10 творби на Ерик Булатов, които трябва да познавате (ГАЛЕРИЯ)

"Разрез", 1965-1966

Булатов започва да рисува рано, още на шестгодишна възраст - опитва се да създаде собствени илюстрации към "Руслан и Людмила" на Пушкин. След като вижда рисунките, баща му разбира, че Ерик ще стане художник. Така че няма трудности при избора на професия. Булатов учи в ателиетата на Владимир Фаворски и Роберт Фалк, които до голяма степен повлияват на стила му. Една от ранните творби на художника, "Разрез", на пръв поглед изглежда като оптическа илюзия, но трябва да се вгледате по-отблизо, тъй като се забелязва дълбочината на картината и светлината, идваща отвътре.

"Хоризонт", 1971-1972

Животът сам му предлага теми: веднъж в Крим се разболява и отива в поликлиниката за нагревки. По време на процедурите художникът се опитва да погледне към морето, но му попречва червен лъч. Колкото и да се опитва, не може да промени гледната точка. И тогава му хрумва идеята да създаде творба, която да има естествен ограничител, покриващ най-ценното от картината. Така се появява "Хоризонт" - весел морски пейзаж, засенчен от червена пътечка, закриваща хоризонта.

"Чудното пътешествие на Нилс и дивите гъски", 1978

Заедно с други известни сега художници - Иля Кабаков и Олег Василиев, Булатов работи върху илюстрации на книги. Той създава проекти за приказките на Шарл Перо и историите на Борис Заходер, Сергей Михалков и Хайнрих Сапгир, Селма Лагерльоф и Братя Грим. Този начин на изкарване на пари - шест месеца за издателството, шест месеца за себе си - му позволява да намери време за творчески занимания.

"Слава на КПСС", 1975

През 1970-те години художникът започва да комбинира пейзажи и плакатни надписи. Един от най-ярките примери е картината "Слава на КПСС": самият Булатов я смята за едно от основните произведения на съветския период. Огромните червени букви буквално се "сражават" с идиличния пейзаж, затваряйки света на свободата. През 2008 г. творбата е продадена за 1,08 млн. паунда на търг на Philips. През 2003 г. художникът рисува повторение с автограф, което сега се намира в колекцията на Центъра "Помпиду" в Париж.

"Улица Красиков", 1977

Излагането на неофициално изкуство в СССР е трудно: например изложбата на Булатов в Курчатовския институт продължава едва един час, след което е забранена. Но в чужбина творчеството на художника предизвиква интерес и се търсят произведения за изложби. Министерството на културата "подпечатва" неразбираемото изкуство като такова без художествена стойност и картините са изпращани за изложби в чуждестранни галерии. В същото време художникът продължава да експериментира: в хиперреалистичните му пейзажи се появяват "препятствия", които пречат на движението и гледката. Така например в "Улица Красиков" по средата на пътя има огромен плакат с образа на Ленин: дали има път след него или не - не е ясно.

"Брежнев. Съветското пространство", 1977

Ироничният поглед на художника често е приеман за чиста монета. Така например се случва с картината "Съветски космос". Но все пак портретът на генералния секретар Брежнев, като ореол, заобиколен от знамената на съюзните републики, е забранен. Самият Булатов казва, че с тази картина се е опитал да привлече вниманието към ненормалността на живота, който повечето хора приемат за норма.

"Топящи се облаци", 1982-1987

В произведенията на Булатов често има препратки към други автори. Например, "Вратата е отворена" е почит към Веласкес. А "Топящи се облаци" напомня за снимката на Александър Родченко, направена в Пушкино: на нея са изобразени борове от същия ракурс. Горският пейзаж на Булатов не е придружен от надписи, но това не прави творбата по-малко тревожна. По-скоро върховете на боровете, които се издигат нагоре, предизвикват усещане за приближаваща опасност. И все пак картината ви кара да се замислите: каква е руската идея днес.

"Лувър. Джоконда", 1997-1998

Признание в чужбина художникът получава в края на 1980-те години. Негови изложби се провеждат в Център "Помпиду", Кунстхале в Цюрих. През 1989 г., заедно със съпругата си Наталия, Булатов заминава за Ню Йорк, а след това се мести в Париж, където живее и до днес. Не е емигрирал, подчертава той, а просто е сменил мястото си на работа. Размислите си за взаимодействието с изкуството въплъщава в картината "Лувър. Джоконда", като само тук между публиката и шедьовъра на Да Винчи има осезаема граница.

"Картина и зрители", 2011-2013

Художникът нарича руския класик от XIX в. Александър Иванов главния руски художник. Неговият шедьовър "Явяването на Христос пред народа" в Третяковската галерия, според Булатов, е устроен така, че през цялото време има някой пред картината, а самото платно е създадено по такъв начин, че "поглъща" всички вътре. През 2011 г. художникът решава да преосмисли програмната картина на Иванов и създава творбата "Картина и зрители": на нея посетителите на галерията се смесват с тълпата, която наблюдава приближаването на Спасителя и гледа Йоан Кръстител. Границата между изкуството и реалността изчезва.

"Не е толкова страшно", 2016

Арт резиденцията The Foundry в Южна Франция е едно от първите места, където се появява студио на Ерик Булатов. Тук той поставя няколко свои творби: това вече не са картини, а триизмерни художествени обекти. Сред тях са Exit и "Не е толкова страшно". Двуметрови букви се издигат на четири етажа, запълвайки пространството, и са осветени от светлината, която прониква през прозорците на покрива. Творбата неволно предизвиква тревога, но и носи надежда, че нещата ще се оправят.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви