Защо съветските деца викат духове?

"Имам у дома купени няколко свещи. Внукът дойде: "Бабо, дай ни ги, ще говорим с [популярния рок певец Виктор] Цой". […] Казвам: "Научете от него... колко ще живея". Те попитаха Цой. До 85, това е. Аз съм на 82, ще живея още три години. Тази история на вологодската селянка Олга Никитина (р. 1924 г.) е записана през 2006 г. от етнографите Андрей Топорков и Анастасия Айдакова.

"Призоваването на духове от деца" е явление, което се появява в съветското общество през XX век. Първите "призовавания", според спомените, са от 1940-те години, а през 60-те и 70-те години те се разпространяват в целия СССР.

Московчанката Анна, чийто баща е работил в университета на град Константин (Алжир) през 1980-те години, припомня, че играта на "призоваване на дяволчето" е била известна на абсолютно всички съветски деца, чиито родители са били там на дипломатическа или научна работа.

"Родителите ми работеха заедно в университета и ние, съответно, играехме заедно – руснаци, арменци, молдовци и т.н. Естествено всички бяха рускоезични и всеки носеше своите истории на ужасите, черни анекдоти и ужасни ритуали след лятната ваканция в Съюза. А малкото дяволче беше много популярно сред нас", разказва Ана.

Какви "духове" са призовани?

"Призоваванията" вероятно се появяват сред обикновените хора като реакция на забраната на болшевиките на традиционните "мистични" практики. В съзнанието на съветските хора коледното гадаене "за младоженец" и нощта на Иван Купала е трябвало да станат същите реликви от миналото като ритуалите на православната църква. Но вместо това сред съветските подрастващи се появяват "призоваванията".

Самите деца често ги наричат "гадаене", употребявайки тези два термина като синоними. "Гадаехме през нощта, всички гадаехме заедно, когато беше призована Дама Пика. Тя дойде и ние хвърлихме шал върху огледалото, за да може по-бърдо да се махне. Беше страшна", разказа 11-годишната Оля пред изследователката Наталия Урванцева.

Кой е призоваван?

Спектърът на тези обекти е много широк. Урванцева пише, че "формирането на съвременния детски фолклор е повлияно от фолклора, литературата, средствата за масова информация и културата на масмедиите". От Пушкин и неговия герой в "Дама Пика" призоваванията се прехвърлят върху много персонажи. Сред тях са Браунито, Пепеляшка, Малката русалка, Червената шапчица, Карлсон, Баба Яга, както и духовете на известни исторически личности – Екатерина Велика, Наполеон, Ленин, Сталин, поети и писатели – Гогол, Лермонтов, Есенин, Маяковски и Достоевски. През 90-те години "призовават" Цой и дори популярния телевизионен водещ Влад Листев, който умира от ръцете на убиец.

Сред най-популярните "призовавани" персонажи са Ругаещото гномче и Откачената баба. Децата си разказват едно на друго, че ако успеят да "призоват" тези същества, те ще започнат да тичат из стаята и да ругаят. Това е израз на желанието на децата да се присъединят към забранената култура на възрастните, чиято неразделна част е правото да се използва нецензурен език.

Как "са призовавали"?

Начините за "призоваване" са много, но всички те имат общи черти. Урванцева пише, че "от съображения за безопасност гадателите трябва да спазват определени етикетни отношения с другия свят, които се състоят от определени правила на поведение и забрани".

Специалните условия за призоваване са:

Време и място, които подчертават "ритуалността": децата често се събират за "призовавания" през нощта, тайно от възрастните, в "забранено" време. Ако се събират през деня, те се затварят в стая затъмняват я с пердетата на прозорците и създават "мистична" обстановка.

При "призоваване" се спазват забрани: например, когато се призовава Дама Пика, не може да се разговаря. Има и други забрани: участниците не бива да се смеят, да палят лампи, да се движат и т.н.

Начините на призоваване са много.

Призовавания чрез огледало. За призоваване на Пепеляшка на огледалото се рисува с червило стълба, а отдолу – пантофката на Пепеляшка, а за Дама Пика – къща, от която тя "излиза". Ако след "призоваването" ("Дама Пика, ела!") върху огледалото се появят "вълнички" или "светлинни петна“,  то се приема, че персонажът "се е появил". Друг начин: както при коледното гадаене, две огледала се поставят едно срещу друго на масата, а между тях – свещи. А като се призовава персонажът, децата се опитват да погледнат между огледалата.

Правят се и "призовавания" с помощта на игла и лист хартия. На лист хартия се начертава кръг с цифри, букви и думите "да" и "не". В центъра на кръга се рисува малко дяволче, а острият край на игла с нанизан конец се забива в пъпа му (или сърцето), така че иглата да виси свободно на конеца. След това децата "призовават" дяволчето и като разклащат иглата, му "помагат" да отговори на зададените въпроси.

Друго призоваване се прави с помощта на чинийка с точка, поставена в кръг с букви и цифри. Децата поставят върха на пръстите си върху ръбовете на чинийката и тя започва да се върти. Този метод е заимстван от спиритичните сеанси, които са много популярни в Русия в края на XIX и началото на XX в. като светска игра.

Има и "призовавания" с лакомства – "ритуална храна". В много случаи децата предлагат лакомства на "духовете", за да ги "примамят". "Те гадаят през нощта в тъмна стая. На огледалото слагат парче шоколад и повтарят три пъти следните думи: "Гномче, гномче, яви се!" Като се появи гномче, ако е червено, значи си наричат добро, а пък ако е черно, значи то е зло", казва 10-годишната Света от Кондопога.

Целта на "призоваването"

Освен че е забавна и страшна игра, целта на "призоваването", особено за по-големите деца – 11-12 години – е наистина да разберат какво ги очаква в бъдеще. Много деца вече са достатъчно големи, за да разберат, че "призоваванията" са игра на спиритизъм, че иглата разлюлява онова дете от присъстващите, което я държи, а кърпата от страх хвърлят върху огледалото по-бързо, отколкото може да се види нещо там. Някои деца умишлено така си играят в процеса, че принуждават останалите да вярват, че "гномчето" или "Цой" наистина са дошли.

"Призовавахме гномче. Трябваше в тъмното да се произнасят някакви заклинания, които да накарат водата да потече от чешмата и това означаваше, че "гномчето е дошло", спомня си Вероника от Самара. "И ние с приятелката ми се затворихме в тъмната баня и започнахме да четем тези заклинания, а аз незабелязано отворих крана и водата шурна. Приятелката ми толкова се изплаши, че се разрева и избяга. Много се срамувах след това".

И въпреки това децата продължават да участват в "призовавания", докато след многократни неуспехи не се разочароват от тях. И все пак нещо подобно на "призоваванията" остава в студентския фолклор – когато студентите преди зачоти "призовават" халява (халява е старото название на конча на ботуша, който се е зашивал към нова долна част, защото тя по-бързо се износва; най-често думата се използва в значение "аванта" – бел. ред.), като протягат студентските си книжки от прозорците през нощта. Е-е, в англоезичното общество "спиритичната игра" Ouija board (дъската "Уиджа"), която по същество е подобна на гадаене с чинийка, все още е много популярна.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви