5 причини да гледате съветския филм на Андрей Тарковски "Сталкер"

1. Ехо от руската литературна класика

Сценарият за филма е написан от братя Стругацки по собствения им фантастичен роман "Пикник край пътя". Дълго време произведенията им са смятани за неподходящи за екранизация – твърде наситени със смисъл за формата на киното. Всичко обаче се променя, когато Андрей Тарковски, по това време вече известен, оригинален режисьор, който не е почитател на фантастиката, се заинтересува от проекта. Той предпочита класическата руска литература, затова променя сюжета и героите на историята. Фантастиката се превръща във философска притча за опасностите на желанието.

Резултатът – специална награда на журито за извънконкурсен филм в Кан през 1980 г., препълнени зали в САЩ, Франция и Германия. "Сталкер" предизвиква фурор и поставя Тарковски наравно с изтъкнатите режисьори от онова време.

2. Филмът дава началото на нов кино език

Филмът е заснет близо до Талин в Естонската ССР, но първоначално е трябвало да бъде сниман в град Исфара в днешен Таджикистан. Внезапно земетресение в региона променя плановете на филмовия екип и вероятно визуалното развитие на фантастиката за години напред.

В края на краищата, ако "Космическа одисея" на Кубрик отваря света към кинематографичния космос, "Сталкер" е сиво-зелен постапокалипсис. Във филма цивилизацията си е отишла и е оставила след себе си Зоната на отчуждение - опасно място, където са изпратени персонажите.

Тази зона е изпълнена с капани и загадки, но парадоксално е приятна за гледане, за разлика например от града в началото на филма, който Тарковски нарочно показва в грозни жълти и сиви тонове. Зелени пейзажи, покрити с мъх електрически стълбове, водопади: природата в зоната сякаш е подивяла и е възвърнала първоначалната си красота. Визуалните похвати помагат на режисьора да формира образа на зоната като несравнимо, почти магическо място.

Това обаче не е лесно. Според някои спомени от снимките Тарковски маниакално контролирал всичко в работата си. Включително цвета и дължината на тревата в кадъра.

3. Най-добрият филм, за да се запознаете с творчеството на класика

"Подготвях се за филма цял живот, а го снимах две години" - казва Тарковски за изтощителната работа по лентата. И това е вярно: "Сталкер" се превръща не само в последния му филм, заснет в родината му, но и в кулминация на творческия му път.

През цялата си кариера Тарковски се занимава с търсенето на трансцендентното или на смисъла на живота. В творбите си той поставя въпросите за Бога и мястото на човека в света, "Сталкер" разглежда проблема през призмата на вярата.

Тарковски обаче е запомнен повече с друга особеност – любовта му към бавното, което не прилича на нищо друго. Минимум монтажни сплитове, монолози на героите на фона на пейзажи, дълги паузи без думи.

Медитативното повествование на Тарковски е добре обяснено от американския кинокритик Роджър Ебърт. Според него дългите кадри на съветския режисьор имат за цел не да забавляват, а да поглъщат.

4. В съвременното кино "Сталкер" се цитира и до днес

Препратките към "Сталкер" все още са лесни за откриване на различни места. Някой се опитва да повтори медитативния разказ, други почти изцяло заимстват сюжета на филма. Така правят например създателите на филма "Анихилация" от 2018 г. с Натали Портман в главната роля.

Влиянието на "Сталкер" е очевидно и извън киното – художествените похвати на Тарковски помагат на създателите на едноименната поредица видеоигри, на авторите на сериала "Чернобил" и на много други. Самата обстановка на постапокалипсиса би била различна, ако не беше опасната, сиво-зелена зона, "нарисувана" от Тарковски в естонската пустош.

5. Филм-предсказание на катастрофата и в същото време неин символ

Шест години след премиерата на филма се случва една от най-тежките трагедии в Съветския съюз – експлозията на електроцентралата в Чернобил. Около мястото на катастрофата е изградена зона на отчуждение и след известно време там започват да ходят "сталкери" – да търсят странни неща и да провеждат екскурзии, точно както във филма.

Книгата на Стругацки и лентата на Тарковски не само осигуряват език за описание на особения свят след трагедията, но и предсказват пейзажите на зоната и несравнимото ѝ настроение, което поразява света през 1986 година.

Чернобилската катастрофа се превръща в символ на късния съветски период и в същото време документира "Сталкер" като нейно основно отражение в голямото изкуство на киното.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви