В съвременна Русия празникът на семейството, любовта и верността се отбелязва едва от година насам. Но датата 8 юли е избрана неслучайно. На този ден руската православна църква отбелязва светите съпрузи Петър и Феврония Муромски.
Историята на любовта и съвместния живот на тази двойка толкова поразява съвременниците, че в средата на XVI в. древноруски автор пише за тях цяла повест, която става един от най-забележителните паметници на древноруската литература. В същността си и до днес е едва ли не единственият източник на сведения за тези хора, които през XVI в. са канонизирани от Руската православна църква.
Паметник на Петър и Феврония в Ласково
Максим Шанин (CC BY-SA)Тази история няма класическо начало за това как страстта поразява влюбените. Според легендата княз Петър бил брат на княз Павел, който управлявал в Муром (300 км източно от Москва). Храбрият Петър убил с меча си вълшебен змей, който съблазнил съпругата на брат му. Но пръските от кръвта на змея заразили Петър с неизлечима проказа. Никой лечител не можел да я излекува и младият княз изпитвал силни страдания.
Един ден той видял в съня си, че в едно село живее просто момиче, Феврония, което може да го изцели. Намерили девойката и тя наистина се съгласила да излекува княза. Довели го при нея, защото вече не можел да ходи сам. Тя отказала да приеме каквато и да е награда, но приела обещанието на княза да се ожени за нея след изцелението. Феврония взела малко квас и заповядала на княза да се измие в банята и да намаже всички струпеи, с изключение на един.
Пиесата "Петър и Феврония" на Сергей Глазков в московския театър "Горки"
Владимир Федоренко/SputnikКогато той направил това, болестта наистина го напуснала. След като оздравял, князът не пожелал да се ожени за обикновена девойка, тъй като гордостта му пречела. Но Феврония явно предварително е видяла тази гордост у княза и, след като нарушил клетвата си, от единствения останал струпей болестта отново се разпространила по тялото на Петър. Именно тогава той горещо се разкаял за малодушието си се оженил за девойката.
Но докато всички романтични истории за влюбени обикновено завършват със сватбата, при Петър и Феврония е точно обратното. Тяхната истинска любов тепърва започва.
"Петър и Феврония", 1593 г.
Свободни източнициКогато брат му умрял, Петър трябвало да поеме управлението на Муром. Местната аристокрация обаче не желаела княгиня от простолюдието и поставила ултиматум: или напуснете жена си, или сами напуснете Муром. По това време изборът е много лесен за Петър: той се отказал от властта си и напуснал града заедно с Феврония. На душата му обаче било тежко, но любящата му съпруга го утешавала, като казвала, че който се надява и уповава на Господ, ще бъде благословен и в този, и в бъдещия живот.
Междувременно в града, който са оставили зад гърба си, болярите се борили за власт и изпратили за Петър да се върне и да ги управлява. Оттогава насам всички в Муром обикнали и Петър, и особено Феврония.
На стари години двамата приели монашество и имената Давид и Евфросиния, като се уговорили да умрат в един и същи ден и да бъдат погребани в един и същи гроб, за да не бъдат разделени след смъртта си.
Хората обаче се намесили в желанието им, тъй като смятали, че е неприлично монасите да бъдат погребвани в един и същи гроб. Два пъти телата им били разделени в различни храмове, но два пъти по чудо се озовавали един до друг. В крайна сметка били погребани заедно близо до църквата "Рождество на Пресвета Богородица".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си