Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Всеки път, когато сядам да рисувам нова картина, усещам как отново седя на люлка в съседния двор. Наоколо се суетят други деца, някой чопли семки. Започва да се смрачава и е време да се прибирам у дома", казва Анна Урюпина.
Младата художничка рисува картини от покрайнините на руските градове: Мурманск, Новосибирск, Сургут, Тюмен.
"Особено топлите моменти от живота ми се случиха именно в такива дворове. Наблизо винаги имаше панелни сгради с най-различни нюанси и етажи. Там виждах приятелство, водех задушевни разговори, правех планове, преживявах училищни проблеми. Там кипеше животът ми, за който си спомням с благоговение и голяма благодарност. Това е моят дом. Отнасям се към него с уважение", казва тя.
Но Анна посвещава повечето си картини на Норилск и Дудинка, градове в северната част на Красноярския край. Тя е родена в Дудинка и въпреки че като дете се мести в южния Таганрог, сърцето ѝ остава в Далечния север.
Тя рисува картини със зимни градски пейзажи въз основа на собствените си спомени, разказите на майка си и снимки, изпратени ѝ от последователите ѝ в социалните мрежи. Много от местата от картините ѝ имат реални адреси.
"В мен се събуди чувството на копнеж по града, което не осъзнавах поради малката си възраст. Мога да го нарека магия или послание от подсъзнанието ми."
Анна обяснява, че самата тя не е тичала по покривите, защото е била предпазлива, но приятелите ѝ момчета просто са обожавали това. "Само мама да не узнае."
Художничката е живяла в подобна панелка и тук е нарисувала пътя си към дома.
"Всичко е точно такова, каквото го помня от детството си. Онзи огромен фенер, тъмните балкони, странните жици и лампичката на вратата, която води към входа. А там, зад тази врата, ме чака вкусна вечеря и приказка за лека нощ. Лъчът на фенера в очите ми винаги е бил прожектор, в който през лятото можеше да се видят молци. А през зимата – бели танцуващи снежинки".
Весело е като дете да играеш в двора с огромни снежни преспи, особено ако навън има слънце. Спомняте ли си това усещане?
Градски пейзажи на Кайеркан, далечен квартал на Норилск, с огромен брой панелни блокове.
"Моя детска снимка е направена много близо до това място, исках да го видя! Много ми липсва моят роден град! Липсва ми така, както вярното куче липсва на стопанина си. Както слънцето липсва на морето и както снегът липсва на ръкавиците", пише Анна.
Анна рисува тази картина въз основа на разказите на майка си, която си спомня как брат ѝ се е връщал от училище в започващата снежна буря. "Студ, умора, ботушите скърцат, лицето е покрито изцяло с шал, само очите се виждат. Промъкваш се през снега и стигаш до топлия вход. А там майка ти те чака в апартамента с топъл обяд. Сваляш мокрите ръкавици, панталоните, якето, а краката ти са покрити с приятни крампи, от които, както ти се струва, сякаш тънки иглички те топлят навсякъде."
А ето и още едно зимно забавление на децата от Далечния север.
"Един местен жител на Норилск ми прошепна на ухото за старото си забавление с момчетата – карането на дървени макари. В главата ми пламна сюжет, който почти веднага беше реализиран", пише Анна. "Тази картина ме кара да чувствам безгрижие, смях, силни викове и усещане за дом".
"Тук става дума не само за любовта между двама души, но и между две къщи, между мен и този чудесен северен град, за любовта между снега и цялата композиция", казва Анна. Картината сякаш е жива – само погледнете текстурата на бетона!
Картина, която мирише на снежна буря и на желание да се прибереш у дома възможно най-скоро. "Представете си, че времето рязко се е влошило и майка ви ви посреща след училище. Вървите по улицата, предпазвайки ръката си от финия сняг, и по пътя влизате в магазин, където майка ви купува лакомство от онази нова реклама по телевизията."
"Стоиш на познато място, под познатата улична лампа, гледаш прозорците и чакаш точно този силует в тях. Пада сняг, а в съзнанието си мислиш за всичко, но не и за студа. Ти си в антуража на снежния валс, тишината на нощта и самотата, която може да бъде озарена само от един поглед през прозореца."
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
