Това е рядък пример за филм за жени на фронтовата линия
В Русия, както и в СССР, се снимат много филми за Втората световна война, но рядко за жени в униформи. Въпреки че само по официални данни за четири години в редиците на армията тогава са били призовани около половин милион момичета. В това число не влизат участничките в партизанските отряди. Сред малкото изключения на женското военно кино – номинираната за "Оскар" военна драма "А утрините тук са тихи..." (1972) за зенитчиците и неотдавнашната биография на снайперистката Людмила Павличенко "Битката за Севастопол" (2015).
"Въздух" компенсира натрупания недостиг с един замах. На първо място проследяваме съдбата на женската ескадрила, която покрива от небето прочутия "Път на живота" – така се нарича единственият транспортен маршрут към обсадения Ленинград. Сюжетът обаче води героините през изключително широката география на войната – в обсадения Ленинград, в окопите на Сталинград и в горите, където се сражават партизаните. И навсякъде виждаме жени – с мъжете като равни.
Както казва самият режисьор, той е направил своя версия на "Седемте самураи". Но за момичетата
Сюжетът на "Въздух" е следният. Съвсем млади жени-пилоти, току-що завършили обучението си, попадат в разгара на войната. Момичетата и така, поради чисто физически причини, по-трудно понасят претоварванията, остарелите модели самолети допълнително усложняват ситуацията – корпусът им е отчасти от дърво, минимална броня, постоянно изтичащо гориво. Врагът, напротив, има повече опит и по-добри машини. В допълнение към стреса и липсата на сън, момичетата отначало са морално затруднени в мъжкия екип, който посреща с големи предразсъдъци женското попълнение.
Има много героини – в началото дори повече от седем. И освен добре познатите в Русия актриси – Анастасия Тализина и Аглая Тарасова – във филма участват и много нови лица, истински кадети от академиите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на извънредните ситуации. Една от главните роли се изпълнява от актрисата от Омския драматичен театър Кристина Лапшина – това е нейният дебют в киното. С всеки полет обаче героините стават все по-малко – войната безмилостно отнема дори героите от първия ред, които по законите на жанра не могат да умрат.
Има минимум графики и максимум истински самолети
Във филма има шест големи епизода на въздушни сражения. Първоначално режисьорът иска да снима истински самолети от военни модели – съветски Як-1 и немски "Месершмит". Реални копия са намерени в Чешката република. Избухва обаче пандемията и снимките на "Въздух" трябва да се замразят. Герман дори успява по време на ковидния застой да заснеме друг филм – "Дело" е показан в програмата "Особен поглед" на фестивала в Кан през 2021 година.
Когато работата по "Въздух" е възобновена, чешката версия отпада и се налага да се снимат съвременни самолети, които тогава вече на компютъра са "замаскирани" под автентичните модели. Близките планове на актьорите в кабините са заснети с помощта на т.нар. гимбъли – специални подвижни машини, които имитират гмуркане или завои – на фона на LED екрани с реални кадри от небето.
"Въздух" продължава най-добрите традиции на съветското военно кино
Алексей Герман е син на Алексей Герман-старши, велик съветски и руски кинорежисьор, лидер на така наречената "Ленинградска школа". Тази група режисьори в студията "Ленфилм" през 60-те и 80-те години на ХХ век споделят обща естетическа платформа: отхвърляне на клишетата на социалистическия реализъм, разчупване на закостенелите жанрови сюжети и стремеж към максимална автентичност на средата и съществуването на актьора на екрана.
Особено често режисьорите от "ленинградската школа" се обръщат към темата за войната. Могат да се припомнят такива филми като "Пътна проверка" и "Двадесет дни без война" на Герман, "Пушек" на Виктор Аристов, "Лятна екскурзия до морето" и "Торпедоносец" на Семьон Аранович и др. "Въздух" в много отношения наследява "ленинградската школа". Това не е парадна военна картина – в кадър е вечното извънсезонно време и почти никакво слънце, няма генерали и патетични речи, фактурата на военните години е възпроизведена с рядка педантичност.
Това е първият високобюджетен филм на Герман Младши, едно от най-ярките имена в руското авторско кино
Герман е един от малкото режисьори, чиито филми през годините са участвали в конкурсната програма на всички три големи фестивала – Кан, Венеция и Берлин. Много от филмите му са печелили награди – по-специално на филмовия фестивал във Венеция през 2008 година. Герман получава "Сребърен лъв" за най-добър режисьор за драмата си "Хартиеният войник". Най-голям зрителски успех в Русия му донася "Довлатов" (2018) – биография на изключително популярен съветски писател, принуден да емигрира в САЩ. Той все още остава една от най-касовите авторски ленти в руския боксофис.
"Въздух" е най-мащабният и най-трудоемък филм на Герман до момента. Бюджетът е почти 800 милиона рубли (около 9 милиона долара), работата по филма отнема пет години. Но това, което е изненадващо, е че дори в такъв голям филм почеркът на Герман е съвсем разпознаваем. Същите дълги планове, невероятно красиви образи и краен реализъм, органично съчетан с атмосфера на мечтателност.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви