ШОКИРАЩАТА истинска история на 20-годишния престой на руска балерина в лудница в САЩ

Март 1919 г., в цяла Русия бушува гражданска война, но в Мариинския театър в Санкт Петербург цари зловеща тишина. Завесата се вдига, за да разкрие стройна фигура, окъпана в мека светлина – балерината Олга Спесивцева, която се готви да дебютира в балета "Жизел".

С началото на музиката Олга се раздвижва, всяко нейно движение е изпълнено от грация и емоция. Тя се превъплъщава в образа на Жизел толкова убедително, че критиците твърдят, че стават свидетели на продължение на нейното собствено съществуване. Те са омагьосани, неспособни да откъснат очи от изпълнението, което ще определи стандарта за всички бъдещи изпълнителки на Жизел.

Този завладяващ спектакъл е само един от многото акценти в живота на Олга Спесивцева (1895-1991), една от най-великите балерини на XX век. Родена в малко селце край Ростов на Дон в Южна Русия, Олга изминава пътя си към световната сцена, изпълнен с трудности, изключителен талант, световно признание и в крайна сметка финал в бедност и забрава.

Бащата на Олга, местен театрален актьор, умира, когато тя е едва на шест години. Изправена пред много трудности, майка ѝ се мъчи да изхранва петте си деца и в крайна сметка изпраща Олга в сиропиталище в Санкт Петербург.

Четири години по-късно, на 10-годишна възраст, Олга е записана в Императорското балетно училище заради проявения от нея талант. Под ръководството на влиятелни учители като Агрипина Ваганова Олга усъвършенства уменията си, като проявява естествена грация и рядка способност да предава емоции чрез движенията.

Метеоритен възход

Звездната кариера на Олга е стремителна. През 1913 г., на 18-годишна възраст, тя се присъединява към Императорския руски балет (по-късно известен като балет "Киров") и бързо печели признание с изключителната си техника и изразителен артистизъм. Първият истински успех на Олга идва през май 1916 г., когато танцува адажиото в "Царството на сенките", а също и ролята на Никия в "Баядерка" на Мариус Петипа.

"Красотата на нейните арабески съперничи на [една от най-известните балерини на всички времена, Анна] Павлова; всяка поза е премерена и твърда", казва Аким Волински, известен критик от онази епоха. След това Олга иска да поеме ролята на Жизел, но Павлова и Тамара Карсавина се смятат за властващи балерини. За да изпипа детайлите на образа си, Олга посещава психиатрична клиника, за да изучи поведението и изражението на пациентите.

Дебютът ѝ в "Жизел" през март 1919 г. има огромен успех. "Лекотата на нейното извисяване беше почти невъобразима и тя излезе извън границите на изкуството", пише критикът Валерий Богданов-Березовски.

"Изпълнението ѝ в "Жизел" беше ненадминато от никоя жива актриса; никоя от тях не можеше да се сравнява по артистичност и драматична интерпретация с нея", пише балерината Вера Немчинова в писмо от май 1960 година. "За нея всичко беше толкова лесно и никога не съм виждала изпълнител, който да може да се сравни с нея."

Търсене на слава зад граница

През 1916 г., когато бушува Първата световна война, но САЩ все още са неутрални, великият руски театрален импресарио Сергей Дягилев кани Олга да обиколи Америка с неговия Ballet Russes. Тя танцува в Ню Йорк с блестящия Вацлав Нижински в "Призракът на розата" и "Силфидите".

Първият ѝ голям международен успех обаче идва, когато заминава с Дягилев за Лондон през 1921 г. и Буенос Айрес през 1923 г., където танцува в Teatro Colón. По време на това турне в Лондон тя участва в "Спящата красавица" на Мариус Петипа, поставена по музика на Чайковски. Когато танцува в чужбина, често я записват като Олга Спесива, тъй като името ѝ е дълго и трудно за произнасяне.

В Русия, с възхода на съветската власт, Олга попада в прегръдките на болшевишки чиновник на име Борис Каплун (според някои той е бил офицер от чекистите), който ѝ помага да напусне СССР през 1924 година. По това време напускането на страната става все по-трудно, тъй като гражданите се нуждаят от изходна виза, която е практически невъзможно да се получи.

След като заминава, Олга се присъединява към европейското турне на Ballet Russes. Първата спирка е Париж – епицентърът на балетния свят. Като примабалерина Олга танцува в "Лебедово езеро", "Есмералда" и "Дъщерята на фараона". Изпълненията ѝ в "Силфидите" и "Спящата красавица" завладяват публиката. Парижката критика я определя като въплъщение на грация и елегантност.

Дягилев казва за нея: "Удивлението ми беше безгранично, когато се запознах със Спесивцева, същество по-фино и дори по-чисто от Павлова".

През цялата си кариера Олга си сътрудничи с прочути хореографи и танцьори на своето време. Партньорството ѝ с легендарния балетмайстор Мишел Фокин създава незабравими интерпретации на балетни класики като "Силфидите". Химията ѝ с прочути балетисти, сред които Леонид Масин и Серж Лифар, добавя дълбочина и интензивност на изпълненията им, което от своя страна ги превръща в артистична сила, с която трябва да се съобразяват.

Усърден перфекционист

През 1920-те и 1930-те години звездата на Олга продължава да грее благодарение на техническите ѝ умения и естествената ѝ грация. Колегите ѝ често отбелязват, че е много трудолюбива и е перфекционистка. През 1927 г. балетмайсторът Джордж Баланчин създава балета La Chatte специално за нея. Интерпретациите на Олга се отличават с изящна музикалност и рядка способност да предизвиква дълбоки емоции чрез танца си.

Когато Дягилев умира през 1929 г., неговият Ballet Russes се разпада. През 1932 г. Олга се присъединява към новосформирания Ballet Russe de Monte Carlo, където изпълнява емблематични роли като Одета/Одилия в "Лебедово езеро" и, разбира се, главната роля в "Жизел".

"Тя беше чувствително, тихо момиче; винаги беше навреме и никога не изпадаше в истерии; беше много близка с майка си, която я придружаваше навсякъде", спомня си балерината Ромола Нижински в писмо от май 1960 година. Ромола е съпруга на легендарния Вацлав Нижински. "Съпругът ми беше убеден, че в лицето на Олга е открил танцьорка от същия калибър като Павлова".

Работата на Олга я сближава и с други големи руски културни дейци; например с известния художник и театрален дизайнер Леон Бакст. "През 1921 г. в Лондон се запознах лично с [Бакст] и танцувах "Спящата красавица" – също поставена и разработена от Бакст. През 1924 г. [той] работеше в Париж в операта. Той говори с директора за мен и благодарение на намесата [на Бакст] подписах договор и танцувах в "Жизел"," спомня си Олга в писмо до приятел.

Полудяването

През есента на 1934 г., докато танцува в Австралия, Олга преживява първия си психически срив, подозирайки, че другите танцьори са шпиони, които се опитват да я отровят. През 1939 г. тя има прощално представление в Teatro Colón (Буенос Айрес) и същата година се мести в САЩ, където преподава във Фондацията на балетния театър в Ню Йорк.

През 1941 г. романтичният ѝ партньор, богатият американски бизнесмен Леонард Г. Браун, умира внезапно, а налудничавостта ѝ се засилва и е трудно да бъде скрита от обществеността; тя се крие в хотелска стая в Ню Йорк, плачейки, че шпионите са се върнали и ще я отровят.

Останала сама в Америка, в края на 1941 г. Олга е приета като пациент от благотворителна организация в лудница северно от Манхатън. "Мадам Спесива няма роднини в тази страна и не е достатъчно рационална, за да говори разумно за себе си и за миналото си", пише нюйоркският адвокат Едмънд Ман през ноември 1949 г.; той я представлява. "Понякога тя осъзнава, че някога е била голяма звезда. Заради своите заблуди и халюцинации тя не проявява интерес към заобикалящата я среда и е склонна да неглижира личните си нужди и външния си вид."

"Ходих и я посещавах много пъти... това беше сърцераздирателна гледка... още една велика танцьорка, чиято кариера е прекъсната. Днес Олга е забравена от света, малцина балетисти я помнят", спомня си Ромала Нижински през 1960 година.

Иска да се върне в Русия

Престоят в лудницата измъчва Олга, която по това време става ревностна руска православна вярваща. Документите в Нюйоркската обществена библиотека показват, че тя е държана там против волята си. Семейството ѝ в Ленинград (сега Санкт Петербург) и съветското консулство се опитват да я освободят и да я върнат в Русия.

"Тя е твърдо решена да се върне у дома, в Русия, в Ленинград, който не е точно Санкт Петербург от нейното детство. След 20 години изгнание тя копнее за дома – за семейството си, за сестра си и брат си, за руския народ. Тя е на 67 години. Иска да отиде [в Русия], за да умре", пише близкият приятел на Олга, Дейл Ферн, в писмо до първата дама Жаклин Кенеди през юли 1962 година.

В края на 1963 г. Олга е изписана от лечебното заведение, след като се възстановява значително благодарение на новите лекарства. Но вместо да се изпълни желанието ѝ да я върне в Русия, местната емигрантска общност, която е твърдо настроена срещу СССР, организира настаняването ѝ под грижите на фондация "Толстой" във Вали Котидж, Ню Йорк.

Тази институция е основана през 1939 г. от Александра Толстая, най-малката дъщеря на великия писател, с цел да подпомага руските бежанци и да осигури дом на възрастни емигранти, които са изправени пред бедност. Олга прекарва остатъка от живота си във фондацията и умира там през 1991 г. на 96-годишна възраст. Погребана е в руското православно гробище Ново Дивеево в Нанует, Ню Йорк.

През януари 1997 г. в театър "Борис Айфман" в Санкт Петербург се състои премиерата на "Червената Жизел" – изпълнената с гняв история на една балерина, попаднала в драмата на революционна Русия и последиците от нея. Животът на Олга Спесивцева служи за вдъхновение на Ейфман.

Авторът изказва благодарност на Нюйоркската обществена библиотека за предоставения достъп до архивите на Дейл Ферн и Олга Спесивцева.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви