Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Основното новинарско издание на съвременна Русия води своята история от края на 80-те години на миналия век. Вестникът започва да излиза през 1989-а, а редовно – от 1990 година. Макар че изданието все още се позовава на предреволюционната си история (оттук и запазеното "Ъ" в заглавието) – новинарски листовки от началото на XX век. Издател на "КоммерсантЪ" е кооперация с ироничното име "Факт", зад която стои Съюзът на кооператорите. Заглавието отразява посланието: изданието се обръща към формиращата се бизнес общност в Русия, която се нуждае от факти, поне от малко информация за случващото се в новата, непланова икономика.
Вестникът бързо се превръща в рупор на нейните интереси. Проектът, който постепенно набира аудитория, преминава от ръка на ръка (от най-омразните собственици – предприемачите Борис Березовски и Бадри Патаркацишвили), докато не го купува сегашният му собственик Алишер Усманов. През 2000-те години статиите на "КоммерсантЪ" обхващат всички сфери на живота на руското общество. Тълкуванията му на определени събития за мнозина стават определящи. Така от страниците на вестника идва определението на новородената постперестроечна класа – "новите руснаци", превърнала се в ориентир за руския манталитет в новата история.
Ако "КоммерсантЪ" формира бизнес дневния ред, то "Афиша" отговаря за свободното време. Списанието се появява през 1999 г. и веднага става ултрапопулярно, тъй като няма аналози. През 2000-те то е основният гид за събитията в столицата. Именно тук се раждат нови филмови, арт, гастрономически, музикални и литературни критици, които рецензират нови менюта, изложби, албуми, филми и книги. Експлозивният растеж на развлекателната сфера осигурява на изданието на практика неограничен материал. То бързо става определящо за модата.
Впоследствие изданието включва и Санкт Петербург в своята сфера на влияние. Насочеността също се разширява: значителна част от списанието започват да заемат модата и грижите за красотата. Наблюдателите на "Афиша" се превръщат в звезди на руската развлекателна журналистика, а лайфстайл фестивалът "Пикник на "Афиша", който изданието организира години наред, е основното събитие на всяко лято.
Именно от страниците му световни звезди общуват с руската публика. И ако "КоммерсантЪ" се превръща в библията на бизнес общността, то "Афиша" става същото за творческата класа (между другото тя до голяма степен се формира от нея).
Списанието излиза и досега, включително и онлайн-версия. Сайтът на "Афиша" е главният гид за събитията в града, а също и център за продажба на билети за тях.
Първото луксозно списание за мъже в Русия, предшественик на GQ и Esquire, се появява през 1995 година. Списанието е създадено от редакторски екип, който включва Влад Листев, основна медийна фигура през 90-те години. Много руското име прикрива доста западното съдържание: мъжка мода, изкуство и музикални обзори. Значителна част от списанието заемат статии за политика и социални лонгриди [дългоформатни статии] (с консервативно-популистка насоченост).
Влиятелни лица от 2000-те от краткия списък на "Медведь" са Бил Клинтън, Джорджо Армани и руският телевизионен водещ Леонид Парфьонов. Списанието спира да излиза през 2011-а, след като не издържа на конкуренцията на продуктите на големите западни медийни холдинги, които навлизат на руския пазар.
Основен рупор на ъндърграунда на нова Русия, "ПТЮЧ", и досега се помни от мнозина. Списанието става флагман на интересите на поколението X, както го наричат тогава. То изразява самия дух на епохата - абсолютна свобода (често стигаща до "всичко ни е позволено"). Редакцията на списанието, ръководена от Игор Шулински, е плът от плътта на онова време и залага на интересите на ярката, нова младеж, "модното парти". "ПТЮЧ" разказва за секса без недомлъвки, за незаконните вещества, обича да ругае и обожава клубните забавления (наред с изданието съществува и нощен клуб със същото име).
В интервютата на списанието звучат гласовете на ползващи се с лоша слава законодатели на модата на десетилетието, като художника Владислав Мамишев-Монро. В много отношения именно "ПТЮЧ" популяризира в Русия такива музикални направления, хедлайнери от 2000-те, като рейв, транс и техно. Освен за музика, списанието разказва за алтернативна мода, филми и изложби. Отчасти именно "ПТЮЧ" формира новия руски културен ъндърграунд.
Културно луксозно списание, както бихме казали днес, "ОМ" се появява почти едновременно с "ПТЮЧ", но то не е толкова радикално. Редакцията вижда като своя задача да разказва за всичко, което става модерно: от музиката до модата. Обикновените за нас списъци: какво да облечем, къде да отидем и т.н. за първи път се публикуват именно на неговите страници. И диктатът на "ОМ" е последван. Самото списание става модерно и почти десетилетие (спира да излиза през 2006 г.) формира дневния ред на мейнстрийма във всичко, свързано със стила на живот. Хибридният формат на алтернативния лъскав формат обаче не устоява, а мощната интервенция на руските версии на легендарни западни списания като Vogue и Tatler напълно лишава "OM" от шанс да оцелее.
Яркото явление от 2000-те години в областта на художествената журналистика, днес може да се намери в отдели на антикварни книжарници и у колекционери на книги. Първото в Русия лъскаво списание за изкуство от световна класа излиза шест пъти годишно на луксозна хартия и в ограничен тираж. WAM се прави и се възприема като алманах. Всеки брой е посветен на определена епоха или явление. И досега то може да се използва като своеобразна енциклопедия. След няколко години концептуалното издание прераства в книжен формат, въпреки че запазва общото заглавие.
Тематични броеве като "Московско актуално изкуство 2000-2003" или "Руски акционизъм" отразяват изцяло случващото се на руската арт сцена. Въпреки това луксозното лъскаво издание, а след това и пълноценният илюстрован албум, се оказват скъпа "играчка" дори за онези години. И в края на десетилетието издателят, известният дизайнер Арсений Мешчеряков, спира отпечатването му.
Това е първият руски таблоид, който създава в страната самия жанр булевардна преса. Започва като новинарско издание (със статии, сред чиито автори е небезизвестната Анна Политковская). Но през 1994 г. пилотният проект фалира и се взема решение да бъде преориентиран по модела на британския The Sun. На корицата се слага снимка на звезда и ефектно заглавие. Съдържанието се пълни със съответната тематика, макар че на страниците присъстват и сериозни журналисти, известни в различни области, които пишат по различни теми.
Вестникът чупи рекорди по продажби, но много от материалите в него са измислици на редакцията. Именно това в крайна сметка проваля изданието (закрито през 2005-а). Така или иначе нашествието на плъхове-мутанти и интервюта с жени-паяци и практикуващи магьосници сталинисти стават яркото начало на раждането на националната булевардна преса.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си