Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Бъдещият художник прекарва детството и младостта си в Санкт Петербург. През лятото пътува със семейството си до имението Извара - участва в разкопки на местните могили и изучава легендите, свързани с тях. Там замисля и първите си творби, сред които е и картината "Гонец" за враждата на славянските племена. За тази картина Николай Рьорих получава званието художник в Императорската академия на изкуствата, а колекционерът Павел Третяков я придобива за своята галерия.
Ученик на Архип Куинджи, възпитаник на Императорската художествена академия, през есента на 1900 г. той заминава за Париж на курс в ателието на Фернан Кормон. Френският майстор става първият видял скицата на картината "Заморские гости". Няколко години преди това Рьорих пътува по търговския път на Новгород, представяйки си как в стари времена тук са плавали варяжки ладии.
През 1903 г. художникът отива в имението на княгиня Тенишева - там трябва да проектира интериора на главната къща. Рьорих е впечатлен от църквата "Свети Дух" - той вярва, че тук може да създаде нещо подобно на древните храмове в Новгород и Ростов. А няколко години по-късно се заема със задачата да създава стенописи. Смята се, че художникът е нарисувал "Съкровището" за гробницата на княз Вячеслав Тенишев, изобразявайки крайъгълния камък на вселената, съдържащ доброто и злото, който се пази от ангели. Тази творба на художника му донася международно признание: картината е показвана в Париж, Лондон, Виена, повече от 10 години се съхранява в нюйоркския музей "Рьорих".
В началото на XX в. се проявява още една страна на таланта му - в създаването на сценография и костюми за театрални постановки. Първият му опит е спектакълът "Трите влъхви" в Стария театър на Санкт Петербург. Прочутият импресарио Сергей Дягилев също забелязва Рьорих: през 1909 г. той го кани да оформи спектаклите на "Руските сезони". За операта "Княз Игор" Рьорих създава костюми и няколко варианта на декори, изобразяващи кумански лагер в спускащия се здрач. Вокално-танцовата сюита "Половецкие пляски" по музика на Бородин е първата, видяна от публиката: Дягилев не греши в избора си - европейската публика буквално е зашеметена от постановката. До 1920 г. тя издържа петстотин представления. А този декор от "Пляски" е придобит преди три години от Третяковската галерия.
Заедно със съпругата си Елена и сина си Юрий през 1923 г. художникът пътува до Централна Азия. Индия, Китай, Алтай и Сибир, Тибет, Монголия - запознанството с тяхната култура се проточва пет години. По пътя художникът създава около петстотин картини, сред които и серията "Сюита Майтрея" - живописни размисли за пристигането на Буда на бъдещето и настъпването на мирно време, когато хората ще работят заедно в ашрами в полза на човечеството.
Пътуването из Тибет вдъхновява художника да създаде серия от картини с впечатляващи планински пейзажи. В края на 1927 г. Рьорих вижда масива Тангла, една от най-високите планински системи в Тибет - смята се, че именно там се намира Шамбала. През 1935 г. се установява в Индия (и остава до смъртта си): тук преживява творчески разцвет - създава повече от хиляда картини, две книги, негови творби са показвани в най-големите галерии в света.
За първи път художникът се обръща към темата "Земята на славяните" в началото на 1930-те години. Монахът, който гледа пейзажа с куполите на храмовете на един хълм, загледан в далечината, е или видение, или сън за "крепостта на Съюза на народите". Рьорих вярва, че славянските народи ще се обединят, и нарича Русия "месията на новото време". Напуснал страната още преди революцията, той никога не се отказва от опитите си да се завърне в родината си. След 1917 г. младата държава затваря границите си, но въпреки това художникът се надява рано или късно да види родните си места.
В Съветска Русия, заради критиките си към болшевиките, той е нежелан гост. Художникът иска да приемат картините му като подарък, обръща се към Народния комисариат на външните работи и посолствата на СССР, но Сталин му нарежда да не отговаря на Рьорих. Няколко седмици преди смъртта си художникът подава молба за виза за влизане в Съветския съюз, но не дочаква отговор - на 13 декември 1947 г. умира.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си