"Валенки"
Тази песен се появява в началото на XX век. Смята се, че първоначално е била циганска танцова песен и често се е пяла по празненства. Тя е била в репертоара на няколко известни певци от началото на века.
Лидия Русланова изпълнява своя версия и музикален аранжимент, която днес е най-популярна. Песента става много разпространена на концерти на фронта по време на Втората световна война, а певицата дори я изпява на стълбите на Райхстага, след като Червената армия превзема Берлин.
"Вдоль по Питерской"
Първоначалната "народна" версия на тази песен се е пеела от московските каруцари, които са пътували "с камбанки" и на тройка по Питерска (т.е. пътя от Санкт Петербург до Москва) и Тверска-Ямска.
Песента става най-популярна в изпълнение от Фьодор Шаляпин, известен певец от началото на ХХ век. В своята версия той съчетава няколко кочияшки и танцувални песни.
"Во поле берёза стояла"
Тази хороводна песен е една от най-старите песни, известни днес. Нейната мелодия е записана и оркестрирана както от Пьотр Чайковски, така и от Николай Римски-Корсаков. В оригиналния вариант от първо лице пее момиче, което е омъжено насила за мъж, когото не обича, и отива да чупи брезови клони и да прави от тях балалайка.
Смята се, че песента е свързана с православния празник Троица и с руския обичай, датиращ още от славянските езически времена, да се посреща лятото, да се водят хороводни танци и да се украсяват къщите с брези. Към песента има и популярен хороводен танц от народния етнос "Берьозка".
"Яблочко"
Тази частушка става много популярна по време на Гражданската война в Русия. Една от нейните "революционни" версии става неофициален химн на червените матроси.
Първите нотни записи на песента се появяват в началото на XX век. Още по-известна е не самата песен, а дръзкият моряшки танц с клякане, ритане и скачане от крак на крак.
"Дубинушка"
Тази народна песен с призива "Хей, ухнем" и нейните вариации са се пеели от работници – бурлаци, които дърпат кораби срещу течението, и други хора, заети с тежък труд. Песента е известна от 1860-те години, когато е записана за първи път. А по-късно се превръща в революционна песен на пролетариите и една от най-популярните мелодии на революцията от 1917 година. Най-известна е в изпълнение на Фьодор Шаляпин.
"Солдатушки, бравы ребятушки"
В тази строева войнишка песен има огромен брой стихове, които могат да се измислят направо в движение. Едни войници трябва да отговарят на други, а рефренът се състои в това да се повтаря "Войничета, храбри момчета". Всички стихове са свързани с военната доблест. Например:
Войничета, смели момчета,
Къде са вашите деца?
Нашите деца са оръдия на влекачи,
Ето къде са нашите деца.
"Ой, то не вечер"
Тази казашка народна песен е известна и като "Сънят на Стенка Разин" и се смята за притча. В нея се пее за казак, който сънува, че му е предсказано да загине. Песента е записана за първи път в края на XIX в., а по-късно, в средата на XX в., за нея е създадена оркестрация. Днес често се изпълнява от народната певица Пелагея.
"Чёрный ворон"
Този стар казашки романс се пее от името на умиращ казак: той моли гарвана да отлети до Дон и да съобщи на всички за смъртта му. Съществуват няколко версии на песента, като се смята, че тя е народна преработка на стихотворение на руския офицер Николай Верьовкин, публикувано през 1831 година.
"Ой, мороз, мороз"
В много фолклорни сюжети и мелодии подобни призиви към зимата и студа с молба да се спаси човек се повтарят по различни начини. В сборника, записан от етнографа Павел Шейн, има една тулска песен с думите: "Зимушка зима, моя люта зима! Моля те: не ме мръзни". В старите времена, тръгвайки на дълъг път през зимата, руснаците не са били сигурни дали ще стигнат до целта си или стихията ще ги застигне и те ще замръзнат (евентуално до смърт), затова се е предполагало, че подобни песнопения суеверно предпазват от нещастие.
Смята се, че в състоянието, в което е достигнала до нас най-известната песен "Ой, мороз, мороз", тя е записана през 1956 г. от Мария Уварова, солистка на Воронежкия руски хор, заедно със съпруга ѝ. По-късно обаче тя дълги години се опитва да докаже авторството си, което не се потвърждава.
Песента става много популярна, след като е изпълнена от Валерий Золотухин във филма "Господарят на тайгата" (1968 г.)
"Калинушка с малинушкой, лазоревый цвет"
Вероятно сте изненадани, че най-известната руска "народна" песен – "Калинка-малинка" –не е в нашия списък. Повечето изследователи са склонни да смятат, че тя е написана през 1860 г. от саратовския фолклорист Иван Ларионов. А световна известност придобива, след като е аранжирана от съветския композитор Александър Александров и изпълнена от Червенознаменния ансамбъл за песни и танци.
И все пак съществува подобна песен, която може би е вдъхновила Ларионов –"Калинушка с малинушка, лазурен цвят", която е записана вероятно през 1853 година. Тя не е толкова весела и кокетна, а по-скоро тъжна. В нея едно момиче пее за това, че съпругът ѝ не се прибира вкъщи. По време на съветската епоха песента често звучи в оперно изпълнение.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви