В царска Русия православните не могат да си представят живота си без икони. Изображенията на Всемогъщия Господ, Божията майка с Младенеца и свети Николай Чудотворец са в почти всяка къща. Дворяните имат домашен "киот" - етажерка или цяла постройка, където поставят икони в скъпи рамки. Със злато и камъни се украсяват пътуващите икони, иконите върху брачните венци и дори изненадите в подаръчните великденски яйца.
Скъпоценната украса на иконите, позната още от византийски времена, изразявала най-високата степен на почитане на светите образи. В Русия с такава украса започват да се занимават през XVI в., а към края на XIX в. това изкуство достига най-голям художествен разцвет.
За изработката на обков са използвани злато, сребро, скъпоценни камъни и емайл, както и най-сложните техники за декориране на метал. Най-добрите придворни бижутери се състезават в уменията си и следват модните тенденции и популярните течения в изкуството, включително модерн и "руски стил".
Една от най-разпространените техники при изработването на рамки е емайлът. Иконите, ярко украсени с многоцветен емайл, изглеждат елегантно и предизвикват особено възхищение сред поръчителите.
Иконата на "Всемогъщия Господ" е изработена в работилницата на московските търговци и старообрядци Шелапутини. Те доставят икони и църковна утвар не само на знатни московски старообрядци като търговците Морозов и Рябушински, но и на Покровския събор в Рогожкото гробище - главната църква на руските старообрядци.
Тук е използвана техниката на перегoрoдчатото емайлиране върху метал с растителен орнамент. Майсторът е използвал ограничен брой цветове - основно злато, синьо и бяло. Последният хармонира с панделката на Спасителя, украсена с перла.
Истинският законодател на тенденциите при обковите на икони е Павел Овчинников, собственик на фабрика за златни и сребърни изделия. Те са особено търсени в Двора. На едно изложение в Москва изделията на Овчинников са отбелязани от самия Александър II, който предоставя на бижутера статут на доставчик на императорския двор.
Иконите с рамки от фирмата на Овчинников често са с флорални орнаменти и цветен емайл. С течение на времето фирмата започва активно да използва "руския стил", а в рамките ясно личи влиянието на стила модерн.
Търсенето на произведенията на Овчинников е огромно и майсторите му невинаги могат да се справят, затова понякога прибягват до помощта на други фабрики. Така той поръчва на Антип Кузмичов да направи няколко обкова и икони, включително тази сгъваема. Тя показва както майсторска работа с емайла, така и високохудожествена работа с метала - чеканка и гравиране. Между другото, произведенията на Кузмичов са оценени на Запад, с него си сътрудничи известната американска фирма "Тифани".
Карл Фаберже става известен със скъпоценните си великденски яйца, които в продължение на много години изработва по най-висши поръчки. Но за императора и неговото семейство фирмата "Фаберже" изработва и много различни предмети - от чаши и вази до пепелници и рамки със скъпоценни камъни.
Например тази 30-сантиметрова сгъваема икона е изработена от бижутерите на Фаберже за сватбата на Николай II и Александра Фьодоровна. Във вътрешността е изобразена Божията майка с младенеца, над нея е ликът на невръстния Спасител, а върху страниците са изобразени светците-покровители на императорската двойка - Николай Чудотворец и царица Александра. На външните крила са изобразени Благовещение и евангелистите.
В годината на коронацията на Николай II старообрядците от Рогожската община в Москва подаряват на новия цар изображение на неговия съименник свети Николай Чудотворец, един от най-почитаните светци в Русия.
В иконата се долавя влиянието на един древен паметник - корицата на мерната икона на сина на Иван Грозни, царевич Иван, от средата на XVI век. Призивът към древността и "руския стил" е особено характерен за старообрядците.
Московската фабрика на братя Галкини е известна със своите чеканки и гравюри. Най-често те продават икони и църковна утвар за домашна употреба, изработват рамки по частни поръчки.
Върху полетата на иконата с Николай Чудотворец ясно се вижда чеканката под формата на лоза, извиваща се на стъбло. Прилежащите ъгли отстрани са изработени от емайл. Центърът на композицията и основният декоративен елемент е венецът около лицето на светеца. Фонът във фини вълнички е изработен в техниката гийош, т.е. специално машинно нанасяне на вълнообразен рисунък. В края на XIX в. тя е модна тенденция и понякога е ценена дори повече от ръчната чеканка.
Малка бижутерска работилница има и роденият в Германия Фьодор (Фридрих) Рюкерт. Той произвежда предимно предмети на декоративното изкуство, в които използва руски народни мотиви. Но Рюкерт украсява и малки икони и активно си сътрудничи с големи фирми като Фаберже, като изпълнява поръчки за тях.
Рамката на тази икона е изцяло покрита с емайл (което е рядкост) и дори картината е почти изцяло изпълнена с емайл. Сканирането на метала очертава не само контурите на фигурите, но и гънките на дрехите на светците, а дори пейзажът и най-малките детайли на фона са изпълнени в тази техника.
Провинциалният сребреник Дмитрий Смирнов получава медал на Всеруската изложба на църковна утвар. Благодарение на таланта си той успява да стане известен и създава собствена фабрика в Москва. В условията на голяма конкуренция той създава изискани рамки в стил модерн. Рамката на тази икона е с широки полета с растителни извивки по краищата и с издълбана средна част, в която художникът е поставил много скъпоценни камъни.
Половинметровият ковчег е подарен на Киевския и Галичкия митрополит Йоаникий от Волинската епархия по случай 50-годишнината от неговото църковно служение. Изображенията на Божията майка и светците са изработени с помощта на емайлиране, чеканка и гравиране. Но специално внимание привлича, разбира се, дървената рамка в руски стил. Необичайната сгъвка е изработена от фабриката на Дмитрий Смирнов, но има и клеймо на фабриката на Игор Фарабров.
Доставчикът на императорския двор Орест Курлюков организира собствена фабрика и става лидер в областта на производството на сребро. Той изработва много сложни обкови, с много елементи и техники, и в същото време по-прости и лаконични - както в този случай. В иконата "Архангел Михаил" няма струпване на декоративни елементи, но рамката е изпълнена по изключително артистичен начин. На крилата на Архангела са изрисувани пера, а върху позлатената туника е наметната мрежеста верижна броня с халки. Плащът е украсен с перли върху подложка от червено фолио.
Изложбата "Красотата на святостта и святостта на красотата. Руски икони в скъпоценни рамки от колекцията на семейство Карисалови и Музея "Фаберже"" ще бъде представена в Музея "Фаберже" в Санкт Петербург до края на 2023 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си