Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
По време на Революцията през 1917 г. малко над 20% от хората в Русия умеят да четат и да пишат. Една от основните задачи на болшевиките е да ликвидират неграмотността и те се заемат с нея още през 1919 година. Но за да се научат хората да четат, е нужно време, а пропагандата трябва да работи стремително. А именно неграмотното население – работниците, селяните, войниците – в конкретния случай са целевата аудитория. Между другото, в онези години това не е единственият проблем – има и остър недостиг на ресурси за печатане. От тази ситуация болшевиките се измъкват доста изящно – измислят т.нар. "устни вестници".
Предпоставка за появата на такова уникално явление, каквото са "устните вестници" е включително острият недостиг на хартия в страната по време на Гражданската война.
Първоначално, болшевиките просто четат революционните вестници на всеослушание пред големи групи от хора. В първия съветски професионален вестник "Червен журналист" се пише много за "устните вестници" и техните "редактори" споделят своя опит и успехите си.
Например в гр. Смоленск два пъти седмично устният вестник се чете в централния парк – в изданието се публикуват "злободневни" и местни новини. Редакторите, обаче, забелязват, че особен интерес сред слушателите предизвикват сатиричните материали, хуморът и стихотворенията. Препоръчаното време за четене е не повече от час.
С времето става ясно, че обикновеният вестникарски текст е труден за възприемане за слуха и материалите трябва да се обработват специално за устно четене. Освен това четенето може да бъде възложено единствено на добър оратор. Из цялата страна започват да пътуват агитационни влакове и автомобили, които показват кино и от които се четат устни вестници, отправят се идеологически призиви и се разказват водещите новини и победи на Червените.
Но дори и докато слушат специално обработените материали, на войниците, например, често им доскучава. Така от "устните" вестници се раждат "живи" вестници – цяло театрално представление.
Самодейни актьори разиграват сценки, в които ясно показват колко лош е "буржоазният" враг и защо трябва народът да се бори с него. Те пеят песни и частушки и правят графични фигури.
Феноменът се възприема толкова добре, че "живите вестници" просъществуват чак до 1930-те, като се появяват огромен брой самодейни театрални колективи, които изпълняват материалите. С времето програмите стават все по-сложни – както по отношение на съдържанието, така и по отношение на декорацията.
"Живите" вестници трябва да предоставят на населението и практическа информация. Например, за санитарните норми и профилактиката на инфекциозните заболявания. В страната бушуват тиф и холера, затова редица целеви издания на агитационните бригади са посветени на борбата с болестите: те разказват как хората могат да се отърват от въшките, инструктират ги да проветряват стаите си и да пият само чиста вода. Всичко това се прави под формата на забавни частушки.
В зобу дыханье затаив,
Газету вы глазейте –
Одну лишь правду, а не миф
Увидите в газете.
Основната принципна разлика между "живите" вестници и театралните постановки, е че постановките на "живите" вестници са посветени на злободневни и политически теми. След Гражданската война те започват да се изнасят не пред войници, а в клубове, читалища, училища и в парковете.
Един от най-популярните агитационни театрални колективи е "Синя блуза". Той има множество агитационни бригади, които разнасят революционното изкуство и политическата информация сред масите, използвайки авангардни костюми и музикален съпровод.
Сценки, монолози, куплети, частушки – "живите" вестници определят дори развитието на съветския печат и особено любовта му към сатирата и фейлетоните. И дори след като неграмотността е ликвидирана, в парковете и читалищата из целия СССР артистите още дълго продължават да изпълняват куплети и монолози на злободневни теми.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
