Как в Русия се появява шумовата музика?

Портрет на Якоб Щелин

Свободни източници

През 1769 г. Якоб Щелин, историк на изящните изкуства в Русия, пише: "Трябва да спомена мимоходом и една особена музика, която се използва в Сибир в леярните, на която работниците от ковачниците и селските момичета пеят и танцуват весело, както правят другите под звуците на изискани инструменти. Двама момци или ковачи изобразяват музикантите, единият от които стърже или забива тъп нож или парче желязо върху тънка желязна ламарина в ритъма на танца, а другият с помощта на окачено дебело чугунено парче, често заменено от голям железен казан, изобразява баса".

Тържествена обиколка около "Христос Спасител"

Василий Суриков

Вярно е, че тези изпълнители на шумова музика не са били музиканти. Официално първият човек в Русия, който възнамерява да използва шумове в музикално произведение, е Пьотр Илич Чайковски. В увертюрата "1812 г.", написана за 70-годишнината от победата над Наполеон, композиторът предвижда оръдейни залпове и камбанен звън. На 8 август 1882 г. увертюрата е изпълнена за първи път на площада пред катедралата "Христос Спасител", която все още е в процес на довършване. Оръдията са подредени отстрани на оркестъра и изстрелват залпове в ритъма на музиката. Увертюрата е посрещната с ентусиазъм и е изпълнена отново на 26 май 1883 г. по време на освещаването на храма.

Портрет на П.И. Чайковски

Николай Кузнецов

Авангардният композитор Михаил Матюшин създава първото руско музикално произведение с цяла шумова част (а не с отделни "ноти", както е в случая с оръдията на Чайковски). Във футуристичната опера "Победа над слънцето" (1913 г.), която Матюшин създава заедно с поета Алексей Кручених и художника Казимир Малевич, има сцена на парад с прелитащи над главите самолети. В тази сцена витлата всъщност е трябвало да издават шум. Не е известно обаче дали те действително са били включени при първите постановки на операта.

Шумът и звуците на революцията

Победа над Слънцето

Свободни източници

В Съветска Русия шумовата музика преживява бурно развитие – във всички сфери на изкуството е епохата на авангарда, а революционните, разчупващи стереотипите идеи, са интересни за всички. В "Указ № 1 за демократизиране на изкуството" (подписан от авангардистите Владимир Маяковски, Василий Каменски и Давид Бурлюк) авторите заявяват: "Нека отсега нататък, докато върви по улицата, гражданинът [...] да слуша музика – мелодии, тътени, шум – от прекрасни композитори навсякъде".

Арсений Авраамов

Свободни източници

На 7 ноември 1923 г. на сцената на Първия работнически театър на Московския пролетокулт (постановката е поставена в театъра на Ермитажната градина) е поставена пиесата "Чуваш ли, Москва?" на режисьора Сергей Айзенщайн. Агитационна пиеса за победата на работниците над буржоазната стихия. По време на антракта на пиесата зрителите могат да видят как работниците (които играят работници и в пиесата) строят трибуна, като за целта звучи шумова музика.

Арсений Авраамов

Свободни източници

Арсений Авраамов, автор на музикалния откъс, го описва така: "музиката на дърводелските инструменти е шумна: две пили, ръчен и механичен трион, точило, брадви, чукове, ковашки чукове, трупи, гвоздеи, рендета, вериги и т.н... Няма фалш – всичко е истинска работа, съгласувана ритмично и хармонично".

Най-известната шумова творба на Авраамов е "Симфония на роговете", в която са използвани оръдейни и пистолетни изстрели, фабрични клаксони, парни свирки, шум от самолети и други "машинни" звуци. Основният инструмент е "роговата магистрала" – от 20 до 50 парни рога, монтирани на главната тръба, но е възможно произведението да се изпълни и на рогове на парни локомотиви и парни кораби, "в случай на достатъчен брой движещи се котли (парни локомотиви и кораби) и възможност за съсредоточаването им в един район (жп гара, жп пристан)". "Симфония на роговете" наистина е изпълнена в Баку през 1922 г. и в Москва през 1923 година.

Арсений Авраамов

Свободни източници

Авраамов подчертава, че звукът на рога е символ на новия живот на пролетариата, защото с фабричния клаксон работникът отива сутрин във фабриката и с него се връща у дома след края на смяната си.

През 1920-те години шумовата музика е толкова популярна, че в училищата и институтите дори има "шуморки" – шумови оркестри.

През 1930-те години обаче авангардът в музиката е в упадък – изкуството бързо се формализира и измества експеримента. Шумовите музикални платна остават актуални само за оформянето на отделни сцени във филми и пиеси.

Владимир Александрович Попов

Архивна снимка

През 1951 г. главният "шумопроизводител" на СССР, народният артист Владимир Попов, получава Сталинска награда "за театралната си работа в областта на звуковото оформление на спектакли" – през живота си той създава повече от 200 различни шумови машини.

Въпреки че шумът и индустриалната музика започват да се развиват отново в Русия едва през 1980-те, основите им са положени през първите две десетилетия на ХХ век, много по-рано от звездите на конкретната музика като Пиер Шефер или Джон Кейдж.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.