Какво представляват "видеосалоните" и защо са толкова популярни в СССР?

В края на 1980-те и 1990-те години специфични "киносалони" се откриват из целия Съветски съюз и то на най-неочаквани места - в апартаменти, мазета, училищни физкултурни салони, на гари, дори в автобуси, влакове, самолети и моторни кораби. Само че вместо прожекционен апарат, те имат обикновен телевизор с малък екран, свързан с видеомагнитофон. В тези "кина", наречени "видеосалони", се проектират чуждестранни филми, нелегално разпространявани на VHS. В озвучаване от един глас зад кадър!

Въпреки чудовищното качество на картината и звука, видеосалоните са изключително популярни. Което не е изненадващо - за милиони съветски граждани това е единствената възможност да гледат истинско чуждестранно кино. Като се започне от "Осем и половина" и "Кръстникът" и се стигне до "Злите мъртви" и екшъни с Арнолд Шварценегер и Силвестър Сталоун.

Видеосалонът като малък бизнес

Първите съветски видеосалони са открити напълно легално - във видеотеки, където може да се наемат видеокасети. Първият видеосалон в Москва е открит през 1985 г. на "Арбат" в сградата на бившето кино. В допълнение към залата с 30 места има "индивидуални кабини" с 3-4 места, където може да се отиде с приятели или семейството. По-късно дори е създаден мобилен видеосалон ЛиАЗ-5917 на базата на крайградски автобус.

Официалните видеотеки и видеосалони обаче не са много популярни. Домашният видеомагнитофон в онези дни все още е рядкост и лукс, а под наем или във видеосалона е възможно да се гледат само съветски филми, които вече са свободно достъпни по телевизията и в кината.

Всичко се променя с началото на перестройката, когато през 1987 г. частното предприемачество е частично легализирано. Както показа практиката, видеосалонът се превръща в отлична форма на малък бизнес. Необходими са само една стая, няколко десетки стола, телевизор и, разбира се, най-скъпият актив - видеоплеър. Търсенето обаче е толкова голямо, че инвестицията се възвръща за броени месеци, въпреки лошото качество на прожекцията и скъпите "билети". Посещението на видеосалон в цялата страна, от Москва до Владивосток, струва една и съща сума - средно 1 рубла, докато билетът за кино струва от 10 до 50 копейки. Но в киното не можеш да видиш западен екшън, филм на ужасите, еротика или комедия.

Щипка на носа

Както по времето на "сухия режим" в Америка, лудото търсене бързо поражда нелегална индустрия. Последните новости на чуждестранния видеопазар веднага се внасят в СССР, бързо се превеждат от ъндърграунд преводачи, след което копията се произвеждат масово и се разпространяват във видеосалоните. Заради лошото качество на звукозаписа се появява легенда: преводачите уж изговаряли текста с щипка за дрехи на носа, за да не бъдат разпознати от КГБ.

Впоследствие едногласният превод на автора, възникнал по необходимост, се превръща в култ. Някои звездни преводачи от ерата на видеосалоните - като Юрий Сербин или Андрей Гаврилов - все още превеждат филми по поръчка на своите фенове. Те са ценени не само по носталгични причини или от любов към разпознаваемия тембър на гласа, но и от уважение към качеството на превода. Авторите-преводачи въвеждат много фрази в ежедневната руска реч - преди всичко не съвсем прилични евфемизми. Фразата "Ублюдок, мать твою" - от криминалната комедия "Кръв и бетон" (1991) във версията на Андрей Гаврилов - се е превърнала в популярен мем.

Освен това школата на симултанния превод се е превърнала и в отлична школа за филмова критика. В частност с авторска интерпретация започва Алексей Медведев, един от най-добрите фестивални куратори в страната, който наскоро почина. Той подбира програмите на два руски фестивала от клас А - Московският международен фестивал и "Послание към човека" (Санкт Петербург). 

Култови филми

Най-популярните филми от съветската епоха на видеосалоните са приблизително същите като на Запад: "Кръстникът", първите две части на "Терминатор" на Джеймс Камерън, пак неговият "Пришълците" и "Пришълецът" на Ридли Скот, "Кошмар на Елм Стрийт" и др. Има обаче филми, които се превръщат в култови хитове само в СССР - и вероятно никъде другаде. Например нискобюджетният комедиен хорър "Телемъртъвци" (1987), който дори не е пуснат в САЩ - отива направо на видео. Но в СССР този филм върви почти наравно с признати класики на ужасите като "Злите мъртви".

Комедията "Полицейска академия" със Стив Гутенберг и екшънът "Командос" с Арнолд Шварценегер са популярни на родна земя - но успехът им там не може да се сравни с безумната популярност в бившия Съветски съюз. По-късно популярният руски актьор Михаил Пореченков дори ще режисира неофициален римейк на "Командо", наречен "Денят Д". Естествено със самия него в главната роля.

Масовият поток от западни филми в края на 1980-те години също оказва влияние върху съветското кино от онези години. Фентъзи екшънът "Подземието на вещиците" на Юрий Мороз директно цитира "Конан Варварина". Рокзвездата Виктор Цой повтаря похватите на Брус Лий в градския уестърн "Иглата". Героят на фентъзи драмата "Чудак", "супергерой" със свръхспособността да повтаря всичко, което вижда (в ролята Никита Висоцки - син на актьора, поет и певец Владимир Висоцки), след като гледа култовата сцена от "Командо", в която Шварценегер носи на рамото си гранатомет, се превръща в самия Шварценегер и помита враговете си.

В началото на 1990-те години видеокасетофоните поевтиняват драстично и намират място в почти всеки дом. Ерата на видеосалоните отстъпва място на ерата на видеокасетите под наем.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви