През 1963 г. във вестник "Вечерний Ленинград" излиза статия, озаглавена "Окололитературен търтей", в която авторът остро критикува Бродски: "...стиховете му представляват смесица от декаденщина, модернизъм и най-обикновени глупости". Публикацията обвинява поета в нелюбов към родината и "предателски план". Завършва с призив Бродски да бъде наказан за паразитизъм – по онова време това се счита за престъпление.

В закона определението за паразитизъм е много неясно – под ударите по този параграф може да попадне всеки човек, който е неудобен за властта. И властите се възползват от тази възможност. Бродски е пратен на заточение в село Норенская в Архангелска област и прекарва там общо година и половина от петте, на които е осъден. Благодарение на големия обществен отзвук, който предизвикват опитите на властите да направят нещо с неудобния поет, той е освободен. Поетът е подкрепян и от хора в родината си, и от чужбина – в края на 1964 г., благодарение на френски и английски издания, за процеса срещу поета разбира целия свят. Само дето Бродски няма къде да се върне. Вграждането на Бродски в съветската система е практически невъзможно. Той, както и преди ареста си, започва да прави преводи, да пише детски стихотворения, а понякога изкарва пари и като чете стихове.

Бродски в изгнание в Архангелска област, 1965

Архивна снимка

Затова пък в чужбина опозореният поет се издава – през 1970 г. в Ню Йорк е публикувана книгата му "Спирка в пустинята". Тя съдържа 70 стихотворения, няколко поеми и преводи. Съдът и кампанията в негова защита носят достатъчна слава на Бродски в чужбина, затова той започва да получава покани от различни страни: Израел, Италия, Чехословакия, Англия.

Изгнание

Летище Пулково, 4 юни 1972 г.

Михаил Малчик/Музей на Йосиф Бродски "Стая и половина"

Тъй като е евреин, Бродски има право на репатрация. В същото време, властите изобщо не могат да решат какво да правят с този странен човек: няма за какво да го вкарат в затвора, не могат да го вземат в Съюза на писателите, не могат да публикуват и стиховете му. В строгата системна страна Бродски се оказва човек извън системата – той просто не се вписва в съветския живот, защото съществува сам по себе си, без външни опорни точки. Такъв човек за системата е вреден и опасен.

През 1972 г. Бродски е поканен във визовия отдел и му казват в прав текст, че е по-добре да се възползва от поканите, които идват, и да замине. Бродски пише следното за този епизод: "От любезното полицейско "Вие" той минава на "ти". Виж какво ще ти кажа, Бродски. Ти сега ще попълниш този формуляр, ще напишеш заявление, а ние ще вземем решение. А ако откажа? – питам аз. Полковникът отговаря: тогава те очакват горещи дни". Бродски се съгласява – от позвъняването от визовия отдел до полета на поета за Виена минават само три седмици.

Йосиф Бродски и Сергей Довлатов в Нюйоркската галерия RR, 1979

Нина Аловерт/Музей-резерват на А.С. Пушкин "Михайловское"

Пропагандата представя всички емигранти като предатели на отечеството и, след като веднъж са напуснали страната, да се върнат обратно за тях е почти невъзможно. Бродски излита завинаги и не може да се срещне дори с родителите си: те 12 пъти подават заявление с молба да видят сина си, но всеки път получават отказ. Родителите на поета напускат този свят, така и без да го видят. След смъртта им и разпадането на съветската система Бродски вече сам не иска да се върне. "По няколко причини се въздържам от това", пише той. "Първо: не се влиза два пъти в една и съща река. Второ: тъй като сега около мен има някакъв ореол, се боя, че ще стана предмет на различни упования и положитлени чувства. А да си предмет на положителни чувства е далеч по-трудно, отколкото да си предмете на ненавист. Трето: не ми се иска да се окажа в положението на човек, който е в по-добри условия от болшинството".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.