Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Руснаците познават много добре световната литература (най-вече западната, но не само). Има задължителна училищна програма за четене, която включва автори като Чарлз Дикенс, Оскар Уайлд, Марк Твен, Едгар Алън По, Жул Верн, Хърбърт Уелс, О’Хенри и много, много други. Любовта на съветските геолози към Джек Лондон дори води до това едно езеро, открито в Сибир, да бъде наречено в негова чест.
По-долу са авторите, с които руснаците имат най-дълги и силни връзки.
Шекспир се възприема от много руснаци като много близък и обичан автор. В емблематичната съветска комедия "Пази се от автомобила" ("Берегись автомобиля") персонажът на режисьора в любителския театър произнася фраза, станала емблематична: "Не трябва ли ние, приятели мои, да приемем предизвикателството да поставим Уилям, нашият, Шекспир?" НАШИЯТ Уилям Шекспир!
Голямата любов към поета започва в началото на XIX век в Русия с англоманията и многото преводи на произведения на Шекспир директно от английски. Шекспир буквално преобръща умовете на руските писатели.
Иван Тургенев, който превежда много произведения на Шекспир, пише: "Сянката на Шекспир тежи върху раменете на всички драматурзи, не могат да се въздържат да не му подражават". А Александър Пушкин признава, че историческата му драма "Борис Годунов" е вдъхновена от Шекспир.
Сюжетите и героите на Шекспир непрекъснато се преосмислят от руските писатели. Един от най-известните такива опити е "Лейди Макбет от Мценска околия" на Николай Лесков, където той пренася трагичния сюжет в руска провинция.
В началото на XX в. има нов бум на превода на Шекспир. Едни от най-образцовите преводи са направени от Самуил Маршак и Борис Пастернак. Последният е силно повлиян от поета и едно от стихотворенията на Доктор Живаго се казва "Хамлет".
През 2016 г., в рамките на "Годината на езика и литературата Великобритания-Русия", цял влак на московското метро е украсен с изображения и цитати на Шекспир. През 2022 г. един от най-модерните московски театри поставя премиерно представление, наречено "Хамлет в Москва".
Александър Дюма е толкова популярен в Съветския съюз, че всяко съветско момче го прочита от кора до кора, представяйки си, че е Д’Артанян (или който и да е от тримата други мускетари!). Понякога по-младите читатели дори не знаят, че Дюма е французин. Той е Александър, точно като Пушкин!
Всъщност най-известният мит и конспиративна теория е, че Пушкин не е умрял, след като е бил застрелян на дуел, а се е преместил във Франция и всъщност е започнал да пише под името Александър Дюма. Има дори някои общи факти в техните биографии, които карат хората да вярват, че Дюма и Пушкин са един и същи човек. Можете ли да си представите това?
Няколко слаби превода на руски на творбите на Дюма са направени през XIX в., веднага след публикуването на романите му във Франция. Но изглежда, че тогава по-скоро Дюма се е интересувал от Русия и руската литература, отколкото обратното. В неговия роман, озаглавен "Учителят по фехтовка", един от героите отива в Русия като учител. Самият Дюма също пътува до Русия и превежда произведения на Александър Пушкин и Михаил Лермонтов на френски.
През ХХ в. руската публика се отваря за Дюма благодарение на три жени: Вера Валдман, Ксения Ксанина и Дебора Лившиц. Техният съвместен превод на "Тримата мускетари", направен през 1949 г., е препечатван и преиздаван 53 пъти с милиони копия. И, разбира се, една по-късна съветска филмова адаптация с Михаил Боярски като Д’Артанян става знаменита!
Толкин печели първите си почитатели в СССР още през 1960-те години. Отначало книгите му се разпространяват на английски от доброволци, които правят самиздатски копия на книгите, които редките посетители на Запада носят обратно.
Веднага са направени няколко любителски превода, но съветската цензура е подозрителна към "западния" автор и дълго време книгите на Толкин не са официално достъпни в СССР. По време на Студената война дори се случва Мордор да бъде възприеман като метафора на СССР.
Първият превод на "Хобит" вижда бял свят през 1976 година. Историята се приема като приказка, така че е одобрена от цензурата и освен това скоро се поставя в младежките театри.
"Властелинът на пръстените" обаче има не толкова щастлива съдба. Първият път, когато съветската цензура разрешава публикуването му, е през 1982 г., когато излиза първият том в превод на Андрей Кистяковски и Владимир Муравьов. Горките фенове трябва да изчакат още осем години публикуването на втория и третия том (поради позора и след това смъртта на един от преводачите).
Има две екранизации на Толкин по съветската телевизия много по-рано от филмите на Питър Джаксън: "Приказното пътуване на г-н Билбо Бегинс" ("Сказочное путешествие мистера Бильбо Беггинса") (1985) по "Хобит" и "Пазителите" по "Властелинът на пръстените".
Още през 1980-те години след официалните преводи в СССР се формира цяла субкултура на толкинистите. Феновете на Толкин и неговата Средна земя дори организират мащабни ролеви игри.
Любовта и интересът не стихват и до днес. Толкин е включен във факултативната учебната програма за четене в училищата. Днес има десетки преводи на "Властелинът на пръстените", чиито езикови и художествени особености все още се обсъждат сред експерти и фенове, които ги сравняват един с друг и с оригинала.
От 2010 г. (!) и досега антиутопичният роман на Джордж Оруел "1984" води продажбите на книги в Русия с около два милиона продадени копия през този период. И докато интересът към тази книга само расте, любовта на руснаците към Оруел започва отдавна.
Неговите книги са забранени в СССР в продължение на много години и като всичко забранено, предизвикат огромен интерес. А през 1960-те години "1984" и "Фермата на животните" (и двете имат очевидни алюзии към Съветския съюз) са отпечатани и се разпространяват чрез "самиздат".
"1984" е публикувана в СССР едва през 1988 г. и по ирония на съдбата след време се оказва пророческа. Още тогава романът придобива голяма популярност сред съветските читатели.
Между другото, преди да напише "1984", Оруел прочита антиутопичния роман "Ние" (1920) на руския писател Евгений Замятин и остава дълбоко впечатлен от него. Оруел признава литературния си дълг към Замятин и оттогава множество учени подчертават приликите между двамата.
Антиутопичният жанр се предпочита от съветските читатели, които го сравняват с релаността, в която живеят.
"В СССР издадоха "Марсиански хроники", но не ми дадоха и рубла! А аз наистина харесвам рублите!", пошегува се деветдесетгодишният Бредбъри през 2010 г. в интервю за руски вестник.
Всъщност разказите на Бредбъри излизат в милиони копия. Той е любим автор на младите хора и един от най-популярните автори на научна фантастика, жанр, който е изправен пред бум в СССР (когато четенето за реалността е политизирано).
Написан през 1953 г., "451 градуса по Фаренхайт" е публикуван в СССР през 1956 г., докато в САЩ е забранен за дълго време. Съветските власти вероятно решават да подкрепят автора, който говори срещу маккартизма, цензурата и излишъка на политическа коректност.
През 1960-те години всички в СССР са запалени по космоса, така че милиони съветски граждани прочитат "Марсианските хроники" на Бредбъри, издадени на руски през 1965 година. Романът е адаптиран за големия екран няколко пъти през 1980-те.
След това е издаден сборник със заглавие "За вечното скитане и за Земята", който включва "451 градуса по Фаренхайт", "Марсиански хроники" и други разкази. Така че на рафта за книги в много съветски домове тогава могат да се намерят (а и все още може на някои места!) легендарните червени, кафяви или зелени корици с техния лаконичен дизайн.
Повечето съветски читатели не се интересуват от политическите и критичните послания на Бредбъри в книгите му. Те просто се наслаждават на антиутопичната научна фантастика и на нейните въображаеми светове.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
