"Октомври" (1927). Режисьор: Сергей Айзенщайн
Първият изпълнител на ролята на Ленин е Василий Никандров – пенсиониран работник от металургичния комбинат и актьор-любител, който изумява съвременниците с портретната си прилика с Илич. Вярно е, че Никандров е бил по-едър, а благодарение на усилията на Айзенщайн и изобщо на екрана се появява монументална фигура, будеща страхопочитание. Първата му поява – Ленин скача на бронирана кола със знаме в ръце и в светлината на прожекторите заразява тълпата с революционни речи. Филмът е ням – не чуваме гласа, но виждаме характерната енергична жестикулация. Вятърът развява палтото му като пелерина на супергерой.
Григорий Александров, Сергей Айзенщайн/Совкино, 1927
Изпълнението на Никандров много се харесва на вдовицата на Ленин Надежда Крупская, но например разгневява Владимир Маяковски: "Отвратително е да се види, когато човек заема подобна поза на Ленин и прави подобни движения – а зад тази външност се усеща пълна празнота, пълна липса на мисъл". Освен в "Октомври", Никандров играе Ленин във филма на Борис Барнет "Москва през октомври" (1927) и в постановката на Мали театър "1917".
Айзенщайн заснема "Октомври" вече със статута си на жива класика след световния успех на "Броненосецът Потьомкин". Новата лента е замислена като официален филм за 10-годишнината от революцията, затова на режисьора са предоставени безпрецедентни условия – всичко е заснето не сред декори, а на местата на реалните събития. И по-конкретно, на Айзенщайн е позволено да вкара въоръжената тълпа в Зимния дворец, където през октомври 1917 г. е седалището на Временното правителство, чиято власт и свалена от Червената армия. Историците са сигурни – Айзенщайн дори не се опитва да реконструира октомврийския преврат, а съзнателно създава мит и затова радикално увеличава мащаба и броя на участниците.
"Ленин през октомври" (1937). Режисьор: Михаил Ром
В този филм Ленин най-накрая проговаря. Актьорът Борис Шчукин създава каноничния образ на болшевишкия лидер – човек от народа. Жив, с говор на "р" и лукав, дори язвителен поглед, пред чието очарование е невъзможно да се устои. Филмът отново представя Октомврийския държавен преврат. Това е един от най-напрегнатите моменти в биографията на Ленин и неговите съратници, но не виждаме нито стрес, нито вълнение, а всичко, което се случва, прилича по-скоро на игра. Две години по-късно Шчукин ще се върне към ролята в продължението "Ленин през 1918 година".
Михаил Ром, Дмитрий Василиев/Мосфильм, 1937
"Ленин през октомври" е заснет за 20-годишнината от революцията – в периода на култа към личността на Сталин и в разгара на репресиите, така че цената на творческата грешка е изключително висока. Въпреки това младият режисьор Михаил Ром – който по-късно ще направи един от основните филми за размразяването, "9 дни от една година", и който ще възпита няколко поколения режисьори (Андрей Тарковски, Сергей Соловьов и др.) – изглежда е угодил на всички. Включително и Сталин, който е представен като близък съратник на Ленин и активен участник в октомврийските събития. Вече при Хрушчов, когато култът към личността е развенчан, Сталин е напълно изрязан от филма.
"Ленин в Полша" (1965 г.). Режисьор: Сергей Юткевич
Заедно с Ром, Сергей Юткевич е един от основните творци на съветското кино. Той е отговорен за общо шест филма за лидера на пролетариата. Ученик на Мейерхолд и съратник на Айзенщайн, Юткевич ще надживее почти всички свои колеги от авангардното поколение на 20-те години (умира през 1985 г.), като до края на живота си остава експериментатор-формалист. Например "Ленин в Полша" е заснет под ясното влияние на прозата на Пруст и Джойс и на западното авторско кино.
Сергей Юткевич/Мосфильм, "Польске стате фильм", 1965
Действието се развива през 1914 г., когато болшевишкият лидер е в изгнание в полските земи на Австро-Унгария. Там той е задържан от местната полиция по подозрение в шпионаж в полза на Руската империя (!). Затворен в килия, без вестници, книги и комуникация, Ленин е потънал в мислите си – този "поток на съзнанието" се опитва да улови режисьорът. През целия филм чуваме само гласа зад кадър на главния герой, който изказва свободно течащите си мисли и коментира събития от биографията на Ленин.
Максим Щраух, който играе Илич, е по-скоро интелектуалец, отколкото "човекът от народа" на Шчукин; той постоянно задава въпроси, разсъждава и е изпълнен със съчувствие. Не е случайно, че друга известна роля във филмографията на актьора е доктор Айболит (съветската версия на доктор Дулитъл). Щраух ще играе Ленин в шест филма и три пиеси. За филма "Ленин в Полша" Сергей Юткевич получава наградата за най-добър режисьор на кинофестивала в Кан.
"Шести юли" (1968). Режисьор: Юлий Карасик
Филмът се фокусира върху кратък епизод от Гражданската война – бунта на левите социалисти-революционери през юли 1918 година. След Октомврийската революция левите СР, които изразяват интересите на селяните, и болшевишката партия, която говори от името на работниците, образуват правителствена коалиция, която е разединена по въпроса дали да продължи участието в Първата световна война. Болшевиките идват на власт с антивоенни настроения и така през март 1918 г. прибързано сключват изключително неблагоприятния Брестки мир с германците. Левите СР се противопоставят на грабителските условия на споразумението и се разбунтуват.
Юлий Карасик/Мосфильм, 1968
В този филм от "размразяването" виждаме един съвсем различен Ленин – актьорът Юрий Каюров (той има в актива си 18 филма за Ленин) не набляга на "р"-кането и не повтаря активната жестикулация, превърнала се в зашазена марка. За първи път виждаме Ленин – политика, който не излиза на преден план и води остра политическа интрига срещу опонентите си. Филмът е направен в полудокументален стил – всички герои са делови, съсредоточени и доста по-реалистични, отколкото в историко-революционните филми от последните години.
"Телец" (2001). Режисьор: Александър Сокуров
Александър Сокуров, един от най-ярките режисьори на авторското кино в нова Русия, прави филм за епизод от биографията на Ленин, който не може да бъде показан в съветските години – за бавното физическо гаснене на вожда.
Александър Сокуров/Ленфильм, 2001
Всички събития във филма се случват в един летен ден. Ленин (в ролята Леонид Мозговой) изживява последните си месеци в резиденцията си в Горки. Паметта му отслабва, тялото му престава да се подчинява. Накрая идва най-мъчителното изтезание за един политик – той е откъснат от външния свят и вече не решава нищо, макар че формално фигурира като ръководител на партията. Неспособен да понесе тази агония, Ленин моли Сталин да му даде отрова. Той обещава да обсъди въпроса в Политбюро.
"Телец" е вторият филм от цикъла на Сокуров за властта, който включва още филми като "Молох" за Хитлер, "Слънцето" за император Хирохито, адаптация на Гьотевия "Фауст" (спечелила "Златен лъв" във Венеция) и "Приказка" – притча за задгробния живот на властимащите.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви