Докато в царско време възпитанието и обучението се осигуряват предимно в семейството, съветската власт поема този въпрос под свой контрол. Това е особено актуално в атмосферата на острото разделение на обществото. В едно семейство понякога има хора с революционни и с контрареволюционни възгледи. Смята се важно у детето да бъде възпитан правилен мироглед, независимо от мирогледа на родителите му. Освен това нивото на образование на по-голямата част от населението на страната е крайно ниско, затова е важно децата да бъдат изведени от орбитата на живота, с който са свикнали, и да им бъдат дадени възможности да се издигнат в обществото в бъдеще. Все пак, децата са бъдещите строители на комунизма.
Заводско училище, Самара, 1895 - 1905
Самарски областен художествен музей/Russia in photoПреди Революцията през 1917 г. възпитанието на децата е работа, преди всичко, на семейството. Родителите решават дали детето да остане да учи вкъщи или да бъде пратено на училище. В селата, където има много деца, често по-големите възпитават по-малките и се грижат за тях. Освен това от ранна възраст всички работят на полето и се грижат за домашния добитък.
По-бедните родители понякога "дават" детето си на работа – например в някоя работилница. На практика това е робство. Много такива примери са описани в художествената литература ("Сред хората" на Максим Горки, "Ванка" на Антон Чехов).
Ученици от селско училище, 1910 - 1917
МАММ/МДФ/russiainphoto.ruВ Руската империя няма и задължително училищно възпитание, макар че разговори за нуждата от него се водят още от 1880-те години. Има много училища и непрекъснато се появяват и нови, но отговорността за организацията на обучението (и голяма част от разходите за поддържането му) се носи на отделните региони – окръзи и провинции. Всички решават този проблем по своему, а единна система за контрол липсва. Няма и единна училищна програма – всеки учител, в зависимост от опита и образованието си, сам решава какво и как да се учи.
Съветската власт за първи път в историята на Русия се заема с проблема с всеобщото възпитание и образование на децата. Условията и начина, по който растат децата, вече престават да са работа на семейството и се превръщат в държавно дело. Все пак, става въпрос за възпитаването на новите членове на съветското общество и бъдещите строители на комунизма. Те трябва да са приучени към правилните ценности, да бъдат здрави, образовани и работоспособни, за да се трудят за всеобщото благо в бъдеще.
Образцово училище №9 "Урицки", Москва, 1930
Емануил Евзерихин/МАММ/МДФ/Russia in photoСъветската власт регламентира живота на детето още от първия му ден. И дори от по-рано – СССР е първата държава в света, въвела отпуск по бременност и раждане. Работодателят е задължен да изплаща на жените издръжка преди и след раждането, като не я допуска до работното място, за да не навреди на здравето на майката и на детето. След като детето стане на 1 или на 2 месеца (в различните години този срок се променя, като в края на 1960-те той достига година), жената се връща на работа, където трябва да бъде пускана в почивка на всеки три часа, за да кърми (до заводите и фабриките има ясли за бебетата и кърмещите майки отскачали от цеховете при децата си, където им давали да пият мляко и хапвали преди всяко кърмене). По онова време са налице невероятно благоприятни условия за работещите жени – преди това, за да родят, жените е трябвало да напуснат работа, въпреки че това я обричало на пълна нищета.
В яслите на Купавински комбинат, 1956
Валентин Хухлаев/Архив на Валентин Хухлаев/© Галерея Люмьер/Russia in photoСъветската пропаганда се заема активно и с разпространението на информация как трябва да се отглеждат децата, за да бъдат здрави; какви хигиенни процедури трябва да се правят. Така съветската власт се бори с детската смъртност и води профилактика срещу различни заболявания (както при децата, така и при майките).
Детска градина в Архангелск, 1956
Russia in photoСлед яслите от тригодишна възраст децата се дават на безплатна детска градина, а от шестгодишна – на училище. За първи път в Русия именно след Революцията, през 1918 г., е приет закон за задължително (и безплатно) училищно образование за децата. Родителите, които не водят децата си на училище, са наказвани административно (до степен, до която социалните служби могат да им вземат детето). Съветската власт иска да даде на всяко дете най-необходимите знания, за да може то да стане пълноправен член на обществото. В царско време само децата на обезпечените родители могат да получат добро образование и да изградят блестяща кариера. Съветската власт създава инфраструктура, при която дори децата на обикновените работници и селяни, ако искат, могат да получат добро образование и да постигнат успехи (например след Ленин всички съветски управници са "от народа").
Безпризорничета, 1920-те, гр. Муром
Муромски историко-художествен музей/Russia in photoВ царско време грижата за бездомниците се води стихийно. Да, откриват се приюти: понякога с държавни пари, понякога с пари на частни благодетели, но като цяло грижата за бедните е дело на църквата. В селата за сираците се грижат роднините им.
След Първата световна война и особено след Гражданската война в Русия много деца губят родителите си и само по официални данни има около 7 милиона бездомници (при това в приютите живеят само около 30 000 души). Много деца буквално растат "на улицата" и се занимават с кражби и просия, което в перспектива ги превръща в кръгли престъпници.
Безпризорничета и пионери на първомайска демонстрация, 1927
Борис Игнатович/MAMM/МДФ/russiainphoto.ruДържавата поема изцяло под свой контрол грижата за бездомните. На съветската власт ѝ предстои да направи "ревизия" и отчет на тези деца и да им осигури подслон, храна и дрехи. Създадена е специална Детска комисия. Открити са и много приюти и възпитателни училища. Специални оперативни групи работят по жп гарите и в железниците, където фактически бездомниците "се хващат", хигиенизират се, хранят се и се разпределят по приютите. През 1924 г. в приютите вече живеят 280 000 души.
Съветското време ражда и нови педагози, чиято задача е да създадат на практика от нулата нова система на образование. Особено известен става Антон Макаренко. На базата на колонии за малолетни правонарушители той разработва система за превъзпитание на трудни деца, която предлага да бъде внедрена и в общообразователните учреждения. Своите принципи Макаренко излага в "Педагогическа поема" и името му в Русия става също толкова известно, както това на Монтесори.
А.С. Макаренко и членове на комуна "Ф.Е. Дзержински" на летен отдих в Ялта, 1930
ТАССВ старите училища учителят има авторитарна власт над децата, а основният принцип на Макаренко е детето да бъде въвлечено в "общото дело" (например лек труд – почистване на класната стая), за да знае, че всеки е отговорен и за себе си, и за другите. Така, енергията на децата се насочва към общото благо, те се чувстват важни и нужни. Освен това Макаренко изследва принципите на "демокрацията" в училищна среда – всички деца могат да се изказват, да провеждат събрания, да си избират началници, да покровителстват новодошлите и по-малките. При това той следи и за спазването на дисциплината и не пренебрегва наказанията за провинилите се и за нарушителите на реда.
Принципа на демократичност, самостоятелност и дори самоуправление изповядва и съветският педагог Виктор Сорока-Росински. Той създава Училище-комуна за проблемни деца, което кръщава "Ф.М. Достоевски". Училището е прославено от своите възпитаници Григорий Бели Белих и Л. Пантелеев, написали култовата книга "Република ШКИД", по която е заснет не по-малко култовият едноименен съветски филм.
Кадър от филма "Република ШКИД", реж. Генадий Полока, 1966
"Ленфильм"Съветската система на образование е сформирана напълно в края на 1920-те години. Главният ѝ идеолог е Надежда Крупская – жената на Владимир Ленин и заместник на народния комисариат на просветата.
"Училището трябва не само да обучава, но и да е център на комунистическото възпитание", смята тя. Това възпитание трябва да "въздейства" на подрастващото поколение, за да се получи "определен тип човек". Крупская не е съгласна с някои от методите на Макаренко и други педагози, но използва принципи като самоуправлението или шефството на едни ученици над други.
Надежда Крупская сред пионери, 1927
SputnikПрез 1922 г. Надежда Крупская инициира създаването в СССР на пионерска организация за деца, която тръгва от руското скаутско движение, създадено още при Николай II през 1908 година. Но важното е, че макар и скаутска по формат, пионерската организация е комунистическа по съдържание. Младите пионери се възпитават в духа на "преданост към съветската родина, пролетарски, социалистически интернационализъм, съзнателно отношение към труда и общественото достояние, усвояване на духовна култура, непримиримост към всичко, което е чуждо на социалистическия начин на живот".
В пионерската организация масово влизат всички ученици от 10-годишна възраст. По същество пионерската организация учи децата на морални и нравствени норми (което преди революцията е задача на църквата): да се учат добре, да бъдат честни, трудолюбиви, да уважават по-възрастните от тях. Активно се стимулира духът на другарство, взаимопомощ – силните ученици трябва да помагат на слабите. Пионерите поемат и патронажа на възрастни и самотни хора, събират отпадъчна хартия, участват активно в живота на страната. "Икона" и главен символ на всички пионери (освен червената връзка) е Владимир Ленин: пионерите маршируват с неговия портрет, полагат цветя на паметниците му и дори носят и почетен караул в музея на Ленин. Между другото, преди да станат пионери от 7-годишна възраст, децата стават "октомврийчета" и получават значки с портрета на младия Владимир Ленин. Девизът на пионерите е "Винаги готов!" – за борба за делото на комунистическата партия на СССР.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си