5 факта за главната светиня на Романови

Фьодоровата икона – явена и чудотворна

Как се появява Фьодоровата икона на Божията майка в Русия и от кого е нарисувана, не е известно. Преданието разказва, че тя се е намирала във Фьодоровския манастир в град Городец, Нижегородска област, когато през 1238 г. е бил опожарен от войските на хан Батий, а след това се явява за втори път – вече на жителите на Кострома.

Според Сказанието за явяването на Фьодоровата чудотворна икона, на 15 август 1239 г., в навечерието на празника Успение на Пресвета Богородица, жителите на Кострома видели по улиците на града воин с иконата на Божията майка в ръце. Във воина, според легендата, жителите на Кострома разпознали светия великомъченик Фьодор Стратилат, покровител на християнското войнство. Той разнесъл иконата из целия град, а на следващия ден князът, който ловувал край река Запрудня, северно от Кострома, видял иконата на Божията майка да виси на едно дърво.

Съществуват три различни легенди, в които се споменават имената на трима различни князе, намерили иконата – костромският княз Василий Квашний, владимирският княз Юрий Всеволодович или по-малкият брат на Александър Невски, Василий Ярославич.

Но главното е, както пише изследователят на образа Алексей Фьодоров, "че тя се явява не на селянина, не на монаха или търговеца, а именно на княза от рода на Рюриковичите. Това едновременно е определило статута на тази икона като покровителстваща властта".

По един или друг начин иконата е пренесена от Городец, разрушен от Батий, в Кострома, където е поставена в църквата на Фьодор Стратилат. Легендата гласи, че иконата не била дадена в ръцете на самия княз, а само свещениците, които пристигнали от Кострома, могли да я пренесат. Самото име "Фьодор", което дава името на иконата, се превежда от гръцки като "Божи дар".

Легендите разказват, че през 1262 г. (или 1264 г.) на езерото Святое (на 4 км от центъра на съвременна Кострома) иконата извършила чудо и помогнала на костромчани да победят отряд монголо-татари, като ги ослепила с "божествена светлина". Оттогава тя се почита като чудотворна икона. В края на XIII в. е поставена в Успенския събор на Костромския кремъл, чийто олтар е обърнат не на изток, а на север, към мястото, където е намерена иконата. Това е уникален случай за храмовата архитектура от онова време.

Тя става символ на призоваването на Михаил Фьодорович, първия Романов, към царска власт

През 1613 г. Земският събор избира младия Михаил Фьодорович Романов, който по това време е при майка си, монахинята Марта, в Ипатиевския манастир в Кострома. Въпреки че съвременните на събитието източници не споменават Фьодоровата икона във връзка с призоваването на Михаил Фьодорович за цар, още "Новият летописец", създаден при Романови, посочва, че посолството на Михаил и монахиня Марта взело със себе си Фьодоровата икона. Денят 14 март (по стар стил), когато Михаил се съгласил да приеме престола, станал ден за честване на паметта на Фьодоровата икона, който сега се празнува на 27 март по нов стил.

През първите години от управлението си Михаил Фьодорович, подчертавайки статута на иконата като покровителка на династията Романови, изпраща много скъпи дарове за образа Фьодоров и прави големи дарения на Успенския събор, където той се съхранява.

Въпреки статута си на царска светиня, иконата продължава да стои в Кострома. Както пише Алексей Фьодоров, "църковната традиция да се почитат откритите икони на Божията майка не позволява те да бъдат премествани толкова лесно от място на място. Тя почива на простото разбиране, че мястото на образа се определя от волята на самата Божия Майка. Нито князете, нито царете, нито патриарсите могат да променят това правило по свое усмотрение. Те смирено са се покланяли в Кострома, без да мислят да пренасят образа в Москва или Санкт Петербург".

Много членове на царското семейство получават патроними в чест на Фьодоровата икона

Когато през 1684 г. московският цар, брат и съимператор на Петър, Иван Алексеевич, се жени за първата си съпруга, нейното бащино име, "нездраво" за царица, е променено в чест на Фьодоровата икона. Прасковя Александровна Салтикова става Прасковя Фьодоровна, а името на баща ѝ е променено от Александър на Фьодор.

През 1689 г., когато Петър се жени за Прасковия Иларионовна Лопухина, името ѝ е променено (за да не съвпада с друга царица) и бащиното име – тя става Евдокия Фьодоровна, отново в чест на фьодоровския образ.

Традицията продължава и през XVIII в., само че сега чужденците, които стават членове на руското императорско семейство чрез брак, са кръстени в чест на образа Фьодоров. Карл Петер Улрих от Холщайн-Готорп, внук на Петър Велики, става велик княз, а след това и император Петър Фьодорович в православието. "Фьодоровни" стават:

- Мария (София Мария Доротея Августа Луиза Вюртембергска, съпруга на Павел I)

- Александра (Фридерика Луиза Шарлота Вилхелмина Пруска, съпруга на Николай I)

- Мария (Мария София Фредерика Дагмар Датска, съпруга на Александър III)

- Александра (Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис от Хесен-Дармщат, съпруга на Николай II)

- Елизавета (Елизвета Александра Луиза Алиса Луиза Беатрис Хесенско-Дармщатска, съпруга на великия княз Сергей Александрович).

След падането на царската власт в Русия ликовете на иконите потъмняват

След Октомврийската революция от 1917 г. Фьодоровата икона продължава да се намира в Кострома. В един момент обаче ликовете на изображението потъмняват. Легендата свързва това събитие с абдикацията на Николай II.

В действителност това най-вероятно е резултат от няколко неуспешни възстановявания. През 1919 г. иконата е разгледана от комисия на Народния комисариат по образованието под ръководството на реставратора Игор Грабар. След това образът е реставриран на място в Кострома. През 1929 г. иконата е реставрирана отново от Грабар в Москва. След това ликовете стават почти нечетливи и дори реставрацията през 1964 г. (отново във Всеруския център за художествени изследвания и реставрация "Грабар") не успява да ги възстанови. Изследователят Алексей Фьодоров смята, че потъмняването на ликовете е резултат от непрофесионалните действия на Игор Грабар и неговия персонал.

През 1934 г. храмът "Успение Богородично", в който се съхранява Фьодоровата икона, е разрушен, а изображението сменя няколко "адреса", преди да бъде поставено в църквата "Възкресение Христово" на Дебра.

На 18 август 1991 г. Фьодоровата икона е пренесена в Богоявленския събор на Богоявленско-Анастасийския манастир, който е върнат на Руската православна църква и става катедрален храм на Костромската епархия.

През 2000 г. иконата отново става покровителка на държавната власт на Русия

На 27 март 2000 г., в деня на Феодоровата икона на Божията Майка, стават известни резултатите от президентските избори в Руската федерация – Владимир Путин става президент. Съвпадението на тези събития позволява на журналистите отново да започнат да наричат Феодоровата икона покровителка на висшата държавна власт на Русия. Самият Владимир Путин не набляга на това събитие, но през август 2000 г. приема списък на Фьодоровата икона от архимандрит Йоан (Крестянкин).

През 2023 г., с благословията на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, Фьодоровата икона е пренесена във възстановения Богоявленски събор на Костромския кремъл.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

Абонирайте се за канала ни в Telegram
Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви